Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Стига толкова! Когато един мъченик от Ипсуич се молеше Юнайтед да спре да вкарва

Вече от 20 години Ялъп е треньор и обиколи доста отбори в Щатите, но няма как да забрави годините в Ипсуич, където премина почти цялата му състезателна кариера Снимка: Getty Images
Вече от 20 години Ялъп е треньор и обиколи доста отбори в Щатите, но няма как да забрави годините в Ипсуич, където премина почти цялата му състезателна кариера

В момента Манчестър Юнайтед разполага с най-силния си състав от години насам, но това не гарантира автоматично някакви зашеметяващи резултати.

Напротив, "червените дяволи" продължават да бъдат непостоянни и отпаднаха рано-рано от Карабао къп след поражение с 0:1 от Уест Хем насред "Олд Трафорд".

Ротациите на Оле Гунар Солскяер доведоха до пускането на слаба титулярна единайсеторка, която не успя да вкара гол - и резултатът беше още едно разочарование, още един шанс по-малко за норвежеца да вземе първи трофей с Юнайтед.

Някога обаче беше рядкост да видим Юнайтед в такова положение и отборът постоянно всяваше ужас у съперниците.

Днес си припомняме една показателна история за това как тимът поставяше рекорди по резултатност във Висшата лига още в средата на 90-те.

По начало професионалните футболисти на високо ниво са горди хора - личности, които не просто си изкарват прехраната с футбол, но и са достигнали до елита в професията си. Какво се случва, когато те са принудени да преглътнат унизително поражение?

Саутхемптън например усети нещо такова на два пъти за малко повече от година. Понякога мачът може да се изплъзне дотолкова от контрола ти, че просто да се молиш унижението да не стане прекомерно голямо.

На "светците" не им липсваше желание за битка, когато допуснаха девет безответни гола срещу Лестър през октомври 2019 г. и после срещу Манчестър Юнайтед през февруари 2021 г., когато "червените дяволи" доказаха, че все още могат да бъдат безмилостни като в доброто старо време.

Именно вторият от тези мачове съживи кошмарите на редица бивши играчи на Ипсуич Таун, които нямаше как да не си припомнят техния собствен крах, завършил с 0:9 на "Олд Трафорд" през 1995 г.

Резултатът си остава рекорд в Премиър лийг, макар и такъв, който беше изравнен два пъти от Саутхемптън.

Тогава Ипсуич пристигна да гостува на действащия шампион единствено с надежди, но без реални очаквания.

"Ако погледнем състава им в онези дни, той беше невероятен. Много, много добър отбор", посочва бившият защитник Франк Ялъп.

Ялъп е истинска легенда на Ипсуич, изкарал общо 13 години на "Портман Роуд", включително първите три сезона на Ипсуич във Висшата лига.

През 1995-а той караше 12-тата си година в тима. 

"Когато гостуваш на Манчестър Юнайтед, особено в онзи период, беше трудна работа да спечелиш мача. Но все пак подхождаш към всеки двубой с надеждата да вземеш резултат, не излязохме само за да получим възможно най-малко голове".

Ипсуич беше достигнал до елита през 1992 г. и едвам беше избегнал изпадането през следващите две кампании. Опасността обаче все още беше надвиснала над клуба, а позицията на дъното на класирането в началото на декември доведе до оставка на мениджъра Джон Лайъл.

След Коледа бяха спечелени няколко точки и се появи крехка надежда, но съсипващият резултат срещу Юнайтед сякаш направи ситуацията отчайваща.

Лишени от всякаква увереност, футболистите взеха едва 4 т. в последните 11 мача и завършиха последни.

Преди това обаче, те съвсем неочаквано бяха спечелили домакинската среща с Манчестър Юнайтед през септември.

"Забавното е, че ги бихме с 3:2 у дома в онзи сезон, даже асистирах за победния гол на Стив Седжли, така че не беше изцяло безнадеждно", смее се Ялъп.

Може би заради тази загуба, Юнайтед беше невероятно ефективен пред своя публика, Анди Коул завърши вечерта с цели пет гола, докато другият нападател Марк Хюз отбеляза два.

Рой Кийн откри резултата, а Ялъп все още се чувства отговорен за втория гол, когато загуби топката от Райън Гигс и крилото се спусна неудържимо отляво, за да даде головия пас към Коул.

Тогава сър Алекс Фъргюсън разполагаше също с Петер Шмайхел на вратата, Пол Инс в халфовата линия, Стив Брус и Гари Палистър в защита - съставът наистина беше невероятен.

И при 3:0 още на полувремето, домакините нямаха никакво намерение да спират да вкарват. Всъщност Ипсуич получи три гола само за 6 минути след почивката. 

"Когато получиш 5 или 6 гола, вече си мислиш "Моля ви, не вкарвайте повече".

"Защото просто е унизително, вече е пълно унищожение. Не мисля, че имахме много какво да направим, предвид формата им и как играеха. Малко е да се каже, че ние нямахме добър ден, но Юнайтед беше под пара", смята Ялъп.

"Направихме каквото можахме, не смятам, че някой от Ипсуич се отказа. Постоянно изглеждаше все едно имат един допълнителен играч, а теренът сякаш беше огромен и за тях винаги имаше толкова много пространства".

Вратарят Крейг Форест беше най-добрият от Ипсуич и попречи резултатът да стане двуцифрен.

Феновете на домакините призоваваха любимците си да се хвърлят за десети гол, но той така и не падна, а след мача сър Алекс призна, че е изпитал облекчение, че тимът му не е продължил да вкарва.

"Ние бяхме потресени и нямахме търпение да напуснем терена и да се приберем. Просто не знаеш какво да кажеш. Представям си, че сме били мълчаливи в съблекалнята и по пътя обратно. Чувствах се зле заради мениджъра", припомня си още Франк Ялъп.

"Като отидох да си купя вестник в неделя сутринта, продавачът в магазина ме нападна".

"Освен на тренировки, не излизах никъде другаде следващите няколко дни. Феновете винаги застават зад теб, но и за тях беше тежък период. Треньорите опитаха да ни вдигнат и да ни изкарат от тази ужасна дупка".

Психологически обаче отборът така и не се възстанови в следващите мачове и записа още шест поредни загуби, пет от тях без изобщо да успее да вкара гол.

Скоро дойде и потвърждението за изпадането от Висшата лига.

За Юнайтед пък разгромът не доведе до нищо, защото в последния ден играчите на Фъргюсън не успяха да победят Уест Хем и Блекбърн се поздрави с титлата, докато легендарният шотландец можеше само да проклина 9-месечното наказание на звездата Ерик Кантона за прочутия кунг фу ритник срещу фен на трибуните.

Парадоксално е, че три години по-рано Ипсуич беше станал шампион на Втора дивизия, докато Блекбърн трябваше да мине през плейофите, за да си спечели промоция. Инвестициите на Джак Уокър обаче отвориха цяла бездна между двата клуба, щом те станаха част от елита.

Богатата кариера на Франк Ялъп в Ипсуич далеч не бива да се свързва само с неприятното 0:9 - но ето че 26 години по-късно се случва именно това в Щатите, където Ялъп прекарва повечето си време след края на кариерата.

"Все едно само този мач помнят. Излъчиха го няколко пъти по Fox тук и аз се питах "Толкова ли не можете да пуснете някоя друга среща, в която съм играл?"

"Помня как веднъж щяхме да тренираме с Лос Анджелис Галакси. И докато бяхме във фоайето на хотела, започнаха да предават този мач. Всички седнаха да го гледат, включително Дейвид Бекъм - което не беше хубаво от негова страна като легенда на Манчестър Юнайтед", смее се Ялъп.

Днес бившият бранител е треньор и вече обиколи редица отбори в Америка. Той не крие облекчението си, че антирекордът беше изравнен от Саутхемптън.

"Слава богу, вече не сме само ние! Ако трябва да сме честни, Саутхемптън е добър отбор. Но понякога мачът просто ти се изплъзва. Противникът е във форма, ти губиш увереност и получаваш усещането, че ще ти вкарат при всяка атака".

"Сега това 0:9 е записано в историята, но всъщност не му отдавам голямо внимание. Опитваш да го забравиш, макар че ти го припомнят", отбелязва Ялъп.

"Аз обикновено споменавам, че имам отбелязан гол в домакинство на Манчестър Юнайтед, и то побéден гол - но изглежда никой не се интересува от това".

Най-четените