"Играта му е невероятна. Определено има нещо специално в това момче" - с тез идуми сър Алекс Фъргюсън приветства Андерсон в Манчестър Юнайтед, след като бе платил 32 милиона евро за него на Порто през май 2007 година. През втората половина от първото десетилетие на новото хилядолетие бразилецът бе смятан за един от големите таланти на световния футбол, но така и не успя да оправдае тези очаквания. Впоследствие кариерата му тръгна надолу, а сега е съден за кражба на 5,5 милиона евро.
Андерсон бе забелязан още през 2005-а от брата на Фърги - Мартин Фъргюсън, който по онова време работеше като скаут за Юнайтед и обикаляше света в търсене на таланти. 17-годишният бразилец тъкмо бе пристигнал в Порто от Гремио и бързо си изгради име на европейската сцена.
Сър Алекс си спомня в автобиографията си за онези дни: "Пратих Мартин да след Андерсон отблизо във всеки мач в продължение на четири или пет месеца. След това Мартин каза: "Алекс е по-добър от Рууни." Две години по-късно Андерсон пристигна в Манчестър, въпреки че бе искан от Барселона, Челси и Арсенал.
Само на 19, на бразилеца бе поверена фланелката с №8 - доказателство за вярата, която имаше клубът в него. Ключовият момент за него дойде във финала на Шампионската лига срещу Челси през 2008 г. Секунди преди края на добавеното време Фъргюсън пусна Андерсон в игра на мястото на Уес Браун с идеята да бие дузпа. Райън Гигс лично бе гарантирал за качествата на халфа и той не разочарова, преодолявайки Петер Чех - нещо, което Кристиано Роналдо не успя да направи. Все пак, Манчестър Юнайтед се поздрави с трофея за трети и досега за последен път в кариерата си.
Андерсон бързо се превърна и в любимец на публиката заради директния си начин на игра и смелостта, с която демонстрираше техниката си на "Олд Трафорд". Освен триковете, бразилецът имаше и добро дълго подаване, от каквито Юнайтед винаги е имал огромна полза.
В края на 2008-а бразилецът бе награден с приза Golden Boy за най-добър млад играч на годината в Европа. За нея полузащитникът се пребори в конкуренцията на имена като Лионел Меси, Сеск Фабрегас и Серхио Агуеро. Да, толкова големи бяха очакванията към него.
В допълнение, в началото на 2009-а, тогавашният шеф на маркетинговия отдел на adidas Жослан Робио каза, че един ден Андерсон може да се превърне в лицето на компанията: "В днешно време нашата звезда е полузащитникът на Милан Кака. След няколко години лицето на adidas би трябвало да бъде някой по-млад играч. Според мен нападателят на Лион Карим Бензема има добри шансове за това. Разбира се, не бива да изключваме Андерсон от Манчестър Юнайтед и нападателя на Барселона Лионел Меси."
Андерсон разполагаше с всичко, за да се превърне в един от най-добрите полузащитници в света, но първите му два сезона в Манчестър си останаха и най-добрите в кариерата му.
Две години по-късно бразилецът започна да има пролеми с контузии. Андерсон влоши физическото си състояние и с любовта си към нездравословната храна.
"Андерсон бе типичният бразилски футболист. Обожаваше топката и да се фука с финтовете си, но, в същото време, нямаше никакво намерение да пази диети", разказва за него Майкъл Оуен.
Бившият му съотборник в Юнайтед и негов сънародник - Рафаел да Силва, добавя: "Когато пътувахме с Андерсон, спирахме на всеки McDonald's, който видехме. В извънсъстезателен период той се тъпчеше до пръсване с джънк и веднага качваше килограми. Това само влоши положението му. Ако проявяваше малко повече професионализъм, можеше да избегне и много контузии и да се превърне в най-добрия в света."
През 2010-а Андерсон се скара и със сър Алекс. Бразилецът се прибра в родината си без позволението на треньора, което му коства глоба от 80 хиляди паунда. Появиха се и спекулации за евентуалното му пращане под наем в Лион, но само месец по-късно Андерсон скъса връзки и пропусна остатъка от сезона. По време на възстановяването си отиде до Португалия, където претърпя лек инцидент с колата си, прибирайки се пиян от дискотека в 7 сутринта. Това нямаше как да не разгневи допълнително Фърги.
Контузиите продължиха да преслдват бразилеца и по-късно в кариерата му в Юнайтед. В осемте си години на "Олд Трафорд" Андерсон успя да изиграе едва 105 мача в елита на Англия. Но бившият полузащитник има само едно нещо, за което съжалява от кариерата си.
"Бих искал да нямах толкова контузии. Извън тях, не съжалявам за нищо. Имах огромния късмет да играя за Манчестър Юнайтед и продължавам да обичам този клуб. Мога да разказвам на децата си как съм спечелил титлата във Висшата лига четири пъти. Какво повече ти трябва, за да си щастлив?"
Фъргюсън не само забеляза таланта на Андерсон, но и го накара да смени позицията си. Бразилецът действаше в по-предни позиции, но след трансфера си в Юнайтед бе върнат назад в опит на сър Алекс да го превърне в наследник на Пол Скоулс. Нещо, с което Андерсон не успя да се справи.
През 2015-а Андерсон се завърна в родната Бразилия, където игра за Интернационал и Куритиба в продължение на общо три години. Последва авантюра в Турция с втородивизионния Адана Демирспор, където изигра едва 12 мача за половин сезон, като продължаваше да носи доста допълнителни килца. Въпреки това, бе най-скъпо платеният футболист в цялото първенство.
През септември 2019-а бразилецът обяви отказването си от активния футбол, но президентът на Адана Демирспор Муран Санчак го остави да работи в клуба като помощник-треньор, какъвто се води и в момента.
Наскоро името на Андерсон бе замесено в огромен финансов скандал в Бразилия. Бившият халф е обвиняем като част от организирана престъпна група за кражбата на 5,5 милиона евро и изпирането им през криптовалута. Предполагаемото престъпление е извършено в периода 2020-а до днес.
Обвинението смята, че престъпниците, към които се причислява и Андерсон, са успели да пробият системата за сигурност на банка Santander. След обира парите са били депозирани в 11 различни банки в различни бразилски щати, след което "изпрани" през криптовалута.
Разбира се, адвокатът му отрича всички обвинения. но сметките на Андерсон са блокирани. Бившето "Златно момче" вече е на 33, не само е обвинен в кражбата на 5,5 млн. евро, но е и закотвен в Турция и се страхува да напусне страната, за да не бъде арестуван. А всички му предричаха толкова различно бъдеще.
