Времената бяха тежки в личен план за Франк Лампард. Годината бе 2008-а. Датата 21 май. Не беше изминал и месец от смъртта на майката на легендата на Челси и британския футбол.
Но Франки стискаше зъби и играеше на върха на необятните си възможности. В дъжда на "Лужники" на два пъти се разписа във вратата на Манчестър Юнайтед - в редовното време за 1:1 и при изпълнението на дузпите. Но това не беше достатъчно и "червените дяволи" спечелиха Шампионската лига за трети път в историята си.
Но нека се върнем малко по назад - към полуфиналите на турнира. На 30 април Лампард изведе Челси срещу Ливърпул в полуфинал реванш срещу мърсисайдци. Двата тима бяха завършили наравно 1:1 на "Анфийлд" в първата битка. Два дни по-късно обаче майката на Лампард Пат почина след усложнения заради пневмония. Беше само на 58.
Халфът вече бе пропуснал два мача на Челси от Висшата лига, за да бъде до нея в болницата. Въпреки трагедията, излезе на терена срещу "червените".
Тогава Дидие Дрогба даде аванс на лондончани в 33-тата минута, преди Фернандо Торес да изравни в 64-тата, пращайки мача в продължения. Осем минути след началото на първото за Челси бе отсъдена дузпа.
Кой мислите?
Естествено, че Франки, който вкара от бялата точка.
И този път не сбърка, но беше различно. Той не отпразнува бурно гола си, а просто погледна небето и се разплака.
Големите сълзи обаче останаха за Москва.
Лампард повтори упражнението от реванша с Ливърпул и във финала срещу Юнайтед - вкара от игрова ситуация и от дузпа. Но този път и "червените дяволи" биеха от бялата точка, след като в редовното време и продълженията мачът завърши 1:1.
При 4:3 за Челси капитанът Джон Тери можеше да реши всичко. Но под непрестанния московски дъжд лидерът на "сините" се подхлъзна и не успя да преодолле Едвин ван дер Сар.
В ложите собственикът на Челси Роман Абрамович се опитваше да се усмихва, но с едната ръка се държеше за сърцето. Инфарктни моменти.
В крайна сметка Юнайтед се пребори за трофея, след като и Никола Анелка пропусна за лондончани. Тери и Лампард заплакаха.
Когато титлата на Юнайтед стана факт, сълзи обляха и лицето на Кристиано Роналдо - автора на първото попадение във финала, който се просна на тревата по очи. Той обаче плачеше от щастие.
Изминаха 12 годинни от онзи драматичен за футбола двубой на 21 май 2008-а. Но емоциите продължават да са същите при всеки спомен за него от страна на футболистите и запалянковците на двата английски тима, които се вкопчиха в паметната битка.
Във великата игра е нещо напълно нормално едните да плачат от мъка, а другите - от щастие. В онзи майски ден и небето над Москва сякаш си изплака сълзите. И тези от радост, и онези другите.
