Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той беше вълшебникът на Арсенал, но на пътя му застана един костотрошач от Съндърланд

В най-новата си история лондонският Арсенал често е страдал заради факта, че не може да разчита на някои от най-талантливите си играчи заради контузии. "И другите се контузват", биха репликирали някои от вас, но помислете пак дали някой може да се мери с "топчиите".

През 2017 г. Sky Sports изчисли колко дни са пропуснали основните играчи на тимовете от Висшата лига поради травми от сезон 2011/12 нататък. Естествено, "шампион" беше Арсенал с 10 285 дни. Превърнато в години, това са почти 30...

По това време през съблекалнята на Арсен Венгер премина впечатляваща колекция от "кристални" футболисти - Росицки, Уилшър, Ван Перси, Уолкът, Окслейд-Чембърлейн, Касорла, Гибс, Саня, Вермален. Невероятно дълго отсъстваха още Рамзи и Едуардо да Силва след ужасните фрактури, които преживяха. Сякаш "топчиите" бяха прокълнати и се знаеше, че епидемията от контузии, рано или късно, ще ги връхлети през сезона. Всеки сезон. Без изключения.

Със "стъклените" си кости се открояваше и централният полузащитник Абу Диаби, когото клубът се опитваше да излекува почти десетилетие, докато французинът не напусна Арсенал през лятото на 2015 г. като свободен агент.

През това време Диаби претърпя 18 големи контузии и пропусна общо 250 мача. Според базата данни на сайта InjuryLeague травмите му като играч на Арсенал са били 40!

Едно нещо е категорично ясно - в новата история на Висшата лига няма по-чуплив играч. А драмата на Диаби се криеше в това, че той беше от изключителна класа и при друго стечение на обстоятелствата можеше да стане един от лидерите на гранда от Северен Лондон. Но анатомичните му особености станаха причината да не го направи.

Преди почти две години Диаби се оттегли завинаги от футбола. Последен шанс да се завърне в играта му даде Марсилия. Но за година и половина халфът изигра само пет мача в първенството и напусна като свободен агент през лятото на 2017 година. "Това е трудно решение, което обмислях дълго. След Марсилия си дадох една година да се завърна. Оказа се по-трудно, отколкото си мислех, и реших да спра", с огорчение сподели Диаби. Оттогава не се чува почти нищо за него, но все още много от феновете на Арсенал си задават въпроса: "Какво щеше да стане, ако...".

Мачът, който промени кариерата на Диаби

Ами ако не беше онзи ужасен ритник? На 1 май 2006 г. Арсенал победи Съндърланд с 3:0 като гост. Отборът не беше в битката за титлата след тежка зима по отношение на резултатите, но все пак трябваше да задържи четвъртото място. Две седмици по-късно предстоеше финалът в Шампионската лига с Барселона, а младият Диаби също се подготвяше за големия мач. Това беше първият му полусезон в Арсенал, след като през януари клубът плати на Оксер 3 милиона евро за французина.

Перспективите пред него бяха брилянтни, а Венгер не криеше задоволството си. То се споделяше и от медиите, които виждаха у младока потенциален наследник на Патрик Виейра, който през лятото на 2005-а отиде в Ювентус. Приликите между играта на двамата беше поразителна. Приличаха си и външно - двуметрови играчи с дълги крака, които горяха в битките. През април Диаби вкара първия си гол за Арсенал в двубой срещу Астън Вила. Венгер следеше развитието му под лупа и плавно го интегрираше в състава. Фламини, Жилберто Силва и младият Фабрегас бяха основните централни халфове тогава, но Диаби уверено си пробиваше път. Все още беше само на 20 и най-доброто предстоеше. Или поне така смятаха всички.

Със Съндърланд французинът излезе като титуляр и беше доста активен на терена. В 62-рата минута (вече при резултат 0:3) треньорът на "черните котки" Кевин Бол пусна на терена 20-годишния защитник Дан Смит. "Губехме с много, но Бол ми каза - излез и играй добре, покажи на нашите фенове, че си млад играч, който иска да се развива", спомня си бранителят.

Половин час по-късно Смит прегоря и след зверско влизане просна Диаби на тревата. Писъкът на французина беше ужасен.

Няколко дни по-късно Коло Туре не се сдържа и обвини играча на Съндърланд, че е контузил съотборника му умишлено: "Не беше случайно. Смит нарочно контузи Диаби. Футболистите на Съндърланд бяха бесни заради резултата и използваха всяка възможност да ни навредят."

Диаби веднага е откаран в болницата, където се налага да му направят спешна операция. Диагнозата е стряскаща - фрактура на глезена със скъсани връзки.

"Лекарите казаха, че глезенът е загубил подвижността си. Можете да си представите за какво става въпрос, след като този момент цялата ми тежест беше върху този крак", разказа за кошмара си Диаби.

След трудното възстановяване и още три операции, французинът се завърна към тренировките едва в края на 2006 година. Всичко за него във футбола трябваше да започна отначало. Но стискаше зъби и се бореше.

През сезон 2007/08 Венгер беше принуден да го използва на левия фланг на полузащитата. Справяше се добре, но скоро Диаби се завърна на обичайното си място, след като Матийо Фламини замина за Милан през лятото на 2008-а. Така започнаха най-добрите две години от кариерата на Диаби.

Погба му се възхищаваше, а Венгер го сравняваше с Виейра

През сезон 2008/09 контузиите отново се обадиха и Абу пропусна 14 от 38 мача във Висшата лига, но когато беше здрав, беше твърд титуляр, и играеше страхотно. През март Диаби вкара гол срещу Нюкасъл и си заслужи комплиментите на Венгер: "Със сигурност има сходство между него и Виейра. И двамата са големи, високи играчи. Диаби има силата, от която се нуждае качественият централен халф. Усещам го как се развива и израства."

В края на сезона Диаби не отиде на почивка, а започна индивидуална подготовка, за да подобри играта си в единоборствата - единственият аспект, в който на французина му липсваше стабилност. В резултат на това Венгер получи перфектния "box-to-box" играч, а сезон 2009/10 беше най-добрият в кариерата на Диаби. Французинът блестеше с филигранна техника и визия на терена, като голямо впечатление правеше и подобрената му игра в дефанзивен план.

През 2018-а Пол Погба заяви: "Той беше невероятен "box-to-box" футболист, но преживя твърде много контузии. Когато играеше в Арсенал преди около 8-9 години, беше просто феноменален. Никога няма да забравя Диаби, защото научих много от него."

В 30 мача от лигата французинът вкара 6 гола и даде 4 асистенции. Арсенал дълго се бореше с Манчестър Юнайтед и Челси за титлата, но в края на сезона зае едва третото място. Въпреки това клубът предложи на Диаби нов договор и Раймон Доменек го взе в състава на Франция за Мондиал 2010. Диаби започна като титуляр във всички мачове, но раздираният от скандали тим на "петлите" отпадна още след груповата фаза.

В кариерата на Абу се заредиха нови контузии - отначало мускулни, които вадеха играча от терените за няколко месеца, а после и по-сериозни наранявания.

Последният му успешен период в Арсенал беше в самото начало на сезон 2012/13. През септември Диаби игра толкова силно срещу Ливърпул, че Уейн Рууни написа в Twitter: "Диаби е голям футболист. Жалко, че играе малко." Скоро французинът отново излетя за дълго време - този път с травма на тазобедрената става.

През 2013 г. Диаби скъса кръстни връзки на коляното и още тогава обмисляше отказване. Но след разговор с Венгер реши отново да премине през изтощителните процедури по възстановяване. През всичките тези години мениджърът на Арсенал подкрепяше Диаби и уверяваше журналистите, че Абу ще донесе много повече ползи на клуба, отколкото главоболия заради травмите. Самият играч си спомня: "За мен беше важно, че той вярваше в мен. Венгер беше много търпелив. Трябва да кажа, че никога не мога да се отблагодаря напълно на треньора за всичко, което направи за мен."

Голямото му завръщане обаче така и не се случи - за две години Диаби изигра само няколко мача и бе сред постоянните обитатели на лазарета. След повече от 2000 дни аут от стадионите и огромен брой операции - през лятото на 2015 г. договорът му с Арсенал приключи и Абу напусна Лондон.

Арсенал загуби топ играч - анализаторите дори сравниха представянето на Диаби с пиковия сезон на Яя Туре в Манчестър Сити

Анализ на това, което един здрав Диаби можеше да предостави на Арсенал, преди две години направи Джоел Оберстън, професор по бизнес анализ в университета в Сан Франциско. Той сравни статистиките на французина за периода от 2009 до 2015 г. с най-добрия сезон на Яя Туре в кариерата му - кампанията 2013/14, когато Туре записа 20+9 по системата гол+пас. Подобно сравнение е разбираемо - звездата от Кот д'Ивоар играеше на позицията "box-to-box" и с Диаби бяха сходни по размер и стил на игра.

Оберстън стигна до някои интересни заключения. Ясно е, че сезонът на Туре беше феноменален по отношение на статистиките, но разликата с Диаби е незначителна. Туре създаваше голови шансове за съотборниците си на всеки 71,4 минути, а Диаби правеше това на всеки 76 минути. При ключовите подавания (key passes) французинът дори го превъзхождаше - на всеки 83,4 минути срещу 91,5 при африканеца. Абу беше по-добър и в дрибъла.

Общото заключение е, че сравнимо с творческото представяне на Яя, Диаби редовно изпълняваше безумно много отбранителна работа. Това беше живото въплъщение на почти перфектния "box-to-box" футболист. И ако добавите към това изключителните технически умения на Диаби (дриблирането му беше наистина вълшебно), става още по-жалко за Арсенал какъв талант не успя да експлоатира за успехите си докрай.

Дан Смит - костотрошачът, който съсипа кариерата на Диаби, така и не се наложи в Съндърланд.

За последно игра на високо ниво на 22-годишна възраст в шотландския Абърдийн през 2008 г. След това започна да се лута по долните дивизии и отиде в нискоразреден австралийски тим. Смит се пенсионира през 2017 г. и се завърна в Англия, където започна бояджийски бизнес. В едно от малкото си интервюта той признава, че историята с контузията на Диаби му е оказала силно психологическо въздействие.

През февруари 2019 г. Диаби бе попитан какво иска да каже на Дан Смит: "Благодаря ти, че ми съсипа кариерата. Не, бе, шегувам се. От този момент не сме се виждали и, честно казано, нямам нищо против него. Казаха ми, че се е извинил, но лично извинение не съм получил. Но това е професионалният спорт и тези неща се случват. Футболът е суров бизнес. Случи се така, че пострадах. Приемам това и не изпитвам злоба. Това е моят живот, това е моята история."



Най-четените