Да си футболен треньор на Балканите не е лесна работа. Още по-трудна е, ако идваш от цивилизования западен свят и си свикнал с други порядки. Същото може да потвърди бившият наставник на Даниел Боримиров в Мюнхен 1860 Петер Пакулт.
Често в България си мислим, че положението спрямо треньорите във футбола е непоносимо, но един пример от Словения може да обърне тези представи с главата надолу.
Пакулт прави отлична кариера като нападател преди да се насочи към скамейката. На 21 прави дебюта си в австрийската Бундеслига. А синът му е на пет... Точно така - още ненавършил 16, Пакулт разбира, че ще става баща. И бидейки още дете, се налага да се грижи за своето.
"Когато жена ми забременя, беше истинска катастрофа за времето си. За щастие имахме подкрепата на родителите си", разказва Пакулт.
И дори като професионален футболист, Петер дълго време работи в пощенската служба на Виена. Ако трябва да сме точни - цели четири години съвместява двата ангажимента. Прави го дори като става национален състезател. Едва след трансфера си от Винер СК в Рапид спира работата в пощата.
Най-дългият му период като футболист е в един от първите клубове, носещи името на спонсора си - Сваровски Тирол (Инсбрук). До средата на 80-те фирмата е известна с производството на бинокли, но за кристалите никой не е и чувал. Но собственикът на концерна Гернот Лангес-Сваровски прави гениален ход.
Взема футболния клуб и го кръщава на фирмата, което му носи огромна популярност.
Първо в Австрия, след това и в цяла Европа, защото отборът печели на два пъти титлата и веднъж Купата на страната.
"От 1987 година ни пое Ернст Хапел. Предишния сезон бяхме стигнали до полуфинал за Купата на УЕФА, но след това въпреки успехите на домашната сцена, не се представяхме сензационно в турнирите. На осминафинал за Купата на европейските шампиони отстъпихме на Реал Мадрид с 1:9, а Хапел беше поставил за цел класиране на финала - смее се Пакулт. - Той почти не говореше, не можеш да разбереш от него дали сме загубили или спечелили."
В Мюнхен 1860 става помощник на ексцентричния Вернер Лорант, а тогава сред водещите играчи на "лъвовете" е Даниел Боримиров.
"Натискът върху нас в края на хилядолетието беше станал огромен, защото достигнахме до Шампионската лига, а играчи като Томас Хеслер не бяха никак евтини. В един момент Лорант започна да флиртува с Айнтрахт. Във Франкфурт дори усилено се говореше, че треньорът отива там заедно с Боримиров и Пол Агостино. Лорант дори ме попита и мен дали искам да отида с него там, а същевременно даваше интервюта, че остава в Мюнхен. Това създаде огромно недоверие към него в клуба", добавя Пакулт.
Впоследствие той е назначен за старши-треньор и води отбора в два последователни сезона. След Мюнхен се връща в Австрия, където носи последната титла за Рапид Виена през 2008 година. Прекарва още няколко сезона в родината, преди да започне балканското си приключение. За негово съжаление - с доста горчив опит.
Първият му клуб на полуострова е Завръч от Словения.
"Там имахме един специален президент, който с удоволствие искаше да ми реди състава. Според него бившият испански национал Алберт Риера трябваше да е несменяем титуляр. А той имаше сериозни проблеми с коляното и не можеше да издържи 90 минути - потапя се в балканската действителност Пакулт. - Президентът беше убеден, че трябва да се борим за титлата. Това беше съвсем нереалистично.
Загубихме първия двубой от шампионата, а в сряда направихме равен 1:1 за Купата. Ден по-късно рано сутринта мобилният ми телефон иззвъня. Беше домакинът, който каза, че трябва да ми донесе нещо за подпис. Ставаше дума за моето освобождаване. Въпреки това тръгнах за тренировка. Не можех да приема, че ме махат след само две седмици. Братът на президента не ми позволи да вляза в съблекалнята и просто ми предаде личните ми вещи.
В един момент се появи и босът. Питах за заплатата си, а той ми каза просто да забравя. Тогава се обърнах към бившия австрийски министър на правосъдието Клаудия Бандион-Ортнер за помощ. Точно в този момент тя беше със словенския си колега. Впоследствие се оказа, че никога не съм имал официален договор. Подписал съм някакъв хвърчащ лист, но не го бях проверил дали е изряден от правна гледна точка. Бях се предоверил на тогавашния ми мениджър, който ми намери работата. Не видях нито стотинка в Словения."
След горчивия опит в Завръч остава два сезона без работа, преди да поеме Цибалия в Хърватия. Балканският тур продължава с Раднички Ниш в Сърбия и Кукеши в Албания, за да стигне до Черна гора. В Титоград се сблъсква с тежки финансови проблеми.
"Бях направо изумен. Бяхме в съблекалнята с играчите за наставления на почивката и в един момент футболист, който беше играл първите 45 минути, се преоблече и напусна стадиона. Даже не го бях сменил. Оказа се, че заплатата му е закъсняла с месец и му беше писнало", завършва Пакулт.
След балканското турне се завръща в родината, където извежда Аустрия Клагенфурт от втора в Първа Бундеслига. В клуба кара и втория си най-дълъг престой след този в Рапид Виена.
