Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"В Челси няма място за принцове": Когато Шевченко скара Абрамович и Моуриньо

"В Челси няма място за принцове": Когато Шевченко скара Абрамович и Моуриньо Снимка: Getty Images

В неделя Андрий Шевченко направи дебюта си като треньор в клубния футбол. След пет години начело на украинския национален отбор бившият нападател на Милан се завърна в Серия "А", за да поеме Дженоа.

В първия си мач начело на "грифоните" Шева записа загуба - с 0:2 от Рома, въпреки че удържаше нулевото равенство до 80-ата минута. Благодарение на два късни гола, вторият от които истинска наслада за очите, на новата перла на римляните - Феликс Афена-Гиан, гостите стигнаха до победата.

Дженоа се намира в зоната на изпадащите с едва девет спечелени точки от 13 кръга и от Шевченко се очаква да спаси "грифоните". Не успя да вземе нищо от първия си двубой, но ще има достатъчно време до края на сезона, за да демонстрира качествата си.

Интересното е, че дебютът му за Дженоа бе срещу един от бившите му треньори - Жозе Моуриньо. През лятото на 2006-а Челси плати на Милан почти 45 млн. евро за Шевченко, но се оказа, че Специалния изобщо не го е искал. Накрая украинецът се превърна и в причина за първия разрив в отношенията между Моуриньо и собственика на клуба Роман Абрамович.

Руският милиардер бе купил лондонския клуб през лятото на 2003 г. След сухия първи сезон Абрамович смени Клаудио Раниери с Моуриньо. Португалецът направи Челси шампион в първите си два сезона, а през лятото на 2006-а бе в търсенето на нов нападател, който да си партнира с Дидие Дрогба.

Специалния се бе прицелил в Самуел Ето'о от Барселона, но Абрамович реши да вземе Шевченко. След като бе сложил край на 50-годишната суша без титла на Англия, целта пред "сините" бе триумф в Шампионската лига. Моуриньо смяташе, че може да го постигне с Ето'о, който тъкмо бе спечелил турнира с каталунците, но в крайна сметка се оказа, че ще трябва да работи с украинеца.

Не че Шева беше лош нападател. Нищо подобно. С екипа на Милан наниза цели 173 гола, като спечели и "Златната топка" през 2004 г. Но така и не му провървя в Англия. А всичко започна по страхотен начин - с гол за Къмюнити Шийлд. Въпреки че Челси загуби с 1:2, няма по-добро нещо за нападател от това да се разпише в дебюта си за нов отбор.

Шевченко бе извел Украйна до четвъртфиналите на Световното първенство през лятото и пристигна в Англия с огромни очаквания. Не успя да се нагоди към Висшата лига, не успя да свикне със скоростта, с която се движеше топката и че нямаш безкрайно време да я обработваш, преди противник да те връхлети.

В допълнение Дидие Дрогба се намираше във формата на живота си. През сезон 2006/07 наниза 33 гола, което бе повече, отколкото през изминалите две кампании, взети заедно. Шевченко просто се оказа засенчен от котдивоареца.

"Той се намира във формата на живота си и не виждам друг в Европа, който да може да бележи като него", похвали Моуриньо Дрогба, след като наниза хеттрик срещу Уотфорд.

Шевченко не бе тотално разочарование на "Стамфорд Бридж". В първия си сезон се отчете с 14 гола и 12 асистенции, но магията, която всички очакваха от него, липсваше.

Моуриньо продължи да иска нов нападател, но Абрамович му обясни, че няма да получи такъв и че ще трябва да използва Шевченко по-добре. Специалния си мислеше, че може да спечели битката, но Роман и Андрий имаха силна връзка помежду си. Абрамович стигна до там, че да търси рускоговорящ треньор, с когото Шевченко да се чувства по-комфортно.

Резултатът бе, че Моуриньо си отиде, а Шевченко продължи да играе поддържаща роля на "Стамфорд Бридж", въпреки че понякога произвеждаше и подобни красоти.

Моуриньо бе бесен, когато Шевченко се контузи преди реванша от полуфиналите в Шампионската лига срещу Ливърпул. Травмата в слабините го извади от терените до края на сезона.

Челси завърши на второ място в класирането на Висшата лига, но приключи с дубъл, печелейки и двете домашни купи. Дидие Дрогба отбеляза победните попадения и в двата финала.

"Не аз бях ключовият нападател тогава - призна Шевченко през май 2007-а. - Играех много назад и далеч от вратата. Позицията ми беше много различна от тази в Милан и може би затова Дрогба успя да вкара толкова много голове тази година.

В Милан играех на титулярната си позиция. А тук трябваше да се приспособявам към нещо друго, но го направих, за да помогна на отбора."

Споровете между Моуриньо и Абрамович продължиха и през лятото, за да кулминират през септември, когато Специалния бе освободен. Ироничното бе, че Шевченко отбеляза последния гол за първия период на португалеца на "Стамфорд Бридж" - срещу Розенборг в Шампионската лига.

Впоследствие Моуриньо разкри всичко: "Той не беше първият ми избор в Челси. Исках друг играч. Знам, че клубът направи всичко възможно да вземе футболистите, които исках, но не се получи по различни причини.

Когато ми предложиха Шевченко, се съгласих, защото качествата му бяха неоспорими. Той беше принцът на Милано, но в философията ни в Челси беше различна, при нас нямаше принцове."

Моуриньо се оказа прав. На Шевченко не му потръгна и при Аврам Грант и напусна клуба през 2009-а, завръщайки се за сезон в Милан, преди да приключи кариерата си в родния Динамо Киев.

С екипа на Челси отбеляза 22 гола в 77 мача - далеч от катастрофално представяне, но и много под очакваното от него.

Шевченко никога не е винил Моуриньо за провала си в Англия: "Контузиите бяха основната причина за липсата на успех в Англия. Феновете на Челси така и не успяха да видят истинския Шевченко. Английският футбол е по-силов и бърз от италианския, който е по-техничен."

Двамата демонстрираха взаимно уважение и когато се срещнаха вече на ниво треньори в неделя, оставили неприятните лондонски спомени зад гърбовете си.

Най-четените