Талант с бляскаво бъдеще, който не реализира потенциала си. Заради нощния живот. Звучи познато, нали?
Тази история е за един от най-перспективните футболисти от школата на Борусия Дортмунд, на когото в Германия преди десетина години предричат успешна кариера. Казва се Марвин Дукш и понастоящем играе рамо до рамо с Илия Груев-младши във Вердер Бремен.
Традиционният клуб изживява подобна съдба като на въпросния футболист - търси своето изкупление във второто ниво на германския футбол.
Дукш е роден в Дортмунд на 7 март 1994 г. На 8 хваща окото на скаутите на Борусия. Те веднага виждат таланта и головия инстинкт на момчето. Нешлифован диамант. Фините настройки започват и вървят повече от добре. През 2011-а Марвин е част от Бундестима, стигнал до финала на европейското първенство за юноши до 17 г. Същата година печели и бронз с Германия на световното, а през есента вече е част от дублиращия отбор на Борусия. Допринася за влизането в Трета Бундеслига.
През 2013 вече е част от елитния тим, където начело е Юрген Клоп.
Прави и дебюта си за Борусия в мача за Купата на Германия срещу Вилхелмсхафен, а стартът е повече от обещаващ - бележи едно от попаденията за класиката 3:0. Но някъде малко преди това Марвин открива сладостта на нощния живот.
"С таланта, който имах, трябваше да играя в Бундеслигата. Но не живеех като професионалист. Бях често по клубовете, дори преди мачове - признава си Дукш. - Да кажем, че добре познавах дискотеките в центъра на Дортмунд. Веднъж имахме мач в петък срещу Хале или Йена, тогава бях още част от втория отбор. В четвъртък вечер отново бях на тур из града. По едно време някой ме докосна по рамото. Беше нашият кондиционен треньор. Казах си: "Мамка му!". Пита ме какво правя по това време. Отговорих, че имам нужда от това преди мач - една-две бирички, атмосферата, хората, музиката. Той каза: "Няма да кажа на никого, ако утре вкараш два гола." На другия ден бихме с 3:0, а аз спазих обещанието си. Въпреки това треньорът беше казал на всички."
През 2014-а Дукш взема решение да се присъедини под наем към новака в Бундеслигата Падерборн.
В списъка с нападатели на Клоп е четвърти-пети избор и не вижда големи шансове за развитие.
"Решението да напусна Дортмунд тогава бе правилно, но Падерборн бе грешният избор -анализира тогавашната ситуация Марвин. - Исках непременно да играе в Бундеслигата, а около мен няколко души ме натискаха да приема това предложение. От перспективата на времето знам, че това бяха неискрени приятели, които изобщо не ме познаваха и не знаеха кое е правилната следваща стъпка за мен. Тогава трябваше просто да ида на добро място във Втора Бундеслига."
В Падерборн не му потръгва. Изиграва 9 мача, чупи метатарзална кост, което го вади от строя за 6 месеца и се връща в Дортмунд. Точно при тържествата по изпращането на Юрген Клоп. Щафетата поема Томас Тухел. А първата среща на Дукш с треньора е показателна.
"Влязох в кабинета му да се представя. Той каза: "Знам кой си.", стана и излезе. А аз стоях неподвижно", разказва Марвин.
Вратата за първия отбор изглежда безвъзвратно затворена, нещата и за дублиращия тим също не изглеждат обещаващи. Треньорът Давид Вагнер, с когото футболистът е в добри отношения, му казва, че не може да му обещае, че ще играе. Между редовете - той не е влизал изобщо в сметките за състава. Започват да се прокрадват мисли за отказване от футбола. Но Вагнер заминава за Хъдърсфийлд, а новият наставник Даниел Фарке не се поддава на предразсъдъците.
"Тогава той ми каза: "Не ме интересува кой какво ми говори за теб. Ще играеш всеки мач." И направо ги разбих през този сезон", връща лентата Дукш.
Късметът се усмихва на Марвин на най-неочакваното място.
"Играехме в някакво забутано село, а на трибуните имаше точно 11 човека", хили се футболистът. Сред тези 11 обаче е треньорът на втородивизионния Санкт Паули Евалд Линен, който иска нападателя в състава си. Представянето му с фланелката на клуба от квартала на "червените фенери" на Хамбург обикаля световните медии. Причината - треньорът Линен не може да присъства, а на негово място е човек, маскиран с неговия лик. Абсолютен култ! Дукш изкарва половин сезон в Хамбург, след което е даден под наем в Холщайн Кил в Трета Бундеслига. Следва промоция в горното ниво и най-силния сезон за Дукш в кариерата му. Марвин вкарва 18 гола, дава 12 асистенции, но отборът от Кил завършва на трето място и отстъпва в баража за влизане в елита на Германия.
Следва завръщане в Бундеслигата с Фортуна Дюселдорф, връщане във Втора с екипа на Хановер, за да акостира в Бремен. Шарена кариера!
В Германия, а и не само там, казват за такъв тип играчи - прекалено добър за втория ешелон, недостътъчно добър за елита.
"По-скоро бих казал, че не бях на правилните места в елита. Винаги в тим-новак, а аз идвах от школата на Борусия, където 14 години съм изповядвал една и съща философия - победа и нищо друго. Нападателен футбол, търсене на бързи и точни решения, "цък-цък" разигравания. Това е в противовес на нещото, което трябваше да играем - стоене дълбоко в нашата половина, изчакване и евентуално - контра. Израствайки, аз никога не съм играл за равен - откровен е Марвин. - Аз съм класически играч на малки вратички. Там няма равен, има победа или загуба. И това го нося още от училище. Тогава в двора играехме в междучасията, а след това и след занятията. До тъмно. И на терена остава този, който бие. Загубилият черпеше студен чай."
След "възкръсването" си във футбола през 2018 г. Дукш на два пъти отказва оферта да играе във Висшата лига на Англия за Норич. Но и до днес не съжалява за решението си.
"Не си го позволих просто. Човек обикновено си мисли: "Висшата лига - това е каймакът!". Всеки мечтае за там. Но когато дойде офертата знаех - интензивността и натоварването са твърде големи за мен. Не е моето. Ако ми бяха предложили на по-млада възраст, щях да отида без да му мисля. Но сега знам, че съм взел правилното решение. Сега играя във Втора Бундеслига и не е никак зле."
А вторият шанс е знаков за семейство Дукш. По-големият брат на Марвин излежава няколко години в затвора заради измами. Познайте кой е единият от свидетелите срещу него? Точно така - брат му Марвин!
"Опитах се да го вразумя още преди това. Той обаче не зацепваше. Лъжеше ме постоянно и не му се виждаше краят. Не знам какви проблеми е имал тогава, но той е наясно, че моите показания доведоха до неговото спасение като личност. Лежа зад решетките, за пръв път се видяхме миналата Коледа. Той ми се извини многократно и за мен историята е приключена. Брат ми пропусна най-хубавите си години. Но той сам си е виновен, затова и не го съжалявам", безкомпромисен е Марвин. Сякаш е пред вратата на съперника.
