Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо Челси е клубът на "пенсионерите" и носи емблема с белобрад дядо?

13 ноември 1945 г. Изминали са два месеца и половина от подписването на акта за капитулацията на Япония на американския линеен кораб "Мисури" в Токийския залив. Втората световна война е минало и Европа се радва на мирен живот без бомбите на Луфтвафе, постоянния страх за живота, вълни от погребения на фронтоваци и други "подаръци" от глобалния конфликт.

В онзи прохладен ноемврийски вторник цял Лондон е наострил уши. Но не за нацистките бомбардировачи, а за нещо хубаво. На "Стамфорд Бридж" предстои мач между Челси и Динамо Москва, който пристига във Великобритания за голямо турне.

По официални данни над 90 хиляди души присъстват на предвидения за 85 хиляди зрители стадион. Има и исторически извори, според които публиката надвишава 100 хиляди. След мача болниците в Лондон и областта се налага да работят с капацитета си от войната. Пострадалите в стълпотворението са много. В клиниките пристигат хора със счупвания на крайници, охлузвания и всякакви травми. На самия стадион и в блъсканиците край него има и загинали. Звучи зловещо, но пък е съвсем реално за онези сурови години.

Двубоят завършва 3:3, а на следващия ден британската преса не крие възхищението си. "Ако Динамо бе спечелил с разгромен резултат, щеше да бъде напълно заслужено. Зрителите гледаха с изумление страхотната игра на московчани. Не помня да съм виждал отбор, който да играе по-добър футбол", пише репортерът на Daily Chronicle.

Преглеждайки архивните кадри от този двубой, ви обръщаме внимание на няколко неща:

• Играчите на Челси излизат на терена без клубни символи на екипите си, а на тези на Динамо има голямо "Д" над сърцето. Консервативните британци ще стигнат до емблемите на фланелките си едва 15 години по-късно. И между другото, Челси ще е пионерът на тази традиция.

• Британските футболисти се забавляват много на факта, че получават букети от руснаците. През войната и следвоенните години във Великобритания цветята се носят основно на погребения и помени.

• Емблемата на Челси от онези години е възрастен мъж с медали и гъста брада. Лъвът ще се появи чак след осем години.

Кой е този старец и има ли истински прототип? За да отговорим на този въпрос, трябва да се задълбочим в историята.

Чарлз II е доста противоречив крал, погледнато от историческа гледна точка, но благодарение на него Челси печели първите си верни фенове.

Любопитно, нали?

На 29 май 1660 г. възстановяването на династията на Стюартите във Великобритания е окончателно завършено. Чарлз II, който през младостта си е принуден да се крие, и на няколко пъти е близо до смъртта, се възкачва на трона благодарение на преврата, организиран от монархическия генерал Джордж Монк. Събитието се случва навръх 30-ия му рожден ден.

През следващите 25 години Чарлз II си печели прякора Веселият крал. И с право. Ежедневието му е пиршества и забавления с десетките му любовници. 

От безразборните му любови се раждат много извънбрачни деца, които по-късно получават благороднически титли. Кралят е критикуван заради застъпничеството си за католицизма и тесните връзки с Франция. Чарлз изпитва голяма благодарност към французите за това, че го приютяват, когато е преследван в родината си.

Управлението му обаче не може да бъде заклеймено еднозначно като лошо. Най-малкото заради това, че именно при Чарлз II се установява стабилна политическа система, според която Великобритания живее и до днес. Той също така изучава много внимателно какъв е подходът на Франция, една от най-големите сили на епохата, и се опитва да следва примера ѝ.

Благодарение на това в лондонския район Челси през 1681 г. се появява Кралската военна болница, създадена по подобие на парижкия Дом на инвалида - място, в което самотните военни ветерани от различни войни намират покой в последните години от живота си.

Чарлз II умира на 55-годишна възраст вследствие на постоянните алхимични експерименти с живак, но след повече от 200 години строгите мъже в червени униформи от създадената от него военна болница ще са първите най-верни фенове на футболен клуб Челси, основан през 1905 г.

Мястото, на което се ражда Челси, съществува и до днес. През март 1905 г. обаче е носело далеч по-романтичното име Rising Sun. Днес някогашният пъб "Изгряващо слънце" е модерното заведение Butcher's Hook. Новите времена диктуват нови правила.

За повече от 100 години обаче външният вид на сградата не се е променил толкова много.

Историята на основаването на Челси е доста необикновена. 

Традицията е да се съберат ентусиасти, които да създадат клуб, след което да разрастват инфраструктурата му, започвайки от стадиона. Тук обаче случаят със "Стамфорд Бридж" е по-различен и съоръжението се появява преди клуба.

Гъс Миърс е най-важният човек в историята на Челси. Строителният предприемач иска футболът да стане популярен спорт в Лондон и за тази цел купува "Стамфорд Бридж". Той, заедно с братята си, има желанието да го превърне в най-модерния спортен комплекс в английската столица и започва да търси местен футболен клуб, който да се наеме със стопанисването му, и да играе срещите си на него. От Фулъм проявяват интерес, но наемът от 1500 паунде е прекалено висок за тях и отхвърлят офертата, която Миърс им предлага. След отказа на "котиджърс", предприемачът решава да продаде съоръжението на Западната железопътна компания. Точно тогава приятелят му Фредерик Паркър дава идеята да си направи собствен футболен отбор. Той е очарован, но възникват спорове за името на клуба. Има предложения за Кенсингтън, Стамфорд Бридж и дори ФК Лондон, но Паркър държи на своето и така в началото на 1905 г. официално е създаден новият клуб Челси.

За рождена дата се смята 10 март - денят, на който се провежда събранието и се взима решението за основаване на клуба. Името пък е избрано на 14 март. Отново в пъба Rising Sun. 

Татка стигаме и до въпроса как се появява белобрадият старец?

Съдейки по архивите на The Chelsea Chronicle от 1915-а, по това време образът на военния ветеран вече е бил много тясно свързван с клуба.

Според една от теориите тази емблема е избрана от самите фенове след допитване в местен вестник.

През 1952 г. клубът се отказва от ветеранската емблема. Иска да сложи за свой символ нещо по-модерно. Докато се разработва новият проект в клуба използват щит със стилизирани инициали.

През 1953 г. се появява новият герб с лъвчето, което грее на гърдите на играчите и до днес. Разбира се - след доста промени през годините.

Белобрадият военен вече го няма, но връзката на клуба с ветераните продължава да живее. До ден-днешен клубът отделя специална квота билети за тях за домакинските срещи. Винаги са добре дошли. Те са крачещите емблеми на тима.

Затова и ветераните взимат активно участват в клубните дейности и са на особена почит сред запалянковците. При спечелването на титлите в ерата Абрамович те неизменно правеха шампионски шпалир на звездите на "сините"

Когато най-после публиката се завърне изцяло по стадионите и те отново са пълни, погледнете по-внимателно дали на "Стамфорд Бридж" няма да попадне в кадър някой възрастен мъж с червена униформа. Ако се случи - бъдете сигурни, че е ветеран от кралската болница. И е пазител на ценностите на клуба, които суетата и водопадите от пари не могат да променят и изкривят. 

 

Най-четените