Успешната премиера на новата видеоигра Wolfenstein II: The New Colossus миналата седмица ни дава добра възможност да си припомним историята на една от най-влиятелните поредици в гейминга, която е пълна с интересни и любопитни факти. Името Wolfenstein дава основите на два от най-обичаните жанрове в игрите, а наскоро стана и повод за политическа полемика в Щатите.
Но ето как започва всичко...
Противно на популярното мнение, поредицата Wolfenstein се ражда не през 1992 г., когато все още прохождащите id Software де факто създават цял един нов жанр с емблематичната си Wolfenstein 3D.
Не - първата разходка из мрачните коридори на едноименния замък на нацистката армия се състои още през 1981 г. Играта се нарича просто Castle Wolfenstein, платформата е Apple II, а нашият вече превърнал се в икона подопечен герой на име Уилям „Би Джей" Блазковиц има нелеката задача да избяга от крепост, пълна с нацисти.
За целта той има на разположение пистолет и тук-там някоя граната, но екшън геймплеят така или иначе не е основната идея на студиото Muse Software, което прави и издава играта. Вместо това, Castle Wolfenstein е една от първите игри в стелт жанра и ви кара вместо на стрелбата да заложите на незабелязаното промъкване.
В залите на замъка се намират униформи, с които хитро можете да се преправите на нацист и са малко тези, които могат да ви разпознаят зад маскировката. Играта има и продължение, което развива значително стелт елемента и самият Хидео Коджима го посочва като едно от вдъхновенията за създаването на великата Metal Gear. По този начин две от най-популярните съвременни геймърски поредици задочно се преплитат.
И после дойде изгледът от първо лице
Когато в началото на 90-те години id Software решават да пренесат една от любимите си игри за Apple II в третото измерение, установяват, че няма да е толкова лесно да се приложат механиките на оригинала и затова наблягат на най-основното - избиването на нацисти и вдъхването на живот на коридорите на замъка Волфенщайн. Комбинацията се оказва твърде печеливша, а заглавието и до днес предизвиква усмивки по лицата на геймърите, които са се сблъсквали с него.
Първоначално Джон Ромеро, Джон Кармак и останалите от id Software смятат, че няма да могат да използват името предишната игра, само за да установят малко по-късно, че оригиналният разработчик Muse Software е фалирал и марката Wolfenstein е свободна. Така компанията кръщава играта си Wolfenstein 3D и пуска първия й епизод безплатно на 5 май 1992 г. в интернет, а останалите се продават. Цялата игра с всички нива в компресиран вид се събира на една 1,44 Mb дискета и става част от историята на гейминга.
Девет години по-късно следва продължение на име Return to Castle Wolfenstein от Gray Matter Interactive, което само затвърждава култовия статус на поредицата и прибавя към сюжета окултните експерименти на нацистите. Неочакван интерес обаче предизвиква мултиплейърът на играта, който е създаден от Nerve Software. Много от неговите механики се използват в онлайн шутърите в следващото десетилетие.
Поредицата приема съвременен вид
Трябваше да чакаме цели осем години за ново пълнокръвно продължение. Wolfenstein от 2009 г. обаче разочарова повечето фенове с опита си да пренесе поредицата в илюзорно отворен свят, въпреки че гейм критиците предимно я възхваляваха като „стъпка напред". И така, докато Zenimax Media не закупиха id Software няколко месеца по-късно, което доведе до раждането на настоящия облик на Wolfenstein.
Той започна с Wolfenstein: The New Order, излязла през май 2014 г., която като геймплей е по-скоро хибрид между Dishonored, Call of Duty и класическия Wolfenstein 3D. Въпреки че на моменти ви се препоръчва екшън или стелт подход като стил на игра, към всяка ситуация може да подходите и по двата начина.
Само 12 месеца бяха необходими на MachineGames, за да изкарат кратко самостоятелно допълнение с името Wolfenstein: The Old Blood - кратко, стегнато и наблягащо на същия солиден геймплей.
От гейминга до политиката има една изненадващо кратка стъпка
Към този момент, поредицата циментира статуса си на комерсиален титан и затова интересът към излязлата в края на октомври тази година Wolfenstein II: The New Colossus бе огромен. Още преди да се появи обаче, тя се оказа забъркана в неприятен скандал, повод за който стана рекламният й девиз Make America Nazi-Free Again („Да направим Америка отново свободна от нацисти", очевидна закачка с предизборното послание Make America Great Again на американския президент Доналд Тръмп) и хаштагът No More Nazis, ползван в социалните мрежи.
Въпреки че това е просто една видеоигра, мнозина в Съединените щати се почувстваха засегнати по различни причини. Представители на крайната десница обвиниха Bethesda, че играта е удар срещу тях и че е анти-Тръмп настроена, а критиците на насилието в гейминга заклеймиха Wolfenstein II като поредното опасно заглавие. Според компанията нито едното, нито другото отговаря на истината.
"Знаем за актуалните проблеми в Америка, но Wolfenstein винаги е имала антинацистки тон. Притеснително е, че играта се счита за противоречиво политическо изявление. Ние не правим игри, за да заемаме позиции или да провокираме политически дискусии. Нашите игри са забавни, смислени и насочени към зряла публика", коментираха от Bethesda по повод полемиката. Според компанията играта е просто ироничен коментар на реалните събития, а не носи скрито послание, нито заема страни.
Войникът, който даде първия изстрел във войната на шутърите
Главният герой във Wolfenstein Уилям „Би Джей" Блазковиц няма маркетинговия имидж на Лара Крофт или универсално добродушната физиономия на Нейтън Дрейк от Uncharted, но няма как да не се нареди сред най-известните геймърски персонажи. Около него обаче витае деликатен въпрос.
Wikipedia поддържа много грижливо списана страница за Би Джей и там може да прочетете, че той е роден през 1910 г. в Съединените щати в семейство на полски имигранти и израства в щата Тексас. След Втората световна война му се ражда син на име Артър, който на свой ред има син, кръстен на дядо си. Еврейският произход на Би Джей, който дълго време не беше потвърден, също бе интересен източник на спекулации. Дори специализираният сайт Jew or Not Jew му отделя място в своите профили, разсъждавайки, че той "вероятно е просто поляк, който мрази нацистите".
В The New Order също се загатва, че Би Джей може да е евреин, например чрез отличните му познания по иврит. В отговор на въпроси от феновете, Bethesda двусмислено заявява, че "това не е категорично посочено", а студиото MachineGames обяви, че геймърите сами трябва да направят своята интерпретация, оставяйки въпроса отворен.
Като цяло, в последните игри от поредицата MachineGames развиха неговия персонаж и го превърнаха в нещо много повече от безличния войник от предишните Wolfenstein заглавия.
Те успяха и да възродят Wolfenstein, за да може една от най-значимите серии видеоигри да заживее нов живот. The New Colossus получава страхотни оценки дотук и при толкова добри отзиви (плюс щипката полемика около нея), в момента бъдещето на поредицата изглежда светло.
