Ако сте фенове на sci-fi драматичните сериали, пригответе се за добри новини.
Британският Channel 4 и американският AMC създадоха един от най-добрите екземпляри в жанра: Humans.
Сериалът е адаптиран от сценаристите на друга британска класика - шпионския Spooks ("Фантоми"), а базата на сюжета е взета от шведския Real Humans.
Първите шест епизода вече са достъпни, а интелигентният замисъл на продукцията прави страшно добро впечатление - дори за зрители, които не са особено изкушени от научната фантастика.
Действието се развива в "паралелно" настояще, в което технологиите са толкова развити, че позволяват разработването и масовата продажба на т.нар. "синтове" (synth - съкращение от synthetic human) - съвършени човекоподобни роботи - помощници.
Синтът е всичко, от което имате нужда.
Ходещ, говорещ, безкрайно любезен компютър с визия, неразличима от човешката. Магазините за потребителска техника продават хуманоиди със същата лекота, с която пласират смартфони и таблети.
Синтът не яде, не спи, не се оплаква, не иска заплата, осигуровки, болнични или почивки, може да се самоподдържа и се самозарежда.
За сметка на това може да се превърне в перфектен домашен помощник, личен асистент, детска бавачка, рехабилитатор, медицинска сестра или дори душеприказчик за самотни хора.
Синтовете са толкова user-friendly и ефективни, че отменят човеците във всяка "непрестижна" професия - от продавачи, сервитьори, шофьори и чистачи до... платената любов.
Единствената видима разлика между хората и синтовете е изумруденият им поглед на роботите и пълната им липса на самосъзнание и емоционален свят. С няколко изключения: чувствителни перфектни Франкенщайн-подобия, които са разработени тайно от създателя на технологията.
Humans слага на масата теми като етичните проблеми на изкуствения интелект, все по-силната зависимост на хората от техниката, социалните последствия от навлизането на роботите на пазара на труда - когато хората ще започнат да стават излишни, безпределният достъп до лична информация (включително - за здравословното състояние) от страна на технологичните компании и др.
В Humans роботите са любовен, дори сексуален обект, който може да бъде лесен заместител на всяка друга човешка връзка. В същото време - могат да бъдат ъпдейтвани, модифицирани или просто изхвърлени.
Сюжетът - подобно на Her (2013) - засяга и друг важен проблем - т.нар. поколението "alone together", в което всички са свързани денонощно помежду си, но никой не желае да общува с околните.
За сметка на това, както отбелязва Дейвид Леви (изследовател в полето на A.I. етиката) хората са развили рефлекси, подобни на кучето на Павлов, като реагират автоматично на всеки звук или вибрация от smart-устройствата.
Humans прави всички тези проблеми лесни за разбиране и едновременно с това знае как да привлича интереса на зрителите с интригата на сюжета.
Кастингът е много свеж и по британски ненатрапчив. Феновете на IT Crowd ще се радват да видят Катрин Паркинсън в една от водещите роли, заедно с Джема Чан, Колин Морган, Емили Берингтън (в ролята на женски синт, принуден да проституира).
Ветеранът Уилиам Хърт е просто безпогрешен в образа на саркастичния отшелник д-р Миликан, който не иска да се раздели с отдавна дефектиралия си синт, защото само чрез него може да запази спомените за покойната си съпруга.
Затова Humans си заслужава всяка минута.