Netflix може и да е най-голямата и могъща стрийминг платформа в момента, но това съвсем не означава, че тя е имунизирана от грешки. Дори напротив.
Открай време там се опитват да намерят своето "голямо нещо" - сериал или филм от епична величина, който да накара хората дълго да говорят за него.
Вероятно именно този порив на ръководството на Netflix ги е накарал преди години да потърсят услугите на човек като Зак Снайдър - режисьорът, който за известно време стоеше начело на супергеройската вселена на DC и Warner Bros.
Сделката между тях доведе до появата на два филма, част от на теория епична космическа опера, която в очите на самия Снайдър трябваше да се изравни по величие с "Междузвездни войни".
Точно така, говорим за Rebel Moon.
Ако някой си е причинил двата филма - A Child of Fire и The Scargiver, ще знае, че определението "не са нищо особено" може да мине по-скоро за похвала, отколкото нещо друго.
Е, от близо седмица насам в платформата вече могат да се гледат и техните "режисьорски версии", за които Снайдър сам се хвали, че са като съвсем отделни и много по-значими филми.
Трейлъра на новите режисьорски версии на Rebel Moon можете да видите тук:
Както гледах оригиналите, така гледах и тези нови версии. Наречете го, ако щете, някаква форма на мазохизъм, но ми беше интересно да видя с какво точно режисьорът се е опитал да подобри творението си.
Краткият отговор е практически с нищо. Отново същата, ако не и по-тъпа боза от снайдърщини.
Ако оригиналните филми са насочени за всякаква аудитория, то новият прочит е фокусиран върху пълнолетната публика, която няма против насилието да е по-брутално и видимо, както и тук-там да има малко голотии.
По принцип подобни режисьорски версии добавят повече контекст на историята и дават дребни детайли, с които светът става по-пълен и ясен.
В случая на Rebel Moon, където основната история наподобява приключенска игра от началото на века, повече контекст със сигурност би помогнал за по-доброто възприемане на филма. По някакъв начин обаче Снайдър успява да не предложи почти нищо смислено по този параграф.
Въпреки че двата нови филма вече имат обща продължителност около шест часа, на практика не научаваме кой знае колко нова информация, още по-малко съществена такава.
Вместо това режисьорът компенсира като ни показва някакви странни подробности. Като например, че в Света майка - жестоката империя, която поробва светове и унищожава планети, жреците събират кътници от враговете на империята и рисуват картини с тях. Или че империята има големи чудовищни космически кораби с човешки лица, които храни с труповете на врагове. И други от този сорт.
Доста показателен пример за безсмисленото добавяне на сцени е алтернативното начало на новата първа част на Rebel Moon.
Противно на всички правила на писането на сценарии, филмът, който вече носи заглавието Chalice of Blood, започва с дълга сцена, в която основният злодей ген. Атикъс Нобъл пристига на завладяна от Света майка планета и отива да измъчва лидера ѝ, за да разкрие информация за бунтовници.
Цялото поведение на генерала е в стила на "дружелюбен психопат" с мания да причинява болка. Освен това и факта, че някъде там има бунтовници, ние не разбираме абсолютно нищо друго.
Така се губят около 15 минути, изпълнени с насилие и малко голи жени, които биват жигосвани по гърдите, без ясна причина защо това се случва.
Допълнителното време, което Зак Снайдър си е издействал, наистина е посветено най-вече на това да направи филмите си по-пикантни - много кървища и малко цици.
Което пък е част от основния проблем с режисьорската версия на Rebel Moon - личи си, че основната задача на режисьора е била да създаде "нещо яко" по неговите собствени стандарти.
Може да е излял сърце и душа в Rebel Moon, но крайният резултат е хаотична каша от високопарни монолози, голотии, визуално насилие в духа на Mortal Kombat и всякакви други неща, способни да впечатлят най-вече 13-годишни пубери, които досега са гледали единствено детски анимации.
Никой не отрича на Снайдър, че го бива с визуалната част и със създаването на внушителни картини. Там се крие неговата сила и точно стила му го направи известен.
Проблемът е, че само с пищни монтажи на забавен кадър не може да се направи филм. Поне не и такъв, който да си заслужава гледането.
Големият въпрос в случая е защо Netflix продължава да дава пари за бозавите филми на Зак Снайдър?! Защото всеки следващ епизод от сагата за Rebel Moon се усеща като все по-голяма загуба на време - както за участващите, така и за зрителите.