Внимание: В този текст има спойлери за първия епизод на "Войната на буквите".
Наскоро гледах едно видео в YouTube, посветено на това защо Холивуд изведнъж намали рязко мащабните си блокбъстъри на историческа тематика. Защото, ако допреди десетина години имахме редица заглавия - от "Троя" и "Гладиатор" до далеч по-малко успешния римейк на "Бен Хур" и втората част на "300", днес такива филми почти липсват.
И отговорът, който създателите на видеото даваха на този въпрос, беше, че подобни продукции най-често са огромни като мащаби, изискват сериозни средства, но за сметка на това са изключително рискови, защото лошото представяне на историята или един малко по-слаб сюжет могат да доведат до колосални загуби.
Затова и логично, подобен род филми и сериали намаляват значително като брой, особено сред големите и мащабни заглавия.
На този фон БНТ представя новия си исторически сериал, посветен на управлението на цар Симеон Велики - "Войната на буквите", по романа на писателката Людмила Филипова.
Филмът е посветен на сблъска между България и Византия, като самият сюжет се фокусира повече върху по-малкия син на царя - Баян (Баян Магьосника) - смел, но разхайтен принц, който не си пада много по ученето, но за сметка на това има влечение към "старите знаци" - негласно забранени букви, които са били използвани от българите преди кирилицата.
Ето какво гласи и официалният синопсис за шоуто:
"Историческата драма ни пренася в Х век. Най-могъщата държава в Европа - България, е обвита в тайна, която може да разклати основите на християнството. Сюжетът разказва за последните дни от живота на цар Симеон Велики (Деян Донков) и месеците след смъртта му.
Най-малкият му син - Баян (Даниел Върбанов), търси тайната на изгубените древни български букви във времена на политически интриги, битки за надмощие и опити за спасяване на мира между Преслав и Константинопол.
Българското могъщество е изправено пред огромно изпитание, когато младият княз Баян се среща с внучката на византийския император - принцеса Мария (Климентина Фърцова). На средновековната сцена изпъкват още няколко ключови персонажи, чиито действия са способни да променят хода на събитията - царица Мариам (Теодора Духовникова), кавхан Сурсувул (Захари Бахаров) и княз Петър (Ненчо Костов)."
Става ли за гледане новият сериал на БНТ "Войната на буквите" според вас?
И създателите на сериала, и Людмила Филипова, която пише книгата, по която е правен той, и дори от БНТ още от самото начало предупреждават, че историческата достоверност не е била водеща тук.
Това, за да сме наясно и да не питаме после защо Византия търси тайната на магическите стари български букви.
В интерес на истината, в този сериал има заложени някои добри и интересни идеи на ниво сюжет, които си заслужават да се отбележат.
Такъв пример е представянето на цар Симеон като човек, който е раздиран от конфликта между визията си за величието на България като бъдеща империя и водеща европейска сила, от една страна, и неспособността както на хората, така и на собствените му боили да видят това бъдеще.
Царят иска да се грижи за духовността и просветата, дори и на цената на тежки данъци за населението.
Друг интересен момент е отношението на царицата Мариам към двамата синове на царя - изключително силна обич към Петър, когото тя се опитва да защити всячески от света, и презрително отношение към Баян.
Едно такова остро разделение в отношението между двамата младежи чисто сценарийно дава възможност за добро развиване на всички намесени герои, за изграждане на тяхната дълбочина и емоционален свят.
Двамата принцове/князе също са интересни персонажи - Баян е весел, смел, борбен и дори твърде див и агресивен, докато Петър е по-плах, дори вероятно страхлив, както ни показват първите сцени. Въпросът е оттук нататък как двамата ще бъдат развити като персонажи, особено след като царят ги изпраща на две различни мисии, които се предполага, че могат да подсилят слабите им страни.
Ще стане ли по-малкият брат по-мъдър и вещ в знанията си? Ще възмъжее ли по-големият, развивайки мекотата в характера си до истинска доброта и човечност?
Проблемът с голяма част от тези добри идеи влиза в реализацията им. Защото тя вече е далеч от добра.
Вместо да видим цар с мечта за бъдещето на страната си, ние получаваме Деян Донков, който през 3/4 от времето си на екран в първия епизод крещи на околните. Идеята уж е да бъде показан като лесно гневлив човек, но с театралното изпълнение на Донков резултатът е по-скоро силно истерична версия на един от най-могъщите български владетели.
А истеричен е вероятно последното нещо, с което зрителят би искал да асоциира цар Симеон Велики. Изпълнението просто е прекалено и пречи да бъде постигната целта да видим тази идея за могъщия владетел с голямата амбиция за България, но проблеми в характера. Крясъците успяват да заглушат всичко друго.
В образа на царица Мариам също има някои дразнещи дупки. Теодора Духовникова е вероятно най-подходящият избор за ролята, в това спор няма. В изграждането на нейния персонаж обаче има пропуски, които правят мотивацията ѝ трудна за разбиране.
На първо време в епизода не се разбира дали Баян е неин син. Виждаме, че тя предпочита Петър пред него много ясно и утвърдено. Баян е наречен "вълче", царицата говори за него, че има животинска кръв и обяснява как, ако му бъде поверено царството, ще го разруши.
Ако не е неин син, защо не е показано по-ясно още от самото начало? Ако пък е неин, откъде идва това отношение към младежа?
Още повече - откъде идва тази злоба и потенциална ревност към дойката на Баян, с която той поддържа топли отношения? Колкото до по-големия син Петър, въпросът е защо е толкова дълбоко привързана към него, до степен, в която рискува да го превърне едва ли не в женчо в очите на другите?
Тоест в тази ѝ чисто майчинска страна не е изградена добре и те оставя да се чудиш. Ако е нарочен ефект, зад който се крие някаква тежка тайна, добре, но поне засега не дава вид такъв да е случаят. По-скоро си прилича на претупана работа.
Сякаш сценаристите са гледали твърде много "Игра на тронове" и "Домът на Дракона" и са решили, че на този сериал му трябва една Церсей или кралица Алисент.
Откъдето най-вероятно идват и странните отношения на царица Мириам с брат ѝ кавхан Сурсувул, който въпреки че е водещият съветник на царя, прекарва толкова време в това да реше косите на сестра си и да се държат заедно по крайно съмнителен начин.
Самият кавхан пък изглежда точно като типичния, леко клиширан вече, потаен и коварен персонаж, който тепърва ще плете интриги. Може и да не е, но засега прилича точно на това.
Една от критиките, които се виждат често в социалните медии, е начинът, по който героите говорят - съвременен език, който за мнозина звучи странно.
Става въпрос за реплики от рода на "Охо, здравей!", "Май сме се засичали някъде", "Ти слънчасал ли си?".
Авторите на сериала сами оправдават това решение с идеята, че искат шоуто да звучи съвременно и да дава поглед към проблеми, които са актуални и днес, и преди 12 века. Може би целят да ангажират по-младата част от публиката, но резултатът не може да бъде определен като особено успешен.
Това е един стар и принципен проблем за подобни исторически продукции - ако накараш актьорите да говорят архаично, твърде често се получава прекалено помпозно и позьорски (пример за изключение тук е "Възвишение", но това е наистина един от малкото такива случаи).
Същевременно с това да пускаш лафове от XXI век в една средновековна среда... нелепо е подходящо определение за резултата.
И все пак това остава малка драма на фона на прастария за българското кино (и сериали) проблем с рецитирането, което и тук е налице сред много от актьорите. Очевидно това е проблем за цялата индустрия - твърде много хора са обучени да играят за театрална сцена, но не и за екран.
Евентуално един ден това ще се оправи, но този ден просто не е дошъл.
Другият очакван проблем са декорите и костюмите.
Макар шоуто да е снимано в партньорство с "Ню Бояна Филм Студиос", това, което виждаме като финална продукция, изглежда не като автентичен средновековен град, а като филмов декор, при това от по-евтините. С костюмите нещата стоят по същия начин.
Факт, и по-лоши сериали сме виждали, и е много възможно просто за повече да не е имало пари, но пак прави впечатление.
Може би нещата нямаше да се усещат по този начин, ако продукцията беше вкарала повече статисти, които да създадат усещането за живот в градовете. Все пак говорим за Преслав и Константинопол - двата най-големи града на Балканите, столици на две империи.
Не става да сложиш едни 20 души на кръст, които да се шматкат наоколо, и да смяташ, че работата е свършена. Затова и някои сцени приличат повече на част от телевизионен театър, отколкото на исторически сериал.
След толкова много негативи, редно е да кажем и няколко добри неща все пак за "Войната за буквите". Поне за мен Даниел Върбанов като княз Баян е едно от тях.
Дори и с някакви дребни забележки за езика (които са проблем на сценария), той успява да ме накара да повярвам, че виждам пред себе си един нахакан, горделив, но и крайно объркан млад принц.
В играта му има нюанси, през повечето време говори, а не рецитира. Въобще с играта си не оставя лошо впечатление, а напротив. И тъй като това е главният герой на този сериал, това е важно.
Разбира се, не можем да пропуснем Теодора Духовникова.
Да, в нейния образ има някои дупки, които го правят не дотам пълен и логичен, но самата тя се опитва да компенсира това с умения. И когато я виждаш, макар да знаеш, че това е Теодора Духовникова, можеш да повярваш, че е царица Мариам - опасна жена с дълбок вътрешен свят.
Най-лесно това може да се забележи, когато е поставена до екранната си половинка - цар Симеон. Там разликите се усещат наистина чувствително.
Твърде малко засега може да се каже за княз Петър (Ненчо Костов) и кавхан Сурсувул (Захари Бахаров), тъй като все още не им е отделено достатъчно екранно време, но все пак двамата оставят по-скоро приятни впечатления. Върху техните образи може да се гради и да помогнат за това историята да стане по-интересна и дълбока.
Засега обаче това остава повече надежда, отколкото нещо друго.
В историята, която създателите на "Войната на буквите" искат да разкажат, има хляб. Има заложени интересни конфликти, има харизматични герои, има поле за интриги и обрати.
Но големият слон в стаята не може да бъде подминат, колкото и всички предварително да предупреждават за него - това шоу тежко се разминава с историята.
От факта, че Симеон е имал доста повече от само две деца, през игнорирането на сложните и дълбоко политически отношения между България и Византия, та до идеята, че императорът в Константинопол иска да разгадае тайната на "старите български знаци", които според него криели мистични сили - шоуто демонстрира твърде малък интерес към действителните исторически факти.
То разказва своя си история и не му пука, че нещата... не са се случили така. Някой ще каже, че същото важи и за "Смело сърце" на Мел Гибсън, но "Войната на буквите" в никакъв случай не е "Смело сърце".
За да се получи такъв ход, трябва да имаш един наистина безукорен разказ, който да завладява и да те въвлича неусетно, въпреки разминаванията си с действителността. Уви, тук не виждаме подобно нещо.
Една от най-добрите формули за исторически романи и въобще художествени истории по действителни събития, е дадена от писателя Бърнард Корнуел ("Последното кралство", серията романи за Ричард Шарп и други).
Той залага историческите събития като граници за историята си и се възползва от дупките - това, което не знаем от фактите и изворите, като поле, в което да се развихри. Измисля свои герои с техни си лични драми и мотиви, въвличайки ги в процесите, които променят събитията.
Или с други думи неговите истории не противоречат на историята, допълват я. Разказват това, което тя пропуска. Като този подход помага крайният резултат да не изглежда евтино и изсмукано от пръстите.
Което ме връща и към началото на този текст - има причина Холивуд да прави крачка назад от историческите екранизации.
Те са скъп риск, който невинаги се изплаща, а понякога дори води до тежки провали.
За българските стандарти "Войната на буквите" едва ли ще бъде тежък провал. Не и когато само преди две седмици БНТ излъчи "Ботев" на Максим Генчев - друга историческа продукция, за която националната телевизия е давала пари.
Но ако този сериал разчита на сравненията с нещото, режисирано от Максим Генчев, за да изглежда прилично, това само по себе си е доста лоша оценка.
ПРИСЪДАТА:
P.S. Второто кафенце е по милост, защото все пак говорим за българска продукция и трябва да вземем предвид, че някои неща не зависят от създателите на сериала.
