През януари 1987 г. премиер на Англия беше Маргарет Тачър, Боби Робсън беше селекционер на националния отбор, а Джеф Йънг за последно пропусна мач на Блайт Спартанс. Оттогава, верният фен е гледал над 1500 срещи на отбора си. Всеки мач, всеки сезон... В продължение на 27 години, 10 месеца, седмица и няколко дни.
Двубоят от първия кръг на ФА къп срещу Олтринкъм през ноември беше неговият юбилеен номер 1500. Този от втория кръг на надпреварата срещу Хартлипул ще бъде записан в личния архив под номер 1507. Йънг ще е един от тези над 1000 фенове на Спартанс, които ще пропътуват скромните 40 мили, за да подкрепят отбора си на североизточния бряг.
Хартлипул е в дъното на Втора лига, докато Блайт е на 19-та позиция в Северната Висша лига - седмото ниво на английския футбол. Така погледнато, трудно можем да приемем мечтите на Спартанс за класиране в третия кръг, но пък те са безплатни.
Независимо от резултата обаче, Йънг ще заеме мястото си на трибуните за домакинството на Трафорд следващия вторник. Но преди да е отброил до 1507, той не бърза към следващото предизвикателство.
"Никога не съм възнамерявал да поставя този рекорд. Мотивацията ми се изразява в следващия мач. Просто обичам футбола", обяснява Джеф. А какво мислят приятелите и семейството му? "Повечето от тях са фенове на Спартанс. Мисля, че са доста впечатлени", категоричен е Йънг.
Най-близо до това да пропусна мач било, когато "неблагоразумният" му брат решил да се ожени в ден, в който играели Спартанс. "Успях да стигна... за сватбата, въпреки че пропуснах малко от началото й", казава с усмивка на уста Джеф.
За 27-и януари 1987 г. също има сносно извинение.
"Беше през седмицата - преиграване с Бат за ФА Трофи на разстояние над 1000 км", спомня си Йънг, който не успял да си намери транспорт и тръпнел за резултата пред телетекста.
"Вълнувах се и чаках нещо да се случи - да се превърти страницата и да отбележат, че сме вкарали", с плам в очите обяснява фенът. "Но нищо не ставаше. Нито на полувремето, нито през второто. Минаваше повече от час и половина, но нищо. Комуникациите в онези дни бяха далеч от сегашното ниво. След това разбрах, че сме били с 1:0 след продължения. Започнах да крещя като обезумял, а мама, с която живеех тогава, доста се шокира", разкрива Джеф.
Това е и последният мач, който той проследил на Ceefax. От тази нощ нататък той видял на живо три промоции - от Северната лига до Висшата Северна лига, а след това и до Конференциите, както и едно изпадане - обратно във ВСЛ. А "кариерата" му помни знамени мачове като загубата с 3:4 от Блекпул за ФА къп през 1997 г. и походът до третия кръг на турнира през 2008/09, когато Блайт губи с 0:1 от Блекбърн.
Йънг, който скоро ще навърши 50 години, гледа Спартанс от 70-те години и се увлякъл по тях след знаменит рекорд през сезон 1977/78 отново във ФА къп. Блайт спечелил 8 мача, пробивайки до петия кръг, в който губи преиграването с Рексъм на "Сейнт Джемсис Парк".
"Бях малко момче и да гледам тези мачове беше нещо неописуемо. Всичко започна оттогава. Трудно е да се обясни как се случи, но мухата влезе в главата ми и повече не излезе от там. Както се казва - качих се във влака завинаги. Ние сме уникални - името, отборът, цветовете..."
Колко голямо е увлечението му доказва фактът, че Джеф изобщо не броил мачовете си. Бройката излязла наяве съвсем случайно.
"Нямах представа колко са, защото никога не съм си ги записвал или броил. Но в един момент нашата секретарка Ан Донъли стигна до 1000 мача и се даде голяма гласност на постижението й. Говорих с нея и й казах, че не съм пропускал от 1987 г. и я попитах колко са оттогава. Тя е голям статистик. Дойде след седмица-две и ми каза, че нейният мач №1000 е моят №700. След това изпуснах края още веднъж. Но в края на един от сезоните се прибрах от работа и пред вратата си намерих бележка. "Мачът с Бамбър Бридж беше твоят 1004-ти пореден. Радвам се, че има някой луд, колкото мен".
Картичката, разбира се, била от Ан, а след това Йънг започнал да внимава повече в броенето.
За мениджъра Том Уейд, сам болен фен на Блайт от дете, мачът с Хартлипул е награда за Джеф и останалите най-верни от верните спартански сърца. "Това е клуб на феновете, който оцелява благодарение на тях. Така че мачът за ФА къп е подарък за нашите привърженици", казва Уейд.
А какво мисли за Джеф Йънг?
"Той е водопад от знания. Ако го попитате за мач от 1999-а, ще ви каже веднага резултата, голмайсторите и какво е било времето", споделя Уейд.
Слънчево, облачно или дъждовно, Джеф не се влияе от прогнозата, след като вече е секретар и домакин на отбора, и пътува с клубния автобус. Постоянната му работа в електронния завод му дава възможност да пътува и той добре съчетава задълженията си.
"Трябва да имаш гъвкаво работно време, ако искаш да посетиш мач през седмицата от 3:00 ч. следобед", простичко обяснява той. Така че не се учудвайте, ако след някоя година напишем и за мач №2000 на Джеф Йънг. А защо да не се цели и още по-далеч?
"Седмица или две след като пропуснах мача с Бат, играехме с Норт Шийлдс. Видях се с приятел и той ме попита: "Защо не дойде, имахме място в колата?". Не знаех да се смея ли, да плача ли или да му фрасна един", завършва невероятната си история един велик футболен запалянко.
