Смъртта ги застигна в спорта, за който живяха

Дидро 29.11.2014, 09:33

Филип Хюз, австралийската звезда в крикета, си отиде преди да навърши 26 години. Нелепият инцидент смрази спортния свят, тъй като крикетът все още е смятан за една от сравнително малко рисковите игри.

Филип с баща му, след като Австралия е победила Англия в тест серии.

Дали е най-добрият пилот в историята - въпрос на мнения, но със сигурност покойният Айртон Сена е най-обичаният.

Катастрофата на 1 май 1994 г. промени Формула 1 и остави травма, която не може да бъде излекувана и до днес.

Сена се превърна в идол и мит, а отдадеността му на спорта, който отне живота му, бе част от харизмата на бразилеца.

Дан Уелдън загина в състезание в Лас Вегас от сериите Инди 300, след като колата му изгоря в жестока катастрофа. По-рано в същата фатална за него 2011-а, роденият в Англия пилот бе спечелил Индианаполис 500 - марковото състезание от сериите Индикар.

След инцидента с Уелдън мерките за сигурност в Индикар се подобриха, но това остава едно от най-опасните състезания в автомобилния спорт.

Том Симпсън е първият британец, носил жълтата фланелка на "Тур дьо Франс". През 1967 г. той получи пристъп на сърдечна недостатъчност по време на изкачването на Монт Вето и почина в средата на състезанието.

Трагичната история на Кори Стингър разтърси Америка. През 2001 г. той бе избран в драфта и изпълни мечтата си да играе в НФЛ. Но на предсезонния лагер с Минесота Вайкингс, при температура от над 38 градуса, на тренировка в пълната екипировка на играчите, сърцето на Кори не издържа.

Олимпиадата във Ванкувър преди 4 години започна трагично - грузинецът Нода Кумариташвили загина на тренировките с шейнички часове преди откриването. Той излетя от улея и се удари в бетонен стълб, а се оказа, че трасето е рекордно бързо именно в тази си част и скоростта е причинила инцидента. Нода остава седмият и последен атлет, загинал по време на летни или зимни игри.

Първият е португалецът Франсиско Лазаро, на игрите в Стокхолм през 1912 г. Маратонецът припада по време на бягането, след като тялото му не издържа на жегата и обезводняването.

Антонио Пуерта разплака света, след като припадна на терена по време на мача Севиля - Хетафе. Изглеждаше, че момчето е добре, когато сам вървеше към линейката до терена. Но ден по-късно 22-годишният играч почина в болницата в родния си град, което шокира футболния свят.

Вероятно най-смразяващият инцидент в историята на футбола. По време на Купата на конфедерациите във Франция през 2003 г. капитанът на Камерун Марк Вивиен Фо падна и смъртта го покоси веднага. Мачът Камерун - Колумбия бе гледан от стотици милиони по света.

Минути по-рано Фо водеше битка със съперника, както винаги го правеше на терена.

Трети ден Австралия, Великобритания, Индия, Пакистан и всички нации, където батата за крикет е важна колкотохляба и водата, скърбят.

Лъчезарният 25-годишен Филип Хюз си отиде от света, след като топката го удари в мач по крикет, и то в ситуация, която останалите играчи на терена описват като неособено сложна.

Топката просто уцели артерия в горната част на врата му. Смъртта на звездата в спорта, смятан от мнозина за спокоен и абсолютно безопасен, е шок. Но тя влиза в папката с имена на спортисти, намерила края си на игрището - в спорта, който бе голямата им любов.

"Братя, трябва да спечелим този полуфинал, дори ако за това се налага да умрем на игрището".

Тези думи посрещат запалянковците на стадион "Етихад" в Манчестър, където са изписани на една от стените до вход, редом с лика на Марк Вивиен Фо.

Месеци след смъртта на камерунския исполин на терена в полуфинала на Купата на конфедерациите срещу Колумбия, съотборникът му Ригоберт Сонг разкри какво е казал "Марко", както го наричаха, на отбора на почивката. В 72-рата минута огромният халф рухна на терена.
Фо тогава бе играч на Сити под наем от Лион.

Известен, здрав като бик, излъчващ сила на терена и вечно усмихнат извън него.

Смъртта му имаше онзи ефект върху футбола и спорта, който 9 години по-рано удари света с трагедията, отнела Айртон Сена. Те просто се случиха пред очите на цялата планета, излъчени наживо по телевизията.

Гледката на разбитата кола на Айртон на завоя "Тамбурело" бе някак нереална, неистинска.

Никой не вярваше, че това се случва и пилотът, когото милиони по света обожаваха и следваха, вече го няма.

Фо и Сена живееха за спорта, в който бяха добри. И намериха смъртта си на полето му, на пистата или футболния терен. Не са само те - през годините големи звезди и неизвестни за широката публика играчи получават сърдечни удари или намират кончината си след нелепи, трагични инциденти.

Седем спортисти са загинали в разгара на олимпийски игри - летни или зимни. Първият е португалецът Франсиско Лазаро през 1912 г. Маратонецът намазва тялото си с восък, за да го предпази от слънчеви изгаряния по време на бягането. Но восъкът спира възможността за нормално изпотяване и организмът на Франсиско не издържа.

Грузинецът Нодар Кумариташвили се разби в бетонен стълб край улея за шейнички на игрите във Ванкувър 2010 - той бе седмият от загиналите на олимпиада.

Има нещо величествено в начина, по който испанците отпразнуваха всяка титла от трите поредни (2008, 2010, 2012), които спечелиха във футбола. Те обличаха тениски за Антонио Пуерта, който може би щеше да бъде с тях, ако смъртта не го бе покосила на терена едва 22-годишен през 2007-а.

И той, както и останалите в дългата поредица, намери края си в спорта, за който живееше.