Въпреки критиките, че световното първенство не е качествено, аз не бих го нарекъл по този начин. Според мен върви нормално, според програмата на повечето големи отбори. Не всички започват на скорост, особено тези, които искат да стигнат далеч - до полуфинали и финал. Щом изглеждат по-бледо, значи си са направили сметката и разпределят силите си. Това се отнася за отбори като Бразилия и Италия, които много добре знаят как се играе на голямо първенство.
От фаворитите единствено Испания допусна сериозна грешка на старта, но смятам, че ще я поправят в следващите два мача. От испанците се очаква много, но при тях - и особено при футболистите на Барселона, има огромно насищане от мачове и умора. Дано да я преодолеят, защото едно тяхно ранно отпадане ще е загуба за първенството.
Голямото разочарование е Франция, въпреки че от самото начало не съм ги слагал в групата на фаворитите. Те се промъкнаха едвам-едвам още в квалификациите и са доста износен отбор. И да искат, няма как да направят тактически ход за запазване на силите си, защото и без друго са ограничени. Обвиняват за неуспехите треньора Доменек, но, какъвто и да е той, става въпрос за футболисти от световна класа, които играят във водещи клубове. Срамота е да показват пълна безидейност вече два мача!
Аз лично симпатизирам на Аржентина и смятам, че те имат още по-голям потенциал от това, което показаха вчера. Марадона има голяма ширина на състава, дълга резервна скамейка, така че тези играчи тепърва ще радват с представянето си. Обществените очаквания са, че треньорът не е на тяхното ниво и той може да обърка нещо, но с такива футболисти е трудно да направиш сериозна грешка. Определено Меси привлича вниманието върху себе си с изявите в първите две срещи.
Друг футболист, който ми направи силно впечатление със своето представяне, е Джовани дос Сантос от Мексико. Той не е случаен играч, юноша на Барселона е, и от него се очакваше да блесне на мондиала.
Клозе и Подолски в първия мач на Германия показаха страхотна форма и намекнаха, че това може да е тяхното световно. Тези играчи са интересни с това, че традиционно се представят по-силно за националния отбор, отколкото в клубовете си.
Към изброените играчи мога да добавя и няколко от чилийците, които се понравиха с бързи отигравания и скоростна техника.
Трябва да се има предвид, че големите мачове още не са започнали, а в тях ще си проличат и силните индивидуалности, големите решаващи футболисти.
Засега с представянето си много ме радва Мексико, включително и в тактическо отношение. В срещата на откриването срещу ЮАР излязоха със схема 3-6-1, а вчера срещу Франция играха 4-3-3, като това не беше някаква импровизация на Хавиер Агире. Напротив, схемите бяха разработени и си пролича, че са упражнявани целенасочено по време на дългия им лагер. Това означава тактическа зрялост. Освен нея отборът има още бързина, комбинативност, умение да затваря пространството.
Друг отбор, който може да поднесе приятна изненада, е именно Чили, за който вече споменах. Играят много приятен и бърз футбол, липсва им само контузеният голмайстор, който да реализира създаваните положения. Добре ще е да излязат от групата, за да се види какво наистина могат.
Задачата им стана по-трудна с победата на Швейцария над Испания, но мен тази Швейцария не ме изненада. По принцип те са известни със затворения си футбол, а при контузията на централния им нападател Фрей играят още по-защитно. Начело на отбора обаче имат един изключителен тактик - Отмар Хитцфелд. Като добавим към това и късмета, който ги споходи срещу испанците - ето я победата.
Освен Франция разочароват и африканските отбори. С изключение на Кот д'Ивоар останалите изглеждат като пълнеж. Кот д'Ивоар са много здрави момчета, които влизат добре в единоборствата. Дано се възстанови напълно капитанът им Дрогба, за да ги видим в целия им блясък. Нигерия е абсолютно разочарование и вчера се видя, че това изобщо не са нигерийците, каквито сме свикнали да ги виждаме на световни първенства. Въпреки победата си, Гана не трябва да бъде надценявана, защото успехът им дойде срещу една посредствена и плашлива Сърбия.
Много се говори за топката „Адидас Джабулани" и сигурно наистина не е добра, щом като всички се оплакват от нея. Въпреки това не бива да забравяме, че отборите са поставени при равни условия, защото всички ритат една и съща топка.
Като цяло ставаме свидетели на едно нормално световно първенство. Има и по-скучни мачове, има и такива, които ми доставят удоволствие и ме забавляват. Убеден съм, че най-интересното - големите мачове, които ще се запомнят, тепърва предстоят.
