Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Ако не бях отслабнала, мъжът ми щеше да ми обръсне главата!": Тя свали 22 кг и стана фитнес инструктор

"Ако не бях отслабнала, мъжът ми щеше да ми обръсне главата!": Тя свали 22 кг и стана фитнес инструктор

"Казвам се Татяна и работя като фитнес инструктор. Понастоящем теглото ми е 53 кг при ръст от 162 см. Помагам на момичета и момчета да отслабнат и да придадат на телата си красива форма. Не само за лятото, а в живота си занапред. Но не винаги е било така", признава Татяна Стуковнина и продължава:

"Цял живот бях пълничко момиче, а в ученическите си години имах много комплекси.

Когато бях на 27 години, имаше среща на випуска - 10 години от завършването. Подобно на много момичета, реших да отслабна за събитието, но имах само седем дни. Бившият ми съпруг, който от дълго време ходеше на фитнес, ми предложи да ми помогне в начинанието. Разбрахме се, че ако сваля шест сантиметра от обиколката си на корема, ще отидем на почивка. В противен случай - ще ми обръсне главата.

За мен това беше много готина мотивация. Започнах да ходя на фитнес, да правя кардио и силови тренировки. И, разбира се, трябваше да променя диетата си. В резултат на това за една седмица успях да сваля пет сантиметра. Не успях с малко. Тогава бях много разстроена, защото се стремях към повече. Съпругът ми обаче ме успокои и ми каза: "Ти какво? Всичко е наред!". И така, въпреки очевидната загуба в облога, прическата ми не се промени.

Отидох на срещата със съучениците и след това реших да не спирам и да продължа започнатото, придържайки се към същия план. След 2,5 месеца резултатът вече беше много забележим.

Тъй като нашият град Тула е малък, хората ме питаха: "Таня, как го направи?"

Така ми дойде идеята да започна да помагам на другите. Успях да събера пет момичета, с които действах по начина, по който го правех със себе си. За един месец от общото ни обучение те отслабнаха значително и се оттеглиха. Направихме си и фотосесия, за да отпразнуваме успеха.

Постепенно започнах да стартирам по-мащабни проекти, които набраха скорост.

Трябва да кажа, че и преди това бях ходила в залата, но ядях каквото си поискам, така че нямаше резултат. Спорът е голяма мотивация за мен. Просто съм такъв човек - по-лесно ми е да споря с някого за нещо и тогава определено ще го направя. Когато имаш отговорност към някого, това е 100% мотивация.

Може би, ако средата ми беше "по-стройна", би могло да има натиск върху мен от страна на семейството.

Но майка ми е пълна, сестра ми и тя, леля ми - също. Не е генетична предразположеност, а става въпрос за храненето.

Ако погледнете в хладилника на родителите ми, можете да намерите различни видове майонеза и колбаси.

Когато започна моят нов живот, не се подготвях по никакъв начин и не събирах допълнителна информация. Бившият ми съпруг отдавна се занимаваше със спорт и ме насочваше.

Той ми даваше конкретни задачи и ясно ми казваше какво да правя. Обясни ми как да правя кардио и как да правя упражненията, за да се потя повече. Той ме съветваше по време на силовите тренировки и наблюдаваше диетата ми.

Имаше обаче и кризисни моменти, в които съм искала да зарежа всичко.

Когато отслабвах, нямаше проблеми, защото имах луда мотивация.

Едновременно с тренировките ходех и на бизнес обучение, където всички ми казваха: "Очите ти светват, когато заговориш за фитнес. Трябва да продължиш."

И тогава реших да се потопя във всичко това още повече. Започнах като фитнес инструктор и организатор на маратони, а след това започнах да участвам и в конкурси по бански.

Когато се подготвяш за състезания, си много дисциплиниран.

И въобще не ти пука кой какво яде пред теб - пица или пелмени, например. Най-бруталното започва в момента, когато състезанието приключи.

Разбираш, че вече можеш да се храниш. Започваш да ядеш и е трудно да спреш.

Тялото е в режим на хиперкомпенсация, при който бързо се напълнява. Можеш да качиш 10 кг за нула време.

Минах през маратони и тренировки, за да опозная себе си по-добре. Свърших много работа в психологическо отношение и повече от година съм в равновесие, без "йо-йо" кризи.

Най-важни са храненото, тренировките и мотивацията.

Сега се опитвам да се придържам към правилното хранене, но не толкова сериозно, колкото през периода на работа с треньор и подготовка за състезания.

Стигнах до извода, че мога да си позволявам всичко, което ми се яде, но след това да се връщам към правилния режим.

   

Най-четените