Въпреки че все повече специалисти изказват скептично мнение за ползите от продуктите с високо съдържание на антиоксиданти, хората продължават да харчат парите си за "чудодейните" добавки.
Факт е, че глобалният пазар на антиоксиданти през 2020 г. възлиза на 3,92 милиарда долара и продължава да расте, което е сравнимо с продажбите на зъбни импланти и два пъти повече от оборота от продажбата на апарати за измерване на кръвното налягане.
В рекламите на хранителни добавки, храни и козметика и в блогове на гурутата по хранене и диети антиоксидантите се представят като панацея срещу стареене, рак и сърдечносъдови заболявания. Но наистина ли е така?
Да започнем с това какво са антиоксидантите.
Това са химически съединения от различни класове, които могат да предпазят тялото от свободните радикали. Тъй като тези две понятия са неразривно свързани, първо се спираме на свободните радикали.
Най-общо казано те са страничен продукт от метаболизма или резултат от излагане на тъканите на слънчева или йонизираща радиация, тютюнев дим и т.н. Това са химически нестабилни съединения, които са загубили електрон, и се стремят да "отнемат" липсващия им от околните молекули, за да възстановят електронна двойка.
Свободните радикали са опасни за организма. Факт. Когато взаимодействат с тях, молекулите губят електрон от външната обвивка, което променя свойствата им.
В резултат на това веществата губят нормалните си функции и сами се превръщат в свободни радикали, причинявайки увреждане на други молекули: възникват промени в ДНК, липопротеините с ниска плътност стават по-податливи на образуване на атеросклеротични плаки в кръвоносните съдове и способността на клетъчните мембрани да регулират потока на веществата се нарушава.
Оксидативният стрес, причинен от свободните радикали, е свързван със заболявания като рак, атеросклероза, диабет, болестта на Алцхаймер, катаракта и процеса на стареене.
Основната роля на антиоксидантната система е да предпазва от свободните радикали.
Организмът синтезира антиоксидантите самостоятелно, набавя си ги и от храната. Ето защо липсата на антиоксиданти може да бъде опасна за здравето.
Как се класифицират антиоксидантите?
Има естествени и изкуствени - вещества, създадени в лаборатория, като алопуринол.
Част от естествените антиоксиданти за защита от оксидативен стрес тялото синтезира самостоятелно. Сред тях са:
коензим Q10 (убихинон);
алфа липоева киселина;
глутатион.
Някои антиоксиданти се приемат чрез храната. Определени микроелементи, растителни химикали и много витамини имат антиоксидантни свойства:
витамин Ц;
витамин Е;
бета-каротин;
селен;
манган;
флавоноиди;
феноли и полифеноли.
Според вида на действие се разграничават първични антиоксиданти, които директно неутрализират свободните радикали, и вторични, които предотвратяват появата им.
Първичният антиоксидант дарява електрон на свободния радикал, инактивирайки го, но след това молекулата на антиоксиданта не се превръща в радикал и не придобива способността да отнема електрони.
Вторичните антиоксиданти предпазват тялото от оксидативен стрес, като засягат метаболитните процеси: намаляват активността на ензимите, които произвеждат свободни радикали, потискат възпалението и влияят върху синтеза на ензими.
Източници на антиоксиданти
Антиоксидантите са предостатъчно в храната ни и препоръката за прием на витамини и добавки за предотвратяване на техния дефицит е неоснователна. Доброто хранене е гаранция, че ще си набавите всички вещества, от които се нуждае тялото, за да избегнете развитието на дефицит.
Витамин С е във високи количества в броколи, портокали, лимони, киви, домати и т.н.
Витамин Е - авокадо, спанак, слънчогледови семки.
Каротеноиди - моркови, броколи, манго, праскови, домати, тиква.
Селен и цинк - риба, говеждо, кафяв ориз, миди, ядки.
Антиоксидантните фенолни съединения има в ябълките, горските плодове, гроздето и какаото.
Разбира се, някои храни съдържат повече антиоксиданти от други. Затова находчивите търговци прегърнаха названието "суперхрана", което започнаха да използват охотно. И то им се отплати.
Според статистиката - 80% от потребителите са убедени, че тези продукти имат лечебни свойства и продажбите продължават да растат. Само през 2015 г. се наблюдаваше увеличение с 36% в честотата на етикетирането на продукти като "суперхрани". Боровинки, броколи, зелен чай, авокадо, сьомга... Списъкът е умопомрачителен.
Вниманието на клиентите е привлечено най-вече от обещанието, че си купуват нещо с високо съдържание на най-добрите естествени антиоксиданти.
Но повечето от обещанията на производителите на хранителни добавки, козметика и храни не почиват на научна основа.
От всички предполагаеми ефекти е доказана само способността на витамин С в големи дози да намалява кръвното налягане и нивата на холестерола, както и да облекчава хода на настинките, но не и да ги предотвратява.
Приемът на антиоксиданти в нормални дневни дози, които обикновено се предлагат в хранителни добавки и витаминни комплекси, не е в състояние да намали вероятността от сърдечносъдови и инфекциозни заболявания.
Няма достатъчно доказателства и в подкрепа на способността на антиоксидантните добавки да намалят вероятността от развитие на диабет, катаракта и дегенеративни заболявания на нервната система.
Що се отнася до ефекта на антиоксидантите върху намаляване на вероятността от развитие на рак и метаболитни заболявания, не е възможно надеждно да се установи дали положителният ефект от яденето на плодове и зеленчуци се дължи на антиоксидантите, тъй като освен тях те съдържат витамини и минерали, фибри и бавни въглехидрати, които допринасят за нормалното храносмилане и регулират глюкозата в организма.
А и кой каза, че свободните радикали непременно са нещо лошо?
Свободните радикали не винаги са опасен страничен продукт на метаболизма - много процеси в тялото не могат да минат без тях: имунните клетки използват свободните радикали, за да неутрализират бактерии, вируси и ракови клетки.
Означава ли това, че твърде активната консумация на изкуствени антиоксиданти ще доведе до нарушаване на тези функции?
Както се оказва - да. Дългогодишните проучвания доказват, че приемането на бета-каротин, витамин А и витамин Е увеличава вероятността от рак на белия дроб и смъртността при пушачи. Жените, приемащи витамини С, Е, бета-каротин, селен и цинк, са по-податливи на рак на кожата, а мъжете, приемащи витамин Е, увеличават риска от рак на простатата.
Да се има предвид и следното: антиоксидантните хранителни добавки взаимодействат с лекарствата: витамин Е засилва ефекта на разредителите на кръвта, увеличавайки вероятността от кървене, антиоксидантите могат да намалят и ефективността на противораковите терапии. Затова е нужна консултация с лекар, преди да посегнете към хранителните добавки.
Освен това, при определени условия, антиоксидантите могат да действат и като окислители: отнеман електрони от други молекули, превръщайки ги в свободни радикали.
***
Физиологичните процеси в организма са взаимозависими и намесата в тази крехка система без категорични научни доказателства е опасна. Няма недвусмислени доказателства за ползите от антиоксидантите, но има убедителни такива за опасностите от приема на хранителни добавки, които ги съдържат. в големи количества. Здравословното хранене осигурява на организма всички необходими микроелементи, витамини и антиоксиданти, без рискове за здравето.
