Това лято прекарах 4 месеца в Америка. Предстои ми да се дипломирам като магистър, но преди това използвах последния си шанс за студентска бригада. Отидох в едно малко градче - Норт Конуей, щата Ню Хемпшир. Красиво планинско курортно селище с постоянно население около 5000 души.
Заминах сама, не познавах никого. Приятел, който някога е живял там, ми помогна да си намеря работа чрез негови познати. Посрещнаха ме Джазмина - македонка, Милена - българка и Анита - сръбкиня. Първата вечер прекарах в тяхната къща. На следващия ден си намерих квартира с друга българка и македонка. А скоро започнах и работа, която Джаз ми беше намерила, заради общия ни приятел.
В Норт Конуей има планини, езера, реки, мечки, лосове и един малък булевард, на който са разположени десетки заведения за хранене. Там се намира и Good times - ресторант, който двама македонци - Влатко и Николаq бяха наели за летния сезон. Противно на очакванията той беше изцяло по щатски маниер - семпъл бар с много телевизори, големи маси и типични американски ястия. Освен управителите, 50 процента от персонала беше от балканските страни. А вечер, след работа, идваха още македонци, сърби, българи и понякога турци. Това място беше малък балкански оазис насред американското градче.
Good times беше и моята най-честа спирка. В свободните ми дни задължително минавах от там, а когато свършех работа по-рано, също се отбивах. Това място беше спасението ми от тягостните дни в селото, както всички го наричахме. Ако го нямаше ресторантът, със сигурност щях да подобря значително английския си, а не македонския. Там прекарах добри времена с добри хора.
През лятото температурите стигаха до 35 градуса. Не мога да карам колело, а в Норт Конуей няма никакъв транспорт. Затова всеки ден вървях до работа по 30-40 минути. Но балканец да те срещне на пътя, няма да те подмине. Всеки от тях поне веднъж беше спирал на пътя, за да ме закара накъдето съм тръгнала.
Влатко беше живял в Чикаго и дълго време беше карал камион. Това лято решил да промени нещата и да започне бизнес със своя приятел Никола, с когото се познават от Делчево - градче в Македония. Сестрата на Никола също работеше там, както и българското му гадже. Техен общ приятел от Флорида беше дошъл да изкара пари през лятото.
В слънчевия щат летните месеци са прекалено горещи и няма толкова туристи. Сръбкинята Анита беше бъсър1. Други две македонки Джаз и Елена често се отбиваха, но не работеха там. Стигаха им двойните смени в сладоледената къща и в хотела, където бяха хаускипъри2. Всички изброени до момента хора бяха учили в България, а половината са и земляци от Делчево.
Други техни приятели, двойка македонци, бяха дошли по програма work and travel3 като мен. Момичето беше сервитьорка в Good times. По-късно завинаги се присъединиха към голямото балканско семейство и не се върнаха в Македония. Избраха живота в Америка.
Сърбинът в групата беше Милош. Возеше туристи с бус до реката, оставаше ги с канута, които сам пренасяше на гръб, а след това ги прибираше. Тежък физически труд, който не е за всеки. По-късно разбрах, че не е добре да го питам дали може да ме закара до някъде. На сръбски това звучи като предложение за секс.
Почти всички живееха заедно в една къща, чийто двор беше любимо място за среднощна закускa на мечките-боклукчийки4. А останалите балканци се чувстваха като у дома си в къщата на улица "Окстриит" и се събираха вечер да гледат филм или просто да изпият по бира заедно. И аз бях с тях. Бях сред свои, но се чувствах сама. Не бях като тях. Всички те не харесваха живота си в родината. Може би просто аз съм късметлийка, защото никога не съм оставала без работа за дълго и винаги съм намирала изход от безпаричието.
Бях решила, че ще направя документален филм за моите нови приятели от съседните страни. Но не успях да си купя камера. Долари от моята програма work and travel не върнах у дома. Смених четири работни места, но на нито едно не ми даваха достатъчно часове, за да изкарам добри пари. С малкото спестени направих най-доброто - обиколих половин Америка. Върнах се с 10 долара в джоба и уникални спомени от най-щастливите 16 дни на път. Това обаче е друга история...
Хората от тази имат хубави коли, пълни хладилници и платени сметки. Всички изкарват луди пари, но стават луди от работа. Не правят нищо друго освен да работят. Това е истината за американската мечта. Тъжно е, че висшисти избират да бъдат черноработници в най-голямата държава-мелница на човешки съдби. Ала у дома не ги очаква добро бъдеще. Не виждат смисъл да работят по специалностите си за парите, които в щатите изкарват за 2-3 дни като сервитьори и хаускипъри. Скъсват се от работа, но веднъж или два пъти в годината си позволяват да се поглезят. Наскоро някои от момичетата бяха на Бахамите, други в Маями.
Питала съм ги много пъти как живеят без любимите си хора от родината. Повечето бяха свикнали с тази липса и се криеха зад маската на привидно безразличие.
Някои от тях ми споделиха, че най-големите предателства в Америка са получавали от свои и че предпочитат да дружат с американци.5 Приятелите им у дома им завиждали на парите, но не си давали сметка как се мъчат за тях. Факт...
Откъснали сами корените си, те са избрали живот на емигранти. Въпреки всичко са създали свое балканско семейство, в което понякога злословят един за друг, но и се подкрепят. Никога не им повярвах, че се чувстват на мястото си на хиляди километри далеч от вкъщи.
Никола и Влатко бяха в Македония за няколко дни за една сватба. Когато Никола се върна, ми каза: "У дома в Делчево чувах как свирят щурците. Много странно, тук в Норт Конуей няма. Никога не съм чувал".
В малкото американско градче има щурци. Аз ги чувах. Но може би сърцето на Никола се беше заключило и чуваше само щурците на родна земя.
1 Човек, който отсервира масите. В Щатите това не е работа на сервитьорите.
2 Буквално от английски - домакиня, икономка. Определеното се използва за чистачи в хотели.
3 Програма за студенти, която помага уреждането на документите за заминаването и престоя в Америка. В повечето случаи осигурява работната оферта.
4 В Норт Конуей тези животни са като бездомните кучета у нас и ровят по кофите, но местните твърдяха, че не са толкова опасни.
5 Според мен 90% от американците не знаят какво е истинско приятелство и не може да се разчита на тях. Или поне на тези в Норт Конуей.
Статията е добре написана и най -вече искрена Носталгията , ако се касае до държавата , би трябвало да ле лекува сякаш е срамна болест - скришом и бързо!Евентуално, преди да заразиш някого Отделно, няма нищо по -естествено от това да ти липсват близки хора , животинки , природа и български плодове и зеленчуци ( особено вторите ) . Казват , че времето лекувало . Според мен не времето , а такива случаи не изискват лечение ...просто се случва , така както си редиш приоритетите , винаги да запазиш специално място за всичко , което си струва в този мимолетен , сякаш никому ненужен , животец! И е кеф голям , казвам ви , имам приятелка от детските години , като се видим или чуем и отново всичко е постарому.Само ние сме малко порастнали , а иначе е било вчера , когато сме играли на ластик ...после ходили на дискотека , живели заедно и все още споделяйки всичко , без притеснение , когато и да общуваме
Минке, и Йордан Йовков е писал с къси изреченийца.
Скъпа Елена,всички мъже им се налага да си плащат за лесни жени.Под една или друга форма.Ако схващаш на къде бия.
Чакай сеа.Искаш да ми кажеш че взимаш пари от жени за секс така ли?Е това май те прави теб курва! Не,по някога ме изумяваш колко си прост,честно.
Ленче,повечето жени дето не искат пари са грозни нал се сещаш.За една по-наточена мацка.трябва се напънеш малко.Парцалки,вечери... Надявам се ме разбра.
Елена, готово. Значи... Трета поредна година я правя и досега съм доволен. Така също и всеки, вкусвал от нея. Това е моят подарък за теб заради буркана с пръжки. Няколко кила /колкото искаш/ свинско месо от бута. Аз предпочитам от корема и така го правя. Режеш го на филии, не по-дебели от 2 санта, 20-30 см дълги. Посоляваш обилно дъното на дървен съд, или емайлиран такъв. Аз ползвам стъкло. И почваш да нареждаш месото на пластове, като солиш с шепа, докато се скрие всеки един, преди да наложиш върху му другия. Поръсваш още по-обилно последния пласт нарязано месо и то така, че да не се вижда нищо друго в съда, освен бялото от солта. После поставяш съда в суха и проветриво помещение, където е постоянна температура от 6 до 8 градуса. След 10-12 дни слагаш съда с месото до мивката. Изваждаш парчетата и ги измиваш перфектно с чешмяна вода, едно по едно. Намазваш ги обилно с кашичка от мъничко вода, чер и червен пипер на прах. След това ги поставяш наредени едно до друго, на пластове един върху друг, както преди, за 24 до 48 часа. Обезателно затиснати с тежък камък или друг предмет. След посочения срок ги вадиш и ги окачваш да висят едно до друго, всяко едно поотделно, без да се докосват, в същото сухо и проветриво помещение, където са били преди това накиснати. Точно 42 дни трае сушенето, трайността му е една година и ти гарантирам, че ако се спази буквално процедурата, както и ако месото е от щастлива, максимум 120 кила, свиня, по-яко мезе за ракия, червено вино, бира и уиски за през зимата няма на пазара в нито една държава.
да го уеба.................. може ли да отидеш в америка,и да си прекараш времето в "балканския рай"?????? всред македонци,сърби,и турци????????? и да ........... абе ий сиктир оттука и да не забравиш най-важното: ТИКВАТААААААААААААААА
Бен,Фолън и Федар - светата троица на глупаците в Уебкайвето! По-големи умствени инвалиди от тези тримата няма по света,а съм бил на доста места...НЯМА!
По-скоро проблема е, че в България от 20 и кусур години почти нищо не се създава, забранено е да се създава, само може да се разрушава, и даже се сещам защо е така.
Според мен Волен Сидеров много често казва истината по въпроса, те затва и са го обявили за луд, нема да я повтарям, нема смисъл, всеки който я каже е луд;
В тази държава червените решават кой е луд. Когато си против тях си, а когато си с тях вече не си.
Норт Конуей, ех младост, младост... Браво, момиче, върна ме много години назад, когато и аз като тебе се събудих една сутрин в Конуей сред дивата природа на Пайн Хил Кабинс - сигурен съм, че си усетила духа на мястото - едно към едно с това преди 10 години - и главната улица с магазините и ресторантите, и най-вече мечките. Като се върнах и го разказвах, не ми вярваха, но само аз си знам какво ми беше като на 10 метра от мене видях мечка с 4-5 мечета (не знам колко са безопасни, според местните, ама на мене тогава ми се видяха бая опасни). Година време поработих, но за разлика от тебе имах късмета да бачкам така, че да поспастря парици - да са живи и здрави тези българи, които ми помогнаха тогава... Спомням си и Ханафорд-а и другите вериги, както и беседите в неделните дни в мола на един интересен индианец и какво ли още не... Само дето ми се струва, че сега нещата са се сговнили още повече... и сред американците има останали хора, но поне аз познавам такива само от средното и възрастното поколение... очевидно на по-младите системата напълно е промила мозъците с джънк-фууд, кока-кола и ем-ти-ви... Престоя ми в Конуей преди 10 години ми показа едно - аз не мога да живея там! Дано българите, които са избрали тази страна и място, да имат късмет и да се приспособят....