Джак Никълсън: Някога бях неустоим за жените. Вече не...

Джак Никълсън седи в президентския апартамент на луксозен хотел с изглед към Сентръл Парк, наслаждавайки се на гледката - и в град с някои от най-драстичните закони срещу пушенето, пуши своята 12-а цигара за деня. И на 73 години той си остава непреклонен противник на правилата.

Той казва с хипнотичния си, комбиниращ сладост с грубост говор, обвит в дим: "Това е нещо, вградено дълбоко в мен. Мразя да ми казват какво да правя. Веднага започвам да се съпротивлявам... Прекалено бурно реагирам на това да ми насочват вниманието нанякъде."

След което лицето му бавно се разпъва в емблематичната усмивка на Джокера.

Искрена, уязвима и очарователена стара киноикона

Никълсън е точно това, което бихте очаквали в плът и кръв. Той излъчва аромата на скъпа тапицерия на автомобил и никотин. И говори със странни, сложни и загадъчни изрази. 30-минутното интервю се разтяга до час и четиридесет минути, докато той обсъжда всичко - от смъртта, през наркотиците до разбитото си сърце. Той е очарователен, обаятелен, забавен, странно уязвим и напълно оригинален във всяко отношение.

"Категорично още съм запазил дивото си сърце. Но био-гравитацията ме държи на земята. Вече не мога да свалям жени на обществени места. Не съм го решил аз; просто не изглежда редно за човек на моята възраст."

Той прави пауза, за да премине към същината на теорията си за живота.

"Ако мъжете бъдат честни, всичко, което правят, навсякъде, където отиват, е с цел да бъдат с жени. Имало е моменти в живота ми, когато съм се чувствал странно неустоим за жените. Но вече не съм в това състояние - и това ме натъжава. Но също така вярвам, че голяма част от узряването на моя характер е дошло от остаряването и отслабването на силите ми. Това е акт на балансиране; трябва да свикнеш да не се бориш срещу течението."

И на 73 той е все толкова въздействащ

Никълсън има излъчване, което те блъсва директно по скалата на Рихтер - и дори простата молба за "вода, чиста вода" съдържа някакъв вид фундаментална тежест и значимост, която кара сервитьора да потрепва несъзнателно, докато налива чашата.

Лицето му със скосени вежди, блясъкът в погледа му, оголващата зъбите усмивка - всички те извикват в спомените най-известните му роли: на манипулатора МакМърфи в "Полет над кукувичето гнездо", на лудия Джак в "Сиянието", на пияния Джордж във "Волният ездач" и на панически боящият се от обвързване Гарет в "Думи на нежност".

В последния си филм - романтичната комедия "Как да разбера", той играе наравно с Оуен Уилсън, Рийз Уидърспун и Пол Ръд, като е в ролята на богат егоистичен магнат, изпратил сина си в затвора за престъпление, което е извършил той самият.

Няма и помен от звездомания

Въпреки че повечето хора не наслаждават на заслепяването на другите с присъствието си, Никълсън е изключение.

"Мразя това. Не искам към мен да се отнасят като към Медуза Горгона или като към мемориала на Линкълн. Хората имат представа за мен, която е далеч от реалността. На снимачната площадка съм актьор като всеки друг. В повечето случаи за всяка роля, която аз изпълнявам, мога да се сетя за други актьори, които биха я изпълнили по-добре. Притеснявам се още от момента, в който приемам ролята. Притеснявам се как ще я изиграя, дали въобще ще мога да го направя. Опитвам се да разбера какво трябва да правя на снимачната площадка и как да го постигна."

"Ставам изключително нервен. Изпадам в паника. Случва се непрекъснато, и се докарвам до такова състояние, след което излизам пред камерата, режисьорът казва "Снимаме!" - и изведнъж всичко това изчезва, нещата се получават, аз се отпускам и правя това, което трябва, и дори не мисля за него. И се отпускам до момента, в който кажат "Стоп!"."

Като се има предвид, че той рядко дава интервюта, изненадващо е, че сега той се е съгласил да участва в лансирането на романтична комедия, демонстрираща актьорските заложби на други. Никълсън обаче не е съгласен.

"Това е нещо много важно," заявява той. "Аз съм от една друга епоха на киното. Кариерата ми не зависи от експлозии и пиротехника. Това, което ми хареса в този сценарий, е че тук важат същите правила. Тук хората не летят от стените, не размахват оръжие и не крещят. Това е филм, базиран на добър сценарий и добра актьорска игра, който трябва да ти влияе емоционално. Такъв филм, в който искам да участвам. В сегашните времена хората трябва да могат да се смеят."

Носталгичните спомени на стария купонджия

Докато говори, Никълсън започва да се отпуска. Първоначално той няма желание да говори за себе си - легендарния сваляч, пияч, наркоман и купонджия, като отрязва въпросите с отговори в стила на "Това е концептуална гледна точка, не винаги е реалност".

В деня, в който долита в Ню Йорк от дома си в Лос Анджелис, той отива директно на частно парти, за да се види със стария си приятел Кийт Ричардс.  (Някога Робин Уилямс се беше пошегувал, че Никълсън е единственият човек в света, комуто Ричардс може да каже: "Вече трябва да се прибирам, Джак.")

Той се залива в смях: "Смешното е, че той вече си беше тръгнал от партито, преди още аз да дойда... Но обратно на масовото мнение, колкото и преситен да съм, винаги съм се грижил за себе си. Събуждал съм се на дърво, събуждал съм се почти увиснал от скала, но винаги съм знаел как да се оправя.

Кийт стои буден понякога по цяла седмица. Аз стоя до късно, но и спя до късно. Винаги съм вярвал в това да се грижиш за себе си. Винаги има дисциплина в моето купонясване. Никога не съм карал да ме чакат на снимачната площадка, а през цялата си кариера съм пропуснал само един снимачен ден - в "Сиянието". Тогава имах яки болки в гърба."

"Тогава си мислех, че е заради сцена, където трябваше да хвърля една топка. Всъщност причината беше, че филмът се снимаше в Лондон. Обичах британските актьори и факта, че тогава там имаше много диви момчета - и исках да им покажа какво може да направи Джак Веселяка. Исках да работя като звяр и след това да излизам, да бъда навсякъде в Лондон, да съм като огън, най-бесният от всички.

Наех къща до Темза, която беше с голяма висока стена, и се прибирах повечето нощи без ключове, катерейки се по тази стена. Първият път нямах спомени, а на следващия ден пред камерата ме заболя гърба, след онази сцена с топката. След няколко нощи отново излязох да купонясвам, катерих стената - и когато паднах, се усетих как точно съм си сецнал гърба - този път нямаше топка."

Черти, никога недокоснати от скалпела

Вярно е, че лицето на Никълсън не разкрива така миналото, както това на Ричардс. Определено личи, че е хедонист с голям корем и посивяла коса, но има малко бръчки - и като нищо би могъл да мине за 15 години по-млад.

"Не съм си правил пластични операции. Не искам да съдя никого, но някои от нещата, които виждаме в наши дни в Холивуд, са малко плашещи. Имам предвид, не знам какво става, но не искам да плаша хората. Никога не ми е допадала идеята за хирургически операции. Някога бях свидетел на първата въобще операция за увеличаване на бюста. Когато докоснах това нещо, което изглежда като полиетилен, нещата свършиха. Гръмна ми бушонът. Може и да е детинско, но не мога да го приема."

"Искам да кажа, че ако някой може да ме подведе с нов бюст или устни, нямам нищо против да бъда заблуден. Но трябва да призная, че имам предразсъдъци по този въпрос. Не се притеснявам от бръчките - нито у мен, нито при жените. Намирам ги за нещо интересно. Не виждам вече толкова добре, така че понякога се гледам в оледалото и се виждам как съм изглеждал като млад. Но преди няколко години забелязах, че вече нямам косми под глезените - и си помислих "Джаки, вече си стар човек"."

Добре възпитан - и израснал изцяло сред жени

Роден в Ню Йорк, Никълсън е отгледан от баба си, която е смятал за своя майка. Той открива истината, че по-голямата му сестра Джун е всъщност негова майка - чак години след като и двете жени са починали.

"Бях отгледан изцяло от жени. Баба ми притежаваше салон за красота и съм прекарал повечето от времето си там. Тя ме научи на добри маниери - и се научих как да се държа сред жени, какво харесват жените. Аз съм невероятно добре възпитан и любезен - и заради това съм изключително признателен за начина, по който съм израснал."

Бунтар в училище, след преместването си в Холивуд Никълсън първоначално работи в анимационното студио към MGM, но амбициите му винаги са били да бъде актьор. "Взеха ме на работа като математик след завършването на училище, после четях юридически биографии, а в един момент се замислях да стана спортен журналист, но честно казано, не мисля, че би имало която и да е друга работа, в която бих бил особено добър."

Големият му пробив идва с "Волният ездач", култова лента с участието на Питър Фонда и Денис Хопър, известна с разврата и невъздържаността зад кулисите. Именно този филм осигурява на Никълсън първата му номинация за "Оскар" (досега е бил номиниран 12 пъти за статуетката, като е печелил три пъти).

Бремето на усещането, че си смъртен

Хопър, също такъв бунтар, превърнал се в един от най-близките му приятели, почина миналата година. Лицето на Никълсън очевидно се помрачава, когато той признава, че се налага да осъзнава собствената си смъртност.

"Едно от най-трудните неща в остаряването е да губиш приятелите си. В началото се започва тихо, спокойно - после твърде скоро става вече всеки месец; и не можеш да не си помислиш: "Кога камбаната ще удари и за мен?" На всичкото отгоре чувстваш непрекъснато как губиш близките си. В този етап от живота се усещаш сякаш на милиметър от смъртта. Плашещо е - кой иска да се изправи пред Господ и ярката бяла светлина? Аз знам, че определено не искам. Още не."

В Никълсън се забелязва неочаквана откровеност, която го прави коренно различен от крайно политкоректните сегашни холивудски звезди. Той от време на време хвърля фрази като ръчни гранати (и после се притеснява, че вероятно е бил "прекалено откровен"). Изградил е репутацията си като част от хипи-поколението, държащо на свободната любов и нарушаването на правилата. И още живее в първия дом, който някога си е купил - на Мълхоланд Драйв, където в младините си е дружал с Мама Кас, Джим Морисън, Уорън Бийти, Джони Мичъл и Марлон Брандо.

"Купих и следващатите две до моята - и тази на Марлон. Домът ми изглежда малко скромен, защото хората не разбират, че всичките тези къщи реално изпълняват функциите на една - много от жените, с които съм бил, са ми казвали: "Намери си някое по-добро място, купи си имение!" - но това е най-доброто място за мен и обичам да бъда там, където винаги съм бил."

Хедонизмът му има и изненадващ аспект: тревата

В наши дни твърдите наркотици вече са забравени, но той продължава - въпреки холивудския си звезден статус - да пуши канабис. "Не го заявявам публично, но мисля, че е ясно, че това е нещо лечебно. Индустрията с наркотици е огромна. Тя финансира тероризма и - това е огромен проблем в Америка - крепи чуждестранните банди. Повече от 85 процента от хората, попадащи в затвора в Америка, са там за престъпления, свързани с наркотици. Всеки затворник струва на държавата $40 000 годишно. Ако хората бяха сериозни на тема оправянето на икономиката, отдавна да е започнала разумна дискусия за легализация."

Домът му е пълен с картини на Матис, Уорхол, Тамара де Лемпицка и Пикасо; колекцията му е оценявана на около $100 млн. Той драсва клечка в кибрита, за да си запали поредната цигара.

"Сега, когато прекарвам у дома повече време, има моменти понякога, когато си мисля: "Господи, погледни всичко това." Тези картини реално действат плашещо на много хора. Честно казано, напълно съм съгласен с идеята, че истината е красота и красотата е истина. Но ако се намирам твърде дълго около тях, започвам да се чувствам пленник на този материален свят. Мисля, че не трябва да се превръщам в обсебен от това, което притежава човек - не трябва да ставам жертва на материализма. Понякога просто си мисля: "Майната му, ще ги изгоря всичките"." И отново пуска бавната усмивка на Джокера.

Хиляди жени, само един брак - и много самота

Никълсън, сред чиито любовници са били актриси и модели като Мишел Филипс, Биби Бюъл, Лара Флин Бойл, Анджелика Хюстън и Ребека Брусар - някога бе определен от актьора Питър Финч като "много социален самотник". Това е изненадващо описание за човек, за който се твърди, че е спал с близо 2000 жени ("По дяволите, не съм ги броил!"), но той напълно се съгласява с него.

"Животът ми се е променил. Вече не се наслаждавам толкова на нещата, които ми допадаха преди. Не ходя по нощни клубове, вече не ми харесват клубовете. Не излизам да вилнея, да търся жени; всичко това е една изтъркана игра, която не оправдава усилията. Последните три пъти, когато бях в Ню Йорк на снимки, не съм излизал от хотелската си стая дори за една вечер. Никой няма да повярва, но е истина. Човек просто подрежда живота си според обстоятелствата - а аз мога да прекарвам много време сам. Смятам се за социален човек, но приятелите ми винаги ми повтарят: "Джак, трябва да излизаш повече"."

Няма нищо в живота му, за което той да съжалява, но за едно не спира да жадува - за дълготрайна връзка с жена. "Имал съм всичко, което човек би могъл да си пожелае, но не знам дали някой би могъл да каже, че съм бил успешен в областта на любовта. Не зная защо. Бих се радвал неимоверно на една последна истинска любов. Но не си представям реално, че би могло да се случи. Това, което не мога да отрека, е, че имам голямо желание за това."

"Обичал съм в живота си, но нещата винаги са започвали с мания, която трае точно 18 месеца, след което нещата се променят. Ако знаех, ако бях готов за това, може би щях да бъда в състояние да организирам връзките си по-добре. Но когато съм с някой, често не се съобразявам с който и да е от моите принципи. Бил съм толкова влюбен, че съм заявявал: "Хайде, да отидем и да се оженим". Но нито една жена никога не е приела това, което казвам, за сериозно. Те си мислят за моята репутация - Джак Сваляча. Прокълнат съм с това, което хората мислят за мен. Вече си мисля, че има пропаст, която никога няма да прескоча."

"Не съжалявай за грешките си - просто ги приеми"

Никълсън има пет деца - 47-годишната Дженифър, от единствения му брак, с актрисата Сандра Найт; 40-годишния Кейлъб, чиято майка е актрисата Сюзън Анспак; 29-годишната Хъни, дъщеря на модела Уини Холман; и 20-годишната Лорейн и 18-годишния Рей от връзката му с актрисата Ребека Брусар, която слага край на продължилите 16 години отношения с Анджелика Хюстън. Никълсън споделя, че сърцето му е било разбито от Хюстън, въпреки факта, че той й е изневерил (когато й разкрива, че Брусар е бременна, тя му скача на бой).

"Истината е, че бях емоционално съсипан от раздялата с Анджелика. Това вероятно беше най-тежкият период в моя живот."

Запитан обаче дали би искал да се върне назад във времето, той поклаща глава: "Може и да съм сбъркал, но не искам да се връщам назад и да поправям грешката си. Предпочитам да я приема."

Той със сигурност безумно обича Рей и Лорейн. "Те са невероятни. Никога не съм бил това, което бихте нарекли активно участващ във възпитанието баща, но имам късмет, че децата ми се оказаха такива, каквито са. Родителството е в ръцете на боговете. Единственото, което можеш да правиш, е да се стараеш максимално."

Следва поклащане на глава: "Никога не бих се оплакал от живота си, въпреки че наистина би ми се искало да имам партньорка. Не че съм зажаднял за компания; имам няколко много добри жени приятелки - но има само известен брой пъти, в които някоя жена желае да ме вижда - и да не излиза на вечеря. Уморих се да споря с жените на тема вечерята, така че си наех готвач. Храната у дома е по-добра."

Никълсън се разсмива: "Имах едно закъсняло просветление неотдавна. Разхождах се там, където живея, погледнах към небето и облаците - и осъзнах, че това е раят."

Той се отпуска на стола си, гаси цигарата и за последен път леко се усмихва.

"И това е нещо огромно, което да те крепи..."