Джак Донован е масивен, татуиран и противоречив културен дисидент от Портланд, Орегон с внушителен външен вид - кръстоска между Дерек Винярд, изигран от Едуард Нортън в "Американска история Х" и ноторния рецидивист Чарли Бронсън, обезсмъртен от Том Харди в "Бронсън".
Той е хомосексуален автор с крайно критични текстове за гей-културата, феминизма и модерния потребителски фетишизъм.
Джак пише за проблемите на мъжеството в обществото на комфорта и политическата коректност и се опитва да конструира пропита от андрогенни хормони философия на силата, куража, майсторството и честта.
Това се четирите универсални принципа на мъжеството, изложени в най-популярната книга на Донован - "Пътят на мъжете". В най-новия си литературен проект - Becoming a Barbarian - той доразвива своите на моменти тежко компрометирани, но винаги атрактивни и занимателни идеи.
По страниците той разполага своето виждане за начините, по които модерния западен живот е лишил мъжете от тяхното естество и пробва да открие нови хоризонти пред подчинения и опитомен тестостерон.
Донован черпи вдъхновение от праисторическите корени на хомо сапиенс, припомня еволюционните механизми на половия диморфизъм, прави паралели с мъжките шимпанзета и обяснява значението на групирането в малки глутници.
Донован е част от няколко субкултури, които са си поставили за цел да изкарат - поне временно - мъжете от корпоративните кутийки и медийните наративи и да ги захвърлят обратно сред враждебната природа, където те да могат да се свържат с древните си, атавистични импулси за оцеляване, приятелство и насилие.
В мисленето и писането на Джак се откриват влияния от идеите на анархо-примитивизма и митопоетичното мъжко движение, подправени с щедри дози скандинавска теология и нордически паганизъм.
Джак предлага на мъжете да създават и участват в собствени езически племена, които да функционират извън системата и цивилизацията.
Той е част от такива групи и се събира заедно със свои съмишленици в горите на Вирджиния, за да участват в мъжки ритуали по сближаване, белязани от прояви на физическа сила и издръжливост, боядисване в езически краски, палене на викингски клади, жертвоприношение на животни и други противоречиви проявления на модерното отрицание на оковите на цивилизацията.
Донован очертава разликата между това да си "добър мъж" и да си "добър в това да си мъж". В пост-"Боен клуб" културния пейзаж на Западния свят, талантливо написаните текстове на Джак привличат все по-широки редици от почитатели.
Обстоятелството, че той е хомосексуален прави идеите му още по-интересни. Той е описван като част от зараждащата се субкултура на алфа-гейове на Запад. Това са хомосексуални, които агресивно и артикулирано отричат принципите и аргументите на феминизма и LGBT-общността, критикуват политиките на идентичността, цензурата на езика и двойния стандарт за малцинства.
В своята книга "Андрофилия" Донован разгръща представата за своята ориентация и обяснява, че смята себе си за андрофил - човек, който е сексуално привлечен от мъжествеността. Самият Джак е максимално отдалечен от стереотипната представа за хомосексуален писател.
Радикалните му идеи за пречистване от цивилизационната плака, която запушва автентичното мъжко кръвообръщение, образно казано, плюс неговия флирт с групи, ангажирани с идеите на белия национализъм, донякъде обясняват присъствието му по периферията на културния пейзаж, на ръба на мейнстрийма, поне с един татуиран крак плътно в ъндърграунда.
В един от най-качествените си текстове - "Насилието е златно" - той разобличава лицемерието на пацифистите, които живеят в комфортно и отдалечено от физически сблъсъци общество, което функционира с ред, налаган от въоръжени хора.
"Насилието не е единственият отговор, но е финалният отговор", пише Донован. Всяка ситуация на конфликт може да бъде разрешена от властите, които имат монопол над насилието в едно общество. Убеждаването и мирните аргументи са ефективни, но когато всички варианти са изчерпани остават хората с пръсти на спусъците, овластени от самите нас да налагат ред с насилие.
Затова живота в балон на мира и разбирателството е особено илюзорен според Донован.
Връщането към корените на мъжеството, освен всичко друго, е механизъм за изправяне и справяне с лепкавата, хардкор действителност.
На финала на своето есе Джак ви призовава с кубрикова препратка: "Време е да спрем да се тревожим и да заобичаме бойната брадва. Историята ни учи, че ако не го направим ние, някой друг със сигурност ще го стори".
Лебовски, за това че си киноман ти правя евала, но останалите ти текстове са само за някакви нацепени батки, на които се възхищаваш. Доста хомоеротично ми идва
Лебовски, на всички отдавна им стана ясно, че анаболоиди като тоя ти вдигат самолета. Защо обаче трябва да се самозадоволяваш на страниците на Уебкафето? Знам, знам, пишеш статиите с една ръка, ама... Пази си ги за лична употреба.