Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да гониш слънцето

Ако си недоволен, просто направи нещо... Снимка: Личен архив
Ако си недоволен, просто направи нещо...
"Опитах да създам възможно най-голяма достоверност във взаимоотношенията, тъй като смятам, че това е един от начините да подобряваме нашето кино", казва Драго Снимка: Личен архив
"Опитах да създам възможно най-голяма достоверност във взаимоотношенията, тъй като смятам, че това е един от начините да подобряваме нашето кино", казва Драго
"По време на кастинга усетих едно омръзване от постоянните лица, които се въртят по медиите, и реших, че е по-добре да са изцяло нови" Снимка: Личен архив
"По време на кастинга усетих едно омръзване от постоянните лица, които се въртят по медиите, и реших, че е по-добре да са изцяло нови"

Когато му се извиняваме, че все пак трябва да тагнем думата "творец" към името му, той се усмихва и сам допълва защо споменаването й е станало толкова неловко: "Да, обикновено хората си представят няколко сродни души в празна галерия, които отпиват вино от пластмасови чашки..."   

Драго Шолев е от новата вълна режисьори, конкретно в "дисциплината" арт хаус кино, в които има нещо особено симпатично. От небрежната брада и топлата сянка през лицето под козирката до добронамерената ирония, с която отказва да дава претенциозни рецепти за светло културно бъдеще.

Липсва му оная осезаема алчност за дълбоко признание, тъй като съвсем искрено демонстрира, че е изтъкан от грешките и съмненията си, толкова колкото и от убежденията си.

По-скоро талантлив прагматик, отколкото пренавит фантазьор, режисьорският стил на Драго е подчинен изцяло на собствения му контракултурен вкус и паметта му за случките и взаимовръзките с другите в детството му (когато може би е крил от родителите си пънкарските си касетки).

След няколкото си късометражни филма (сред които и анимационни) и наградата за най-добър такъв в конкурса „Джеймисън" на София Филм Фест 2005 (Преди живота, след смъртта), миналата година Драго Шолев буквално разля бирата с емоцията в "рокументарито" си Сега и завинаги.

Такъв документален филм, чиято основа е уникалният за родната рок сцена общ концерт на Хиподил, Ревю и Контрол в оригиналния им състав (май, 2009 г.), не е правен досега у нас. Плюс архивните кадри и цветистите изцепки и разкази на участниците от първо лице единствено число между кадрите с множественото число от над 6000 души публика, това е нещо като ривайвъл на внезапно амортизиралия бунт срещу системата. И въпрос как така в реалната цензура се е просмуквала далеч по-тръпчива свобода.

Подслон

Докато можеш да гледаш „Сега и завинаги" безплатно онлайн (а ако го харесаш, да почерпиш с по бира хората от екипа), басът на Васо Гюров звучи в чисто новия пълнометражен дебют на Драго Подслон, в който общочовешката тема за противопоставянето между девствената анархия (децата) и авторитетната инерция (родителите) е претеглена достатъчно автентично - може би един от най-важните принципи на Драго.

"Опитах да създам възможно най-голяма достоверност във взаимоотношенията, тъй като смятам, че това е един от начините да подобряваме нашето кино", казва Драго, който (прекрасен пример е Камен Калев) предпочита да работи с непознати лица (намира едното дете на "Попа", а другото - в един магазин) или забравени актьори (Янина Кашева и Цветан Даскалов, с когото се запознава в една кръчма).

"По време на кастинга усетих едно омръзване от постоянните лица, които се въртят по медиите, и реших, че е по-добре да са изцяло нови; получи се балансът, в който не-актьорите помагаха на професионалистите и обратното - защото когато са само актьори, единият винаги гледа да доминира над другия, да изпъкне...", разказва Драго и добавя, че всички герои във филма са реалистични, без да разказва документална история.

"Това, че нещо се е случило не е достатъчна причина да присъства в сценария. В живота се случват много по-невероятни неща отколкото в киното - особено пък в живот като нашия - но всичко трябва да се интегрира така, че да бъде значимо за онзи, който го гледа"

Филмът му спечели голямата награда на 15-ия международен "София филм фест" след като Подслон и Тилт на Виктор Чучков бяха първите досега включени в Международния конкурс заглавия, които се състезаваха с филми от цял свят. Драго вече се е сблъсквал с добронамерената реакция на публиката на Международния фестивал в Братислава, където спечели наградата за режисура, както и на този в Сан Себастиан, където досега не е бил представян български филм.

Драго от Марс

"Прожекцията беше в понеделник в 12 часа на обяд - въобще не очаквахме да има хора и когато залата започна да се пълни, реших, че е станала някаква грешка..." Според него българските творци продължават да са леко кахърни, но не повече от останалите българи. "Фактът, че сме в труден период, изживяваме преосмисляне на идеали и няма на какво да стъпим, може би ни кара да се подценяваме. Конкретно в моя случай обаче, нямаше как да очкавам да съм център на внимание на такова престижно събитие..."

Освен това, покрай ходенето си по фестивали е чувал достатъчно много въпроса "Кажи един български филм?" - "Това е като да ти кажат "Кажи един марсиански филм, не съм гледал досега филм от Марс..." Наскоро в Краков обаче се заговорих с един аржентински режисьор, по-млад от мен, който ми каза, че е гледал шест пъти "Козият Рог" и много му е повлиял . Зарадвах се, защото се оказа, че човек от другия край на света познава България с филма на режисьор като Методи Андонов, а не само с клишета като Стоичков, киселото мляко и розовото масло..."

Закърпени души

Подслон е прост откъм визуални решения, сниман на три локации, като единственият (антиутопичен) екстериор е пернишки квартал, който критиците в красивия Сан Себастиан определят за "бетонно гето". "Направих им забележка, че това не е гето, че в подобна среда живеят по-голям процент от хората..."

Не спекулира с подобни факти - бетонът, разбитите пътища - като с атракция, но и не им приписва вдъхновяващата функция на нещо, което му е мило и близко. "Ходил съм къде ли не по света, но такива пътища няма като нашите. А от очевидното можеш да си направиш извод какво става вътре в хората. Когато видиш един подреден и зелен град с архитектура, разбираш каква е народопсихолгията. Нашите дупки показват колко разбито и хаотично е в душите ни..."

Въпреки че за изкуството не можеш да кажеш „трябва", с искрения си подход към разказваните истории Драго би бил доволен да култивира поне своята емоционална действителност. "Мисля че това, което ни прави нерадостни не е, че сме бедни или ходим със закърпени дрехи - пък и има много по-бедни от нас - а това, че не искаме да подобрим взаимоотношенията си, свикнали с лекотата, с която се обиждаме и потискаме един друг... "

Контракултурно


Издържайки се като режисьор на реклами, Драго е достатъчно прибран в кино проектите си, за да очаква сензационни анонси за филмите си на първа страница (отредени по принцип за възклизания върху мизерията). "Няма как да получите искрен отговор на въпроса дали съм доволен от филма си - все едно да ме питате дали съм доволен от живота си. Това е процес чрез който живееш и като повечето неща учиш в движение...", казва Драго и добавя, че контракултурата няма нужда да я канят в официалните медии, тъй като по презумпция тя сама си намира каналите.

"Понякога това неразбиране ни кара да изпадаме в грандомании, които пък пораждат имитации: ако ще пея, трябва да съм като Мадона или Роби Уилямс; ако ще строим галерия, тя трябва да бъде Лувъра... Липсата на автентичност за сметка на имитацията е най-пагубното нещо за изкуството, убива го.", казва Драго, докато телефонът му настойчиво напомня за срещата му с клиент.    

По същия начин алармата му често го буди в три часа през нощта: "В снимането няма нормално работно време, от десет години гоня слънцето - ставаме по тъмно, за да хванем изгрева в Резово или пък чакаме залеза в Рила... Ето тези моменти са много приятни."

Най-четените