Тя се хваща за скицника и молива още от дете и се влюбва в рисуването с неотстъпчивостта на намерил верния път творец. Първата й работа е като илюстратор в столичен вестник, а после някак естествено попада в обсега на рекламата, където учи тънкостите на добрите идеи, които продават.
Вярва, че може да превръща рекламата в изкуство и заедно със своя съпруг основават рекламна агенция в Прага. Рискът се оказва печеливш и скоро големи клиенти стават част от портфолиото на бутиковите Addict.
През всички завои на творческия си път обаче Радослава Боор не престава да прави онова, което й носи голяма лична радост. Да твори плакати.
Усетът й към добрия синтез и изчистената форма привлича вниманието на много наши режисьори, които й възлагат да даде образ на постановките им. Така, след 13 години работа по визията на някои от стойностните представления у нас, Боор вече се чувства готова да представи най-доброто от своите сценични плакати.
"Гастролът" на изложбата й "Плакатът: Радост & Слава", която включва около 30 плаката, ще започне от европейската столица на културата 2019 г. Пловдив, ще премине през Прага и ще завърши в София.
Достатъчен повод, за да поговорим с художничката за правилата и изключенията в плаката и за нуждата да се надскача обикновеното.
Израснала си в семейство на художници, майка ти е сценограф, а баща ти плакатист. По неизбежност ли се насочи към рисуването?
Всъщност родителите ми бяха против това да ставам художник, не искаха да минавам по същия път. Но аз бях твърдо решена да се занимавам с рисуване. Намерих си сама учител, ходих на безплатни съботно-неделни уроци и единственото ми желание беше да вляза в Художествената академия. И в крайна сметка успях.
Казват, че пътят към целта е по-вълнуващ от нейното постигане. Какво се случи, след като осъществи мечтата си?
Това е вярно. Всъщност заради родителите ми дори не кандидатствах в художествената гимназия, а пет години изучавах японски език в езикова гимназия. Това естествено направи пътя ми към Академията по-труден, защото трябваше да догонвам децата от художественото училище, които вече рисуваха много стабилно. Аз обаче упорствах и се готвих усилено за приемните изпити. Първата година от кандидатстването ми бях под чертата. Но на втората така злостно се амбицирах, че влязох на първо място. Завърших „Книга и печатна графика". Мисля, че през всичките години от следването ми си останах един от най-нахъсените студенти, именно защото за мен всичко беше ново.
Тоест академизмът не те е поставил в неподходяща рамка, не е убил стремежа ти да създаваш изкуство?
Напротив. В един момент обаче той вече не ми стигаше - бях нетърпелива, започнах да търся реализация извън илюстрацията и плаката и си намерих работа в рекламна агенция. Вече 15 години работя в областта на рекламата, от което всъщност се и издържам. Със съпруга ми създадохме и собствена рекламна агенция. Сценичният плакат, който е много повече изкуство от чистата реклама, беше по-скоро нещо странично за мен и едва през последните две години се превърна в мое основно занимание.
Агенцията ви Addict, със седалище в Прага, където живееш от доста години, сякаш също е бутиков "продукт".
Бутикови сме, защото сме малки. В началото бяхме аз и съпругът ми Кирил - и двамата сме в рекламния бизнес от доста време. Аз съм художник, той е копирайтър. Кирил измисляше идеите и текстовете, аз също давах идеи и ги реализирах визуално. Съвсем неусетно започнахме да правим проекти и да се явяваме пред клиентите като Кирил и Ради, а след това решихме да основем и агенция. Сега в Addict работят 10-11 души, което ни е достатъчно, защото обичаме малкия формат - така сме сигурни, че не се пести от качество. Големите клиенти ни се довериха, защото знаят кой реално изпълнява проекта им (при мащабните екипи това рядко се случва) и че никога не презентираме нещо, което самите ние не харесваме. Но както казах, аз вече съм поела своя път като свободен художник.
Спомена, че пет години учиш японски. Но всъщност още преди това изпитваш влечение към културата на Далечния изток. Имаш ли обяснение за това?
Вероятно и тук има нещо предначертано. Аз самата съм с леко дръпнати очи и винаги съм вярвала, че имам нещо азиатско, макар и всичките ми баби и дядовци да са българи. Японският всъщност се оказа ненаучаем (на него трябва да посветиш целия си живот), но ми отвори път към японската култура. Развих възхищение към изкуството и светоусещането на японците. При тях се наблюдава една изчистеност на формите, един минимализъм, философия, която прозира във всеки детайл. Японските книги, до които имах достъп като ученичка, ми изглеждаха съвършени - хартията, типографията, илюстрациите.
Важен ли е минимализмът в плакатното изкуство?
Стилът на плаката може да бъде различен, не само минималистичен. Всъщност плакатът е доста подобен на корицата на книга - и двете са синтез на някаква история. Добрият плакат трябва да привлече вниманието на хората по улицата насред цялото многообразие от цветове и форми, което ги залива. Има някои основни принципи, за да се постигне това - добра, понякога шокираща идея и силно графични и ярки изображения.
Моите плакати са доста разностилни, защото самата аз съм се развивала през годините. Погрешно е да се смята, че плакатът е изцяло авторска работа. Работи се в екип. Разчита се на мнението и одобрението на режисьори, на театрални директори. Сега усещам, че работата ми наистина се харесва, но в началото режисьорите, които са свикнали да контролират процеса, не искаха да се доверят така лесно на една млада художника. Търпях доста намеса, много от идеите ми отидоха в коша, но това е напълно в реда на нещата.
Всъщност през тези 13 години, в които се занимаваш със сценичен плакат, не си преставала да работиш с Театъра на българската армия.
Много съм благодарна на сегашния директор на театъра, Мирослав Пашов, който още от студентските ми години видя потенциал в мен и ми подаде ръка. Затова и имам такава дълга история с тях. Той ми даде възможността да тренирам в това поприще. После започнах да работя и с други театри. Със Стайко Мурджев имаме чудесна симбиоза, от която се родиха много чисти и красиви плакати.
Площадът все още ли е най-подходящото място, на което да се изложи плаката?
Мястото на плаката винаги ще бъде на площада, защото той е вид пропаганда. Ще ми се обаче плакатът да излезе от формата на нещо, което продава и да си извоюва място на изкуство само по себе си. Иска ми се да виждаме плакати и в художествени галерии. Затова и сега се боря да покажа плакатите си в София в някое столично галерийно пространство, но истината е, че срещам съпротива.
Каква е ролята на текста в плаката?
Типографията е неизменна част от него и особено в сценичния плакат, който по начало има за цел да анонсира. Ако визията е достатъчно силна, текстът остава на заден план. Но има и случаи, в които се залага основно на типография - например плакатът, който направих за предстоящата ми изложба разчита доста на типографията.
Вярваш ли в принта?
Да, иначе защо да се занимавам с него. Докато се бориш и вярваш в това, което правиш, ще надскачаш обикновеното. А и комерсиалното може много да се доближи до изкуството, когато заложи на чистата идея.
Има ли автори, които следиш?
Следя предимно тенденциите, а те се променят много бързо, особено в областта на дизайна. Често попадам на млади автори, които са абсолютно неизвестни, но правят страхотни неща. Затова и ми е трудно да говоря само за едно име. Но естествено следя Стефан Сагмайстер, Джесика Уолш, Малика Фавр, Кристоф Нийман - големите на деня.
От години живееш като емигрант в Чехия. Вярваш ли, че границите, вътре и извън нас, действително могат да паднат?
Да и се боря за това. От години работя за България от Прага и ето, че нещата се случват. Но ми се струва, че светът колкото и да се глобализира, сякаш се и затваря. В Чехия ми беше много трудно да създам контактите, които имах тук в България. Сякаш колкото по на запад отива човек, толкова по-трудно му става да изгражда нови контакти. Но веднъж счупиш ли бариерата и хората ти повярват, вече спира да има значение откъде си и какъв си.
Плаши ли те промяната?
Не. Приемам я. Пък и в крайна сметка всичко винаги се променя, както се казваше в "Трейнспотинг".
Изложбата "Плакатът: Радост & Слава" със 30 сценични плаката на Радослава Боор ще бъде открита на 14 септември в Драматичен театър - Пловдив от 18 часа. Откриването в София ще е на 15 ноември от 18 ч. в Театър "София" и изложбата ще бъде част и от "Нощта на театрите" (16-17 ноември).
