"Един умен човек е казал: Трябва да имаш такива мечти, че когато ги кажеш на хората - те да се смеят и да викат "Тоя е луд".
Това са думи на пакистанеца Саиф Рехман, които той споделя с широка усмивка и на перфектен български език.
Тази мъдрост наистина звучи забавно, особено ако вече си опознал в разговор Саиф, родом от град Саргода, Пенджаб - огромна област между Индия и Пакистан, където, по думите му, хората са много весели, обичат да се забавляват, да танцуват, обожават изкуството (и поезията!) и доброто хапване.
"Когато казах някога, след като дойдох в България през 1994-та, че ще се занимавам с крикет тук, където никой нищо не знае за този спорт, всички се смяха, дори моите приятели пакистанци и индийци. И казваха: "Ти си луд", продължава Саиф.
"Е, стана ли? Стана!".
Факт - през 1999 година пакистанецът осъществява първата си мечта: да се занимава с крикет извън Пакистан и основава "Български крикет клуб", а след това създава и United Cricket Club Sofia. Той се запознава с професор Николай Колев от НСА, който основава Българска Федерация по крикет.
След 13 години работа като треньор и състезател във Федерацията, Саиф е отстранен, по причини, които и до ден днешен не разбира.
Той има подозрения, защото "не приемах да ми идват махмурлии на тренировка. Крикетът е специален спорт. Даже някога в Англия, а после в Индия и Пакистан се е играел само от хора с висше образование".
В Пакистан, който напуска на 17 години, Саиф е играл този спорт на много високо ниво.
Стигнал е до класиране за националния отбор, но поради огромната конкуренция в страната (Пакистан има над 180 млн. жители по данни от 2013 година), не успява да се включи в отбора.
"Крикет е душата ми. Много обичам този спорт", подчертава той.
Което обяснява и постигането на втората му мечта - да учи на крикет деца с психически и физически увреждания.
По-добре да не се знае колко хора са се смяли на тази втора сбъдната мечта на Рехман, но е факт, че той, без ничия помощ и особено без помощта на Българската крикет федерация (към която се обръща с молба за финансиране за първи път тази година), успява да помогне от 2012-та година насам на над 300 деца с увреждания да научат крикет.
Дори миналата година успя да заведе отбора по крикет за незрящи на мач между Индия и Англия в Манчестър (виж видео).
15 българи демонстрират уменията си по време на почивката на стадиона в Англия и са наблюдавани от може би един милиард души в Индия, Пакистан, Великобритания и по света в продължение на 45 минути.
"Тук никой почти не отрази това събитие. Това е реклама за страната, бе хора!", въздиша Саиф.
Колкото до заниманията с крикет на маса за деца с увреждания (България е първата страна след Великобритания, където това се практикува), Саид казва: "Този спорт прави чудеса за тях". Той показва видео как деца с церебрална парализа и аутизъм започват да развиват фината си моторика по начин, немислим преди това.
В момента Саиф осъществява своята трета мечта.
От декември 2014-та година той има ресторант за пакистанска кухня в Студентски град на име Punjabi food.
Скрит между блоковете на улица "Атанас Иширков"(номерът е 11 - за онези, които решат да го посетят), ресторантът предлага уникална пакистанска кухня, в която, забележете, присъства и телешкото.
"Разликата между индийската и пакистанската кухня е именно в това, че ние използваме телешко месо, докато в Индия кравата е свещено животно и те не я ядат. Докато при нас всичко, което е вкусно, е свещено".
И пак на майтап добавя: "Разликата между индийската и пакистанската кухня е, че нашата е по-вкусна".
Менюто в Punjabi food е най-разнообразно и е на достъпни цени: апетитните пържени в нахутено брашно зеленчукови хапки пакора са на цена 3 лева (150 грама), ястията с пилешко варират на цени от 3 до 7 лева, а ястията с телешко са до 8,90 лв.
Освен това, в менюто на ресторант Punjabi има традиционни ястия с ориз басмати, ястия с леща, ястия със зеленчуци и десерти (сред които сладкиш от моркови с ядки и кардамон).
В ресторанта готвят Саиф и неговата съпруга Радослава, а рецептите са в известен смисъл традиционни, "каквито знаем от нашите майки и баби". Кухнята не е прекалено пикантна, но ако някой обича пиперлив вкус, няма проблем - желанията на клиента се изпълняват.
Следващата идея на Рехман е в Punjabi да има сцена, за да се играят пиеси и "пакистански драми", да се чете поезия (рими-вечер по пакистанската традиция), да има скечове.
Защото освен като крикет пионер, човек, който се занимава с благотворителност и собственик на ресторант, многостранната личност на Саиф се проявява също така и в актьорството.
В известна степен той вече е известен и в тази област: стигал е до финал в "България търси талант" със своето one man show, а също така е участвал в доста серии на "7 часа разлика".
С нетърпение очакваме осъществяването на следващата мечта на Рехман, защото както става ясно нещата му се получават, независимо кой и как се смее.
Разговорът със Саиф Рехман е проведен със съдействието на Мулти Култи Колектив във връзка с кампанията "Многообразието е вкусно".
