Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Летни приказки: Запалката с грифона

Приключение на границата между сън и реалност Снимка: Getty Images
Приключение на границата между сън и реалност

Тя погледна към хоризонта и усети приливна вълна на щастие в тялото си. От палубата на круизния кораб се разкриваше фантастичен пейзаж. Средиземноморското пристанище, оцветено в розовите и виолетови отблясъци на залеза, я очакваше с всичките си тайни.

За нея това пътуване беше удоволствие, подготвяно цяла година. Стоенето до късно в офиса, допълнителните часове пред екрана, късането на нерви по два големи проекта - всичко вече си струваше и се покри със смисъл още с първата стъпка на кораба.

Един месец в открито море с четири от най-близките й приятелки. Пътешествие през дузина държави и градове - приключения през пристанища и плажове, под слънцето и под водата, на „крилете на свободата". Тя беше взела със себе си рокли, бижута, парфюми, шапки, книги и желания.

Носталгичната усмивка стоеше на лицето й, когато слезе в каютата си, за да се приготви за вечерта. Нейните приятелки бяха изморени от гмуркането в онзи прекалено красив залив вчера, но тя знаеше, че трябва да се разходи из превъзходния пристанищен град. Някъде там, сред малките павирани улички и богато декорираните къщи от XIX век се криеше обещанието за авантюра, за романтична опасност, за бягство от профила на стриктна градска професионалистка.

Пътуването беше преобразяване. Влизане в роля или връщане към отдавна изгубено себе си.

Палубата на кораба тя си представяше като огромна сцена. Като снимачна площадка на филма, в който винаги е искала да участва. Отрупаният с документи, графики, електронни устройства, бележки и канцеларски материали офис вече изглеждаше като далечна и преодоляна скука.

Корабът акостира и тя слезе сама. Дълго време се разхождаше и разглеждаше сградите и хората. Спря се пред заведение, което поразително приличаше на легендарния бар на Хъмфри Богарт от „Казабланка" - нейният любим филм. Името на заведението премахваше всяка възможност за случайност - „При Рик". „Красиво клише, което трябва да се изживее", помисли си. След минута колебание, прекрачи прага. В главата си жонглираше с разнообразни сюжети и развръзки.

Атмосферата вътре и двата коктейла по-рано на кораба с нейните изморени приятелки, правеха всичко да прилича на сън. Вътре имаше пианист с бял костюм, панамска шапка и роза на ревера. Елегантната музика изостри нейното вълнение. Изненадващо изпълнителят стана и в друга част на салона прожектор освети синтезатор и ексцентричен младеж, надвесен над него. След секунди той започна да произвжеда сюрреалистична синтуейв мелодия. Обликът на заведението се промени със синтетичната музика, която носеше едновременно футуристично и носталгично усещане. От 40-те години и „Казабланка" се пренесе в 80-те години на „Беглец по острието".

Тя пиеше малко малцово уиски, когато към нея се приближи висок мъж със слънчеви очила. Спомни си репликата на известен моден редактор, че само на Джак Никълсън е позволено да носи слънчеви очила в закрито пространство, но сега нямаше как да се съгласи.

Мистериозният джентълмен й напомняше на комбинация между Порфирио Рубироса и Бърт Ланкастър.

„Не правят вече такива мъже", помисли тя докато все повече потъваше в това трудно обяснимо с думи „кино" качество, излъчвано от мъжа като силен аромат на авантюра. Опиянена от музиката и малца, тя извади цигара и го помоли за огън. Мъжът удовлетвори това малко желание с помощта на масивната си златна запалка с релефно изображение на горд грифон отстрани. После се усмихна, докосна я по ръката и излезе от салона като видение. Тя не посмя да го последва и остана с образа му в съзнанието си.

Прибра се в каютата със съзнание, пленено от вълнение. На сутринта се събуди със сладко-горчивото усещане, че цялото прекарване в „При Рик" е било сън. В този момент на вратата се почука. Жена от екипажа й поднесе кутия. Вътре тя намери разточителната златна запалка на тайнствения мъж с величествения грифон изобразен върху нея. Границата между сън и реалност окончателно се разпадна. Тя взе запалката и излезе на палубата, водена от някакво ирационално и извънредно силно чувство, което сякаш я понесе на крилите на грифона от запалката. Близо до носа на кораба тя видя познат силует и се затича в неговата посока...

(СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

   

Най-четените