Китайският календар гласи, че 2018 г. ще бъде годината на Кафявото земно куче. Кучето е етичен и идеалистичен знак от източната астрология, който символизира справедливостта, откритостта, толерантността и иновациите. От тази гледна точка - хороскопът за 2018-а предвещава постепенно успокояване на хаоса и непредизвиканите грешки, които властваха през последната година в Западния свят.
60-годишният проект за себереализация на Европа се сблъсква с безпрецедентни атаки срещу идеологическите и териториалните си бази. САЩ се управлява от президент-популист, който се бунтува срещу всички институционални структури, подлежащи на взаимен контрол и баланс. Междувременно Китай консолидира позицията си на глобална икономическа сила и набира военна мощ под ръководството на безалтернативния си президент Си Дзинпин. Какъв ще бъде ефектът от възхода на Китай за Европа?
Учудващо - мъдростите от китайската астрология се вписват доста добре в политическия анализ. И двата подхода предсказват промяна в международния фокус на ЕС и по-силно осъзнаване на недостатъците от собствената неолиберална система на Европа.
Годината под знака на Земното куче може да се окаже изненадващо добра за комуникацията на международно ниво, особено за онези, които предпочитат да се ангажират с действия. Като цяло 2018 г. ще бъде решаваща година за външната политика и вътрешния социален ред в Европейския съюз.
Дистанцирането на Европа от Тръмп
Роден под знака на Огненото куче, Доналд Тръмп е агресивен лидер, който трудно контролира емоциите си - особено когато собствената му позиция е поставена под заплаха.
Това увеличава потенциала за възникване на глобални конфликти и едновременно с това води до отдалечаване на Европа от Америка както по отношение на ценностите, така и по въпросите от външната и отбранителната политика.
Когато Тръмп ретуитна без никакъв коментар статии на ултра-националистическата британска групировка Britain First, поведението му беше посрещнато с широко възмущение в цяла Европа. Намесата му в деликатния баланс на силите в конфликта между Израел и Палестина и провокациите срещу непредсказуемия Ким Чен-ун всяват ужас сред хората, които ръководят външната политика на Европа.
Моментът на Макрон
През по-голямата част от 2017 г. Германия беше опорната ос в политиката между ЕС и страните-членки. След незадоволителния резултат от парламентарните избори през септември 2017 г. обаче Ангела Меркел се принуди да посвети цялото време и внимание на усилията за съставяне на устойчиво правителство в Берлин.
Дори ако опитите за подновяване на голямата коалиция между Християндемократите и Социалдемократите бъдат успешни, преговорите по конкретните политики и постове в новото федерално правителство ще бъдат във фокуса на вниманието на Меркел поне още месец-два.
Пасивността на Германия, която се занимава с вътрешните си проблеми, създава възможност за действие на френския президент Еманюел Макрон. Тази възможност е шанс за връщане на баланса във френско-германските отношения, този път с по-изявена роля на Франция.
Това ще даде възможност на Макрон да впрегне ресурсите на ЕС за постигане на политическите му цели - както в страната, така и по света.
Една от целите на външната политика на Макрон е да предефинира политиката на Париж спрямо африканските страни. Стабилна и сговорчива Африка е от ключово значение за борбата срещу ислямските бойци. В същото време - тя би представлявала добър терен за инвестиции и предприемачество от страна на френските компании.
Идеята на Макрон е да се сложи край на досегашното покровителствено отношение от страна на френските държавни ръководители спрямо някои не съвсем демократични лидери на африкански страни. Крайната цел - да се създаде нов тип прозрачност във френско-африканските отношения. Успехът на подобно начинание би бил много по-възможен, ако към него се подходи от платформата на ЕС, а не от национално ниво.
Затова е възможно да видим нова посока на външната политика на Европа, фокусирана върху политиката в периферията на континента.
Именно възраждането на Германия беше факторът, който доведе до разширяването на ЕС към Източна Европа през 90-те години - процес, който се случи за сметка на южния фланг, традиционната сфера на влияние на Франция.
Сегашната икономическа мощ на Германия в рамките на ЕС и напрежението, което Русия създава на източния фланг, означават, че Балканите със сигурност ще останат във фокуса на външната политика на ЕС.
Позицията на Франция след Brexit като основната голяма военна сила на ЕС и ребалансирането на отношенията между Париж и Берлин дават сигнали за нов, по-сериозен фокус върху южните съседи.
Социалните проблеми достигат точката на кипене
Ако Годината на Кафявото земно куче създава предпоставки за по-рационална политическа активност, това по никакъв начин не предполага край на вътрешните размирици в ЕС.
Поривът към справедливост и иновативност, типични за китайската година на Кучето, подсказва, че на преден план ще излязат онези социални въпроси, които се разгарят в продължение на години.
Десетилетията на неолиберална икономическа политика доведоа до все по-голямо поляризиране на обществата, а скорострелните иновации в технологиите и силите на глобализацията водят към създаването на нов европейски "прекариат" - национални маргинализирани класи без предвидимост и сигурност на съществуването.
Ако ЕС се изправя пред решаващ момент за принципите на външната си политика и международните си съюзи, то европейските общества ще трябва да решат не по-прости проблеми за демократичните си ценности и за мястото, което социалната справедливост трябва да заема в едно демократично общество.
Последните проучвания показват, че ако проектът "Европейски съюз" иска да оцелее и да преуспява и след 2018 г., ще трябва да покаже на собствените си граждани, че и те имат полза от него - в противен случай рискува да предизвика още по-сериозно отклонение в посока към популизъм.
Изследване на Chatham House разделя обществата от ЕС на шест "племена" в зависимост от мнението им. Най-голямото от тях - 1/3 от всички граждани на страни-членки на ЕС - може да се определи като "колебливи европейци".
Огромният размер на това "племе" и концентрацията му сред населението на по-мощните северозападни държави означава, че неговото мнение ще бъде от решаващо значение за лидерите на ЕС.
От всички шест племена, колебливите европейци са най-склонни към политическа апатия. Обичайните му членове са в работоспособна възраст, със скромни приходи и са зле настроени спрямо имигрантите. В момента тези хора изпитват безразличие към Европа, затова трябва да бъдат активно убеждавани в ползите от съществуването на ЕС.
С поглед към Изтока
Глобалните усилия за опазване на околната среда представляват надеждна платформа за конструктивни отношения между ЕС и Китай. В китайската космология - елементът "земя" съответства на съзнателната грижа за природата и на рационалното планиране. Китай, като една от най-прагматичните държави в света, вече проявява сериозен интерес към възобновяемите източници на енергия.
Макар да проявява известен инат при преследването на дългосрочните си цели, Китай може да се ангажира проактивно с Европейския съюз по отношение на целите за запазване на екологичната устойчивост.
САЩ заплашва да се изолира от всяко бъдещо сътрудничество между Запада и Изтока по въпросите на климатичните промени чрез решението на Доналд Тръмп да се оттегли от ангажиментите в Парижкото споразумение, подписано през 2015.
Не на последно място: китайската година на Кафявото земно куче всъщност не започва на 1 януари, а на 16 февруари 2018 г.
Не забравяйте, че дотогава ще изживяваме последните дни на Годината на досадно шумния и себелюбив Огнен петел.
