За обикновените рибари по хърватския бряг на адриетическо море уловът рядко е наистина добър. Ако на ден местният рибар Себастиан Ралевич има нужда от около 50 евро, то двете мрежи, които издърпва на лодката си му носят улов за около 10 евро.
Самият той е поредният представител на дълъг род рибари, които са изкарвали прехраната на семействата си във водите около националния парк Телашчица на остров Дуги Оток. Никой от неговите предтечи обаче не се е изправял пред проблема, с който той се сблъсква сега - липсата на достатъчно риба.
"Баща ми и дядо ми само са ловили риба, и винаги е имало достатъчно. Аз също започнах само като рибар, но вече не мога да се изхранвам единствено с това... Трябва да правя нещо друго", обяснява той пред Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN).
За късмет на Ралевич, сега той наистина има нещо друго, което може да му докара пари - един пилотен проект, организиран от Световния фонд за природата и FishMPABlue2 и съфинансиран от Европейския фонд за развитие на регионите, който да подобри устойчивостта на риболова в малки обеми в хронично свръх-експлоатираните за риболов води на Средиземно море.
Така Ралевич става един от тримата "пионери рибари" на проекта в Хърватия, които според програмата вече отделят част от работната си седмица, за да учат туристи как да ловят риба.
За него това не е проблем. Той владее пет езика и с проекта вече не му се налага да вади по 10 мрежи на ден, а му стигат само по две. От тях изкарва някъде по 10 евро, а от туристите печели по още 40. Те са нещото, което му позволява да забави малко темпото и да се отърве от нуждата да вади по 100 кг риба.
По много показатели Средиземно море е най-свръхексплоатираното за риболов море в света. Това е и причината FishMPABlue 2 да съществува. Проектът цели да защити биоразнообразието и екосистемите на морето, като същевременно подобри устойчивостта на риболова в малки мащаби, и се фокусира върху защитените морски зони.
Риболовният туризъм е само една от много имплементирани мерки; други включват зони "без улов", употреба на по-селективни мрежи и по-добро сътрудничество между рибарите и морските защитени зони (MPA).
"Прекият опит на риболовците в морето и в областта на риболова, съчетан с научни познания и добра правна рамка, е фундаментален за съдбата на Средиземно море. Пълната ангажираност на рибарите в управлението на риболова в защитените зони ще гарантира устойчивостта на морските ресурси в дългосрочен план. Само като работим заедно, можем да вземаме правилните решения и да постигаме позитивни резултати", коментира Милена Рамов, мениджър на природния парк "Телашчица".
И все пак, когато са започвали преди три години, мнозина са подходили със скептицизъм. Мениджърът на проекта Даниел Кански признава, че в самото начало никой не е знаел какво точно се прави, а рибарите дори са отказвали да говорят с тях.
Колегата му мениджър на проекта Мозор Прван споделя, че са обикаляли от човек на човек, за да обяснят целта си.
"Казвахме им какво се опитваме да постигнем, но и ги питахме да ни споделят проблемите си, и ги приканвахме да седнем и да преценим какво можем да направим по въпроса. Не обещавахме да решим каквото и да е, защото не можем да обещаваме — не сме държава, а неправителствена организация, и фасилитираме нещата. Но им обещахме времето и вниманието си", обяснява Прван.
Сега има 15 рибари в борда за колективно управление на природния парк "Телашчица". А социалните умения са жизненоважни за този успех - "начинът, по който подхождате към тези хора, изграждате доверие с тях и в крайна сметка стигате до общо споразумение, което да доведе до позитивна промяна. Това е историята на Телашчица", коментира още мениджърът.
Туризмът не е единствената разглеждана алтернатива. По думите на Праван тепърва се проучват други различни опции, които да осигурят цялостно решение на проблема.
"Няма едно уникално решение, и не се опитваме да накараме рибарите да спрат да ловят риба. Искаме риболовната традиция да се запази, но ако продължаваме със свръхексплоатацията и поддържаме същите темпове, това е невъзможно. Не всички е наложително да се занимават с риболовен туризъм. Ако 5 от 32 рибари се преориентират към риболовен туризъм, останалите могат да продължават с риболова", обяснява той.
От FishMPABlue 2 заявяват, че сега се опитват да разширят проекта и към Албания, като идентифицират пилотен район и наемат консултант. Мениджъртът на проекта Патрик Крстинич коментира, че те разглеждат като варианти морския парк “Карабурун-Сазан”, както и Вльора и Порто Палермо.
Албанският биолог Нико Думани обаче е скептичен за устойчивостта на такъв проект за Албания.
"Няма поддръжка за съхранение и капацитет за преработка на продукцията. Доходите са ниски, цари мизерия. Корабите са над 20-годишни, няма стимули, няма държавна подкрепа за подновяване на флота, много кораби са неизползваеми заради липсата на ремонти и резервни части", коментира той.
Крстинич стига до извода, че в Албания риболовът сериозно се отличава от този в Хърватия.
"Преди всичко това е заради икономическия статут на рибарите. В Хърватия, повечето от риболовците имат някакъв друг тип бизнес, свързан с туризма. Те нямат икономическите проблеми на колегите им в Албания. Повечето от рибарите, които съм виждал в Албания, са доста бедни, можете да го видите от състоянието на лодките и оборудването им", твърди той.
За FishMPABlue 2 това обаче представлява възможност - да дадат алтернатива на местните и да им предложат по-устойчив начин да изхранват семействата си, който същевременно да помогне поне частично за запазването на рибните пасажи в Адриетическо море.
