Във времето на своя голям разцвет терористичната групировка "Ислямска държава" е твърдо решена да се превърне в истинска държава. Джихадистите имат своя валута, своя данъчна система, свои съдилища, както и свои учени. Учени, които да вложат всичките си умения в произвеждане на оръжия за водене на абсолютната война на ИД.
Някъде по това време Ахмед точно е приключил с докторантурата си по медицинска химия и разработване на лекарства и търси място, където да приложи всички придобити от него умения. А това, което го очаква е далеч от теоретичните проучвания.
И "Ислямска държава", и "Ал Кайда" преди това, още от 90-те насам, се опитват да се сдобият с химическо оръжие. За разлика от останалите джихадистки групировки обаче ИД е далеч по-целеустремена към тази си цел.
Трудно е да се каже точно до каква степен стигат успехите на "Ислямска държава" в тази посока. Съответно е и трудно да бъдат потвърдени твърденията на Ахмед, който в момента е в затвор в Багдад. Въпреки това обаче казаното от него се потвърждава до голяма степен от думите на друг от учените на групировката - иракския геолог Сюлейман ал-Афари. Пред Washington Post той заявява, че е съблюдавал производството на иприт - изключително силно бойно отровно вещество.
Също така се знае, че ИД чрез глобалната си мрежа от собствени медии и канали в социалните мрежи успява да създаде корпус от учени, взаимодействащи си както лично, така и през форуми в дарк уеб. Тяхната цел е да създадат оръжия за масово поразяване. Ахмед става част от този корпус.
В разцвета на силите си преди четири години усилията на "Ислямска държава" по набирането на кадри включват както достъп до по-добре оборудвани лаборатории, така и по-големи възнаграждения, отколкото един млад учен в Ирак (а и не само) може да си представи. Освен това обаче за Ахмед е ключова и тръпката - той знае, че може да разработи химическо оръжие, просто му трябва истинска лаборатория и необходимите материали. А ИД му предлагат всичко това наготово.
Наскоро водената от САЩ коалиция и иракските сили обявиха, че в Мосул действително са открили такива съоръжения, в които са били разработвани химически оръжия. Именно за тази лаборатория е работил и Ахмед.
Той разказва пред The Daily Beast подробно за възхода си от обещаващ, но разочарован от света млад учен, до (това, което той сам вижда за себе си) агент на социалната промяна и работата му за "Ислямска държава" и до залавянето му от кюрдските сили за сигурност.
Подобно на мнозина други той осъществява връзка с групировката през социалните мрежи. По това време той кара докторантурата си в Индия, където негов приятел и колега учен го насърчава да се свърже с ИД.
По думите му макар самата идея за държава на исляма да го привлича, не идеологията е била водеща в случая. Напротив, неговото ключово желание, подобно на толкова много други млади хора в историята, е просто да покаже на света на какво е способен и да демонстрира научните си и технически умения. И именно това го привлича към ИД - възможността да се докаже като учен.
"Първо проявих интерес към тяхната идеология заради любопитството, който показваха към науката и технологиите. Бях убеден, че ще се присъединя към една автентична научна общност. Много учени от много държави вече се бяха присъединили към тях. Много ядрени физици и инженери, особено от Русия", разказва Ахмед.
Той обяснява, че физически така и не се е присъединил към "Ислямска държава", но подкрепя групировката виртуално, изпращайки на учените й на терен в Мосул редица ключови изследвания и научни статии по темата с разработка на химически и биологични оръжия, някои от които придобити чрез хакерство.
По времето, когато Ахмед започва работата си за ИД през 2015 и 2016 г., крадейки и разпространявайки научни материали и търсейки нова и нова информация по специалността си, той наистина възнамерява да се присъедини към лабораторията в Мосул след дипломирането си.
Нещо повече - той е убеден в собствените си възможности да създаде търсените от групировката химически и биологични оръжия. По това време той възприема терористичната групировка като легитимна държава, която вече трайно се е установила и ще продължи да се разраства.
Така, възползвайки се от статута си на докторант по медицинска химия към престижен университет в Азия, той започва да преравя всевъзможни библиотеки и онлайн научни форуми. Посредством различни приставки от дарк уеб той успява да разбие кодовете, защитаващи част от статиите, и да ги свали безпрепятствено, след което да ги изпрати на "колегите си" в Мосул. За да прикрие следите си, използва руски търсачки и браузъра Tor.
Първото му разочарование идва обаче, когато разбира, че "Ислямска държава" иска просто да създаде иприд, хлор и невропаралитични агенти, докато актуалните достижения на науката за разработването на съвсем нови химически оръжия не ги интересуват особено. Въпреки това обаче той не се отказва и дори планира как да разработи такива оръжия за ИД.
Водеща за него, дори и сега, остава вярата, че е работил в името на това да помогне на "Ислямска държава" да се защити по-добре от враговете си. И дори конфронтиран с това, че групировката е използвала различни химически оръжия върху цивилно население в Багдад, той продължава да твърди, че оръжията са единствено за защита.
Изглежда също така, че Ахмед не подозира (или по-скоро не го интересува съвсем) за необикновената бруталност, с която ИД се бие в Ирак и Сирия, за зверставата, които групировката е извършила или за грубите й престъпления. Това, от което се вълнува обаче е признанието, което е могъл да постигне.
И дори религията няма кой знае какво значение за него. Оказва се, че преди включването си към ИД, Ахмед няма някакви кой знае какви сантименти към исляма - нещо, което самият той признава.
"Не бях много религиозен. Не съм се борил за Ислямска държава. Те (ИД) ме привлякоха с това, че бяха по-заинтересовани от науката и технологиите. Те мислеха напред във времето. Семейството ми се интересува от наука и технологии. Смятам, че религията е подозрителна", обяснява Ахмед.
Именно това е една от основните сили на групировката - способността да накара множество разочаровани млади хора да повярват, че е способна да сбъдне мечтите им, нищо, че въпросните мечти нямат нищо общо с Корана и това как ИД го тълкува. А Ахмед е дълбоко разочарован млад мъж.
Той вече се е изправял на пазара на труда в родния си Ирак и се е сблъскал с връзкарството и корупцията, които са като невидима стена пред всеки, който иска да пробие по честен начин. Допълнително с това идва и религиозното разделение - той твърди, че защото е сунит, на него му е бил отрязан достъпа до научна работа в държавния сектор и областта на отбраната.
След като в крайна сметка успява да се уреди с работа в една малка фармацевтична лаборатория (твърде малка за големите му амбиции), той се сблъсква още веднъж и с цялата корупция, заляла страната. И всичко това дълбоко го разгневява. Така той кандидатства за докторантура в чужбина и впоследствие установява контакт с ИД.
През 2018 г. обаче е арестуван от кюрдските сили за сигурност по време на антитерористична операция в Ербил, столицата на кюрдското регионално правителство. След това той е предаден на американската армия в Ербил за по-нататъшен разпит и по-късно е прехвърлен на иракските власти в Багдад.
Дори и в момента, вече отхвърлящ бруталността на "Ислямска държава" и терористичната им дейност, той все още възприема себе си като герой за някаква социална справедливост, която може да бъде постигната с химически оръжия. Нещо повече, той на няколко пъти вече е предложил услугите си в борба с ИД, засега без резултат.
>Мотивацията ми също няма отношение към истинността на твърдението. Което е добрата причина да не съм твърдял нищо подобно. В този контекст, горното изречение прилича доста на червена херинга - отвличаш вниманието от мотивацията си като оборваш никога неизричаното твърдение, че мотивацията ти има отношение към истинността на твърдението, защото просто не ти е комфортно да обсъждаш тази мотивация. Ще повторя - за мен няма особено значение коя религия е по-насилствена и дали това изобщо е познаваемо. Има, обаче, съществено значение защо някой упорито настоява, че не просто е познаваемо, но е и убеден, че е именно някак си. Защото, казвам пак, мотивация очевидно има. Според мен тя е показателна. Ако кажеш "напълно съм убеден, че Бойко Борисов не е убивал човек със собствените си ръце" и го повториш няколко пъти, като видимо се опитваш и да го доказваш, то, да, интересно е дали наистина е така, но още по-интересна, според мен, е мотивацията ти да го казваш и да настояваш. Мотивацията е показателна. >Защото живея тук и сега. С религии, които са фундаментално непроменени от стотици години. Колко пъти трябва да ти го напомням, за да му обърнеш внимание все пак? Да речем, че имаш два съседа - един осъден убиец, излежал присъдата си и некативен днес, и един, който вчера е убил и сега го съдят. Поведението и реториката на втория днес са практически същите като на първия преди 20 години. Нито един от двамата не се разкайва и не мисли постъпките си за неправилни. Имаш ли причина да мислиш, че първият е изконно по-малко склонен към насилие просто защото насилието му е в миналото? Не говоря за вероятността да те заколи днес. Говоря за ценностните им системи и фундаменталните им етични норми. >Но това не означава, че те не могат да се променят като форма на организация и комуникация с хората Съгласен. Но тук говориш за промяна в организацията на религиите, докато досега говорехме за фундаменталните ценностни системи на религиите като догматични набори от морални правила и модели на поведение, както се чете съвсем дословно в собствените ти думи, например последно: "насилието е много по-свойствено за исляма". Забележи - не си казал "за ислямските религиозни организации", не си казал "за мюсюлманите". Казал си изрично "за исляма". >Би било чудесно, ако се запиташ на какво се дължи този любопитен факт. Бих могъл, но не говорим за това. В който контекст звучи като да вече "знаеш" отговора на своя (дори не пряко зададен, а само загатнат) въпрос, който за теб е "показателен" за някакви изконни свойства и качества на исляма, които християнството не притежава. Ще пропусна свободното тълкувание на думите ти "между редовете", защото изобщо не ме влече какво би могъл да се опитваш да намекваш. Ако искаш да кажеш нещо - кажи го в пряка реч. Този тип увъртания с намеци не са ми никак по вкуса. >Но причината ти ("да не се излагам"), не е особено хуманистична Позоваване на лицемерие? Какво, ако поведението ми allegedly не е в синхрон с хуманизма, то нямам право да говоря за него? Или какво друго се опитваш да кажеш, но отново се свениш да кажеш с преки думи? >ми звучи като ЦК на БКП Което споменаваш защото? Хайде да спреш с намеците. Ако искаш да кажеш нещо - кажи го. Конкретно, ако мислиш, че понеже нещо "ти звучи" като "ЦК на БКП", то това има някакви конкретни последствия за казаното, кажи в пряка реч какво са тези последствия и защо. Или не желаеш (те е страх?) да обмислиш какви са истинските причини да напишеш горното изречение? Май се оформя доста ясен и силен pattern на всяческо избягване на некомфортна интроспекция.. Но, все пак, конкретни причини защо пишеш и казваш едно или друго има, независимо колко панически избягваш да погледнеш навътре в себе си за да не би случайно да видиш нещо, което би могло никак да не ти се хареса.
"за мен няма особено значение коя религия е по-насилствена" А за мен има. За мен е важно да придобия максимално реалистична представа за различните култури, които съществуват сега. Защото някога може да ми се случи да попадна в друга културна среда и е хубаво да имам предварителни очаквания доколко свободата и живота ми са застрашени. Твърдя, че в различните среди те ще бъдат застрашени в различна степен и да - в някои ислямски страни и общности рискът за мен ще бъде по-голям, отколкото в християнска страна. По същия начин, по който е по-опасно да се разхождаш в някое гето, отколкото на площада. Да, и на двете места има шанс да ми се случи нещо лошо, но бих бил наивен, ако кажа, че е все тая къде съм. Разбира се, очаквам, че пак не си разбрал мотивацията ми. Предполагам, че ще твърдиш все това, докато не прочетеш онова, което искаш. Затова защо не спестиш малко време и направо не кажеш каква е мотивацията ми? "Да речем, че имаш два съседа - един осъден убиец, излежал присъдата си и некативен днес, и един, който вчера е убил и сега го съдят. " Аналогията ти не е добра според мен. Мисля, че не правиш разлика между действия "в името на" някаква идеология и действия, произтичащи от самата идеология. "Казал си изрично "за исляма"" Да, така съм казал. Причината са директните призиви за насилие над иноверците в Корана. Можеш да видиш цитатите в по-първите ми коментари, но предполагам е далеч по-удобно да ги игнорираш. За да поставиш християнството или друга религия в същата плоскост като исляма, то следва да ми приведеш цитати от съответната свещена книга, в които се заповядва да се върши същата разправа с иноверците по същия недвусмислен начин. "Конкретно, ако мислиш, че понеже нещо "ти звучи" като "ЦК на БКП", то това има някакви конкретни последствия за казаното, кажи в пряка реч какво са тези последствия и защо." Под "ЦК на БКП" разбирам група хора, решаващи от името на народа вместо мен кое е добро и зло с позата на абсолютни морални блюстители, чието мнение не подлежи на критика и съмнение. Използвах метафората, защото авторитарното налагане на концепции в името на мъглява идея ми напомня на някои тежнения в съвременния хуманизъм. "Хората" не могат да решават кое е добро за всички, защото по принцип хората имат различни схващания за това. Част от хората обаче могат. И тази част винаги може да бъде видяна в светлината на Централен комитет.
>Твърдя, че в различните среди те ще бъдат застрашени в различна степен и да - в някои ислямски страни и общности рискът за мен ще бъде по-голям, отколкото в християнска страна Fair enough, но не за това говореше досега. Най-малкото това твърдение изобщо не би ми и хрумнало да го оспорвам. Твърдеше, припомням ти, че знаеш причината за горното, която е, че "насилието е много по-свойствено за исляма". Или да предполагам, че си сгрешил и всъщност си имал предвид само горното твърдение? >Причината са директните призиви за насилие над иноверците в Корана Аха, все пак май твърдиш точно това - "мюсюлманите са по-опасни днес, и това е именно заради изконно по-насилствената религиозна догма на корана в сравнение с библията" (поправи ме ако греша). Това твърдение е грешно. Вече казах защо мисля, че щом едни хора до днешни времена (и особено в по-далечното минало) охотно и съвсем успешно използват библията да извършват ужасяващи актове на насилие над другите, и други хора правят същото с корана (и особено през последните няколко десетки години), а каноните на двете религии са по дефиниция непроменени поне от онези времена, то между изконната им стойност и практичност като оправдание за насилие няма съществени разлики. Самите религиозни канони са еднакво насилствени, щом хората наблюдаемо могат да използват и двата еднакво успешно за санктифициране на човеконенавистно поведение. Да, можеш да тръгнеш да броиш призовите към насилие в корана и библията, но такова сравнение не би имало абсолютно никаква практическа стойност, защото това, което те интересува пряко, съвсем не е този брой, а склонността на хора да използват тези текстове за оправдание на насилие - не днес, а принципно (ерго онова изцяло атемпорално "насилието е много по-свойствено за исляма"). А тя е същата. >Под "ЦК на БКП" разбирам ... И отново с куп увъртания си избегнал да кажеш в пряка реч какво конкретно твърдиш за моите конкретни думи. >метафората Каква метафора? Това с "ЦК на БКП" е сравнение. Има известна разлика. >"Хората" не могат да решават кое е добро за всички, защото по принцип хората имат различни схващания за това. Част от хората обаче могат. И тази част винаги може да бъде видяна в светлината на Централен комитет. Ако се опитваш да намекваш, че предлагам еквивалент на ЦК, то грешиш. Нищо подобно не предлагам. Отново ще те призова да се запознае с философията на хуманизма вместо в пълното си невежество да му приписваш удобно отрицателни и лесни за критика свойства, които той всъщност изобщо не притежава. Отново ще ти припомня, че боренето на сламени човеци не ти прави чест.