Албания и Македония бяха уверявани по време на българското председателство на ЕС, че ще получат зелена светлина за начало на преговорите за членство, ако си "напишат домашното". Преговорите трябваше да започнат точно сега, една година по-късно.
ЕК твърди, че и Скопие, и Тирана са изпълнили предварително поставените изисквания. Но нито една от двете страни няма да бъде поканена по време на предстоящата среща на европейските министри през тази седмица. Причината се крие преди всичко във Франция и Германия - Макрон остава скептичен по въпроса за разширяването на ЕС, а Меркел не може да вземе решение, защото парламентът в Берлин няма ясна позиция.
Проваленият опит за консенсус по поканата до двете страни се посреща със силно недоволство от страна на почти 1/2 от държави-членки на ЕС, както и от Комисията "Юнкер".
Те предупреждават, че отлагането на това решение подкопава доверието в съюза. При това поставя под огромно напрежение проевреопейските правителства в Албания и Северна Македония. Всичко това засилва интересите на стратегически противници на ЕС като Русия, Китай и Турция в региона.
Скептиците, от своя страна, изтъкват дълбоко вкоренените проблеми на Западните Балкани с корупцията, организираната престъпност и историята им на военни конфликти. Критично настроените столици смятат, че всеки опит за привличане на страни като Албания и Северна Македония към европейския проект би дал повод на популистките западни партии да усилят антиевропейските настроения във вътрешен план.
Очаква се срещата във вторник да отложи решението по проблема за септември или октомври. Има индикации, че поне Северна Македония може да получи покана още на този етап, но перспективите пред Албания са по-несигурни.
Дипломатите от ЕС се опитват да съгласуват текст, който да уцели баланса между възгледите на 28-те страни-членки и все пак да не убива надеждите в Скопие и Тирана, че поканата може да дойде до края на годината.
Западните Балкани продължават да провокират извънредно напрежение сред лидерите на страните от ЕС повече от 20 години след войните, които разделиха територията на Югославия.
За да стане ясно колко чувствителен е този въпрос, Франция и Германия са предложили фразата "Съветът приветства препоръката на ЕК за започване на преговори..." да бъде заменена с неутралното "Съветът взима бележка от препоръката...".
Управляващите в Скопие и Тирана, както и поддръжниците им в ЕС, се боят, че между юни и октомври може да се случат много събития с неуправляеми последици, които ще ощетят шансовете им. Едно от тях е свързано с политическата нестабилност в Албания, където президентът и правителството са в открита война заради опитите му да прекрати местните избори поради бойкот на опозицията. Но не е изключено да повлияят и външни събития - например, крах на слабата управляваща коалиция в Германия.
Външният министър на Северна Македония Никола Димитров коментира пред "Политико", че целта му е преговорите да започнат до края на 2019 г., независимо кога бъде взето решението. Но все пак "колкото по-рано, толкова по-малък ще е рискът за всички нас".
Преговорите за членство във всички случаи ще продължат няколко години. А и няма гаранции, че кандидатстващата страна ще бъде приета в блока. Но в момента има съпротива срещу самото стартиране на процедурата. Франция и Холандия се възпротивиха на тази възможност още през 2018 г., когато пред двете балкански държави бяха поставени условия да подобрят стандартите си за демократично управление и върховенство на закона.
В края на май 2019 г. ЕК докладва, че и Тирана, и Скопие са изпълнили своята част от уговорката. Северна Македония дори смени името си, за да прекрати десетилетния диспут с Гърция.
Годишната оценка на ЕК обаче се забави с цял месец, а според дипломати това е станало по настояване на френските власти, които не са желали този въпрос да стане част от предизборната кампания за Европейските избори. Независимо от призивите на 13 страни-членки на ЕС, Франция отказва да поеме ангажимент за начало на преговорите през юни 2019. Макрон поддържа позицията, че ЕС не може да поеме ново разширяване, докато интеграцията между съществуващите членове и вътрешната реформа не се задълбочат.
Германските депутати казват, че не са имали достатъчно време за дебат и гласуване по доклада, за да може да излязат с ясна позиция преди предстоящото събрание. От Берлин увещават Северна Македония да не се притеснява за крайния резултат, но все пак консерваторите не искат да вземат решение под натиск.
Допълнителен проблем е политическата турбуленция в Албания, която би могла да доведе до разделяне на двете страни по пътя към европейската интеграция.
Албанският премиер Еди Рама призова "Европа да направи това, което се очаква" по време на последното си посещение в Брюксел. Той получи подкрепа и от отиващия си председател на ЕК Жан-Клод Юнкер ("Албания е готова за следващата крачка").
"Ако ЕС не изпълнява собствените си обещания, ще изглежда като слаба структура на континента. Ако тази страна показва резултати, нямаме право да кажем "не" на кандидатурата й", каза той.
Решението обаче не зависи от Юнкер. Зависи от страните-членки и изисква единодушна подкрепа. Независимо от оптимизма от 2018 г. тази подкрепа няма да бъде демонстрирана. А пред Скопие и Тирана предстои тревожен период в очакване на отговор - не само кога, а дали изобщо ще имат шанс за членство в ЕС.
