Превръща ли се Турция в мафиотска държава

Процесът срещу турско-иранския бизнесмен Реза Зараб започна по-рано тази седмица в Манхатън. Според обвинението Зараб, който има тесни контакти с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, е осъществил сложна схема на размяна на злато срещу петрол. С нея той е заобиколил международните санкции срещу Иран, вероятно с помощта на роднини и съюзници на министри от турското правителство.

Американските власти арестуваха Зараб през март 2016, докато е бил на почивка в Маями, Флорида. Скоро след началото на делото обаче обвиненията бяха оттеглени, а в сряда Зараб застана на свидетелската скамейка, като отправи сериозни обвинения към министъра на икономиката на Турция. Зараб твърди, че е подкупил министъра като част от схемата си за заобикаляне на санкциите.

Цялата афера, в която може би лично замесен е и Ердоган, сериозно изнерви турския лидер и той разкритикува САЩ, че стават жертва на сложна конспирация за сваляне на турския режим.

Истинският виновник зад разследването по негови думи е Фетхулах Гюлен, духовният лидер на движението “Хизмет”, който живее в изгнание в Пенсилвания и когото Ердоган обвинява за организирането на неуспешния преврат през юли 2016 г.

Нашумелият случай със Зараб е само един от примерите за една цялостна тенденция в Турция: възраждането на организираната престъпност.

В последните десет години там има драстична експанзия на търговията и контрабандата на незаконни стоки в страната. Тази тенденция вероятно е частично свързана с избухването на гражданската война в Сирия през 2011 г. и утежняващото се вътрешнополитическо състояние в Ирак след възхода на “Ислямска държава” (ИДИЛ) през 2014 г.

Нестабилността е предизвикала бум на трафика през южната граница на Турция. Например, основната агенция за борба с наркотиците в страната — “Отдел за борба с контрабандата и организираната престъпност” (KOM), е реализирала около 800 операции, свързани с незаконна търговия с петрол през 2009 г. Към 2014 г. обаче общият брой на тези операции е нараснал до близо 5000.

През 2014 г. повече от 8000 души са били задържани по обвинения в контрабанда на хероин, двойно повече спрямо 2009 и пет пъти повече, отколкото през 2001 г.

Пикът на незаконната търговия в Турция е свързан и с Ердоган и неговата администрация. Те като цяло не успяха да демонстрират решимост или настойчивост, изправени пред тези предизвикателства. Представителите на властите като цяло запазват мълчание за ръста на контрабандата. Анкара отдавна се съпротивлява на международните призиви за затваряне на сирийската граница въпреки големия брой чуждестранни бойци, преминаващи към Сирия от турската територия. Едва след турската инвазия в Сирия през август 2016 г., правителството стартира строителството на 900-километрова стена по сирийската граница.

Скорошните арести и изземвания, включително залавянето на 100 тона контрабанден петрол през март, се случиха само заради нарасналия международен натиск. Той дойде от новинарските публикации за неконтролируемата контрабанда на петрол и други престъпления, извършвани между Турция и контролираните от ИДИЛ територии.

Като допълнение към пренебрежението към престъпността, турското правителство изглежда пряко замесено в престъпни действия.

Най-изобличаващите доказателства излязоха на бял свят през декември 2013 г., когато турски прокурори арестуваха Зараб и синовете на четирима видни министри от кабинета от управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) по обвинения в пране на пари, контрабанда, нарушения на санкции срещу други държави и подкупи.

Ердоган, който тогава беше премиер, спомогна за основаването на партията през 2001 г. и има тесни връзки с министрите. Въпреки че разследването доведе до оставките на няколко министри от AKP, Ердоган публично атакува KOM и други агенции, че подстрекават към, по негови думи, “съдебен преврат”. Той обвини Гюлен, като представи разследването като акт на отмъщение от многото последователи на духовния лидер в Турция заради критиките на Ердоган срещу движението през същата есен.

През януари 2014 г., след като Ердоган зае президентския пост, хиляди бяха уволнени от KOM или преназначени за постоянно на други постове.

Месец по-късно той освободи Зараб от затвора и на практика делото срещу него беше прекратено. Като друг притеснителен знак, през април 2015 г. турското правителство отмени лимитите за деклариране на чужда валута, която туристи имат правото да внасят в страната, формално с цел да насърчи чуждестранните инвестиции.

Тази стъпка предизвика опасения у международни организации като Работната група за финансово действие (FATF), които отдавна лобираха Турция да въведе по-строги закони срещу прането на пари. Нещо повече, през март 2016 Държавният департамент на САЩ разпространи доклад за прозрачността и ефикасността на работа на турската полиция и съдилища, отговарящи за контрола над финансовия сектор в страната. В този доклад турските механизми за борба с прането на пари бяха определени дори като “слаби и лишени от много от необходимите инструменти и експертен опит, за да противодействат ефективно на финансирането на тероризма”.

Само месец преди доклада на Държавния департамент, италиански прокурори стартираха разследване срещу най-големия син на Ердоган – Билал, по подозрение в пране на пари.

Въпреки че разследването впоследствие беше прекратено, а обвиненията — оттеглени, юридическите проблеми на Билал Ердоган изглежда повтаряха делата, които се водеха срещу приближените на баща му през 2013 г.

Обществеността основателно беше възмутена от тези събития, но реакцията ѝ беше възпрепятствана от опита за преврат на 15 юли 2016 г. и последвалите масови чистки и арести. Неизменното и незабавно настояване от Ердоган, че Гюлен има роля в преврата, накара мнозинството от турските медии, както и голяма част от обществото, да приемат доста по-предпазливо обвиненията в подкупи и корупция от 2013 г. Твърденията на държавата, че KOM са били съучастници в преврата, накараха обществото да приеме, че и други разследвания на престъпления са скалъпени опити от офицери-гюленисти да подкопаят властта на турското правителство.

Точно с този аргумент през 2014 г. турски съдия отмени предишни присъди срещу прочутия мафиотски бос Седат Пекер, чиято дясна политическа ориентация бързо го вкара в орбитата на Ердоган.

По-късно проправителствени ежедневници започнаха да разпространяват снимки, на които Ердоган прегръща Пекер на сватбата на виден лоялист на AKP, изявяващ се като медиен анализатор. Подобни кадри сериозно допринесоха за масовото възприятие, че Турция се превръща на практика в мафиотска държава.

Вместо да се борят с реалната престъпност, турските власти и техните съюзници в медиите започнаха да представят “Фетхулахистката терористична организация” (FETO), предпочитаната от държавата абревиатура за “заговора на гюленистите”, като основен източник на организирана престъпност в Турция в момента.

Ердоган е уволнил или арестувал досега хиляди служители от KOM и други органи на реда. Полицаите, които продължават да служат на държавата, все по-често имат за задача да преследват гюленисти и хора, обвинявани, че са техни съюзници. Според собствени статистики на KOM за 2016 г., 78% от арестуваните по обвинения в рушвети или корупция са обявявани за членове на FETO.

Междувременно други статистики от миналата година показват, че разследванията на по-традиционната организирана престъпност драстично са намалели. Едно от възможните обяснения за този спад би било бързото преустройство на турските органи на реда след опита за преврат през юли 2016 г. За да попълни щата на агенциите за сигурност, Анкара понижи базовите образователни стандарти за прием в полицията. Нови полицаи се назначават без адекватна подготовка или одобрение, което предизвиква съмнения в компетенцията и професионализма на тези, които биват изпращани в KOM и Турската национална полиция.

“Турските агенции за поддържане на обществения ред в резултат на чистките са дълбоко травматизирани и деморализирани. Институционалната памет, опит и много други качества са изгубени”, твърди бивш представител на тези служби.

Последиците от стабилното изпадане на Турция в беззаконие придобиват по-зловещи нотки, когато се замислим за значимостта на организираната престъпност в близкото минало на държавата.

Географското местоположение на Турция отдавна я е направило център на търговия с незаконни стоки между Европа, Азия и Африка. Постепенният упадък на върховенството на закона в страната вероятно допълнително ще стимулира незаконния трафик в Европа и САЩ, което ще доведе до нарастване на търговията с наркотици, оръжия и незаконни финансови трансфери, както и трафика на мигранти.

Отчайващото състояние на отношенията между Брюксел и Анкара може да означава, че сътрудничеството и координацията по тези сериозни аспекти на сигурността допълнително ще пострадат. А като се има предвид склонността на Ердоган да заплашва Европа с неудържим поток от бежанци през турските граници, нищо чудно европейските политици да не разполагат с особени лостове да притиснат турските лидери да приемат по-сериозно въпроса с организираната престъпност.

Що се отнася до отношенията ѝ със САЩ, Турция някога беше надежден партньор в борбата с тероризма и организираната престъпност. По всичко изглежда, че вече не е така. В контекста на дълбоките различия за политиката в Сирия, изглежда вероятно отношенията между САЩ и Турция да са в най-ниската си точка от десетилетия насам.

Докато списъкът със съюзници на Ердоган намалява, той и AKP със сигурност ще продължават да представят всеки акт на американски натиск като нежелан и подривен. Не изглежда да има нещо, което Вашингтон или Брюксел да могат да предложат на Анкара, за да преодолеят нарастващото разделение между тях.

Западните политици е по-добре да започнат да планират какви да са следващите им стъпки, и вместо да се надяват на бъдещо сътрудничество, може би трябва да започнат да подготвят стратегии, които изолират и защитават Западна Европа, САЩ и техните съюзници от потенциалните опасности, които поражда все по-корумпираната турска държава.