Секс-тормоз и проституция - мрачната тайна на хуманитарните мисии

Сексуалното насилие над беззащитни жени и момичета от страна на международни хуманитарни работници е масова практика, която се случва в продължение на близо 20 години - а насилниците лесно си намират нова работа в рамките на същия сектор, без да им бъде противодействано. Това се казва в нов доклад на британския парламент, който беше публикуван във вторник.

Разследването дойде в отговор на тежкия скандал около една от най-големите благотворителни организации във Великобритания - Оксфам, обвинявана в прикриване на нарушения на служители, използвали услугите на проститутки в опустошения след земетресение и холера Хаити.

Новият доклад съдържа описание на конкретни случаи, при които хуманитарни работници са експлоатирали сексуално хората, на които уж би трябвало да помагат за възстановяването на нормалния живот.

Сред жертвите на насилие е бездомно момиче в Хаити, което е изнасилено от работник на неправителствена организация, който платил 1 долар за "услугата".

Разкритията са част от разследване на членовете на Комисията за международно развитие към британския парламент, която започна пълна проверка на хуманитарния сектор след скандала от февруари 2018 г.

Документът посочва, че сексуален тормоз и експлоатация са масова практика в сектора, като са насочени както срещу местни жители, така и срещу членове на самите хуманитарни екипи. Под "тормоз" се разбират както нежелани сексуални коментари и подмятания, така и случаи на изнасилване. В повечето от разследваните случаи става дума на насилие от страна на мъже срещу жени и момичета, но има и изключения, се посочва в доклада.

Парламентаристите предупреждават, че разкритията са само "върхът на айсберга". Най-дълбоко притеснение и тревога предизвиква лекотата, с която насилниците (вече установени или потенциално опасни лица) успяват да се прехвърлят безпрепятствено от една хуманитарна организация в друга.

Комисията отправя критика спрямо всички благотворителни организации, които не полагат достатъчно усилия за справяне с проблема въпреки множеството сигнали за насилие, които са получавали в продължение на години.

"Непрекъснато са се появявали данни за сексуална експлоатация и насилие от страна на хуманитарни работници и/или мироопазващи сили. Секторът реагира на момента, но фокусът върху проблема отново се размива", се казва в доклада.

Депутатът от Лейбъристката партия Стивън Туиг нарича случая "колективен провал в период от най-малко 16 години", като посочва, че организациите често поставят грижата за собствената си репутация преди интересите на жените, децата и другите жертви на секс-експлоатация в бедстващи зони.

2018 г. се превърна в повратен период за хуманитарния сектор. През февруари стана ясно, че ръководители на мисии на Оксфам са плащали за услугите на проститутки по време на престоя си в Хаити.

Четирима служители от британската благотворителна организация бяха уволнени, а други трима (включително бившия директор на структурата за Хаити Роланд ван Хаувермайрен) подадоха оставки.

Оксфам беше обвинена в прикриването на данните от разследването и неадекватна реакция по време на самите случаи на насилие. Ръководството на организацията поднесе официални извинения за случилото се пред правителството на Хаити.

Сигналите за нарушения обаче не се изчерпаха с това - малко по-късно стана ясно, че бившият главен изпълнителен директор на американската фондация "Save the Children" Джъстин Форсайт е обвинен в тормоз срещу служителки между 2011 и 2015 г. Сигналите не са разследвани своевременно, а Форсайт вече беше избран за зам.-генерален директор на УНИЦЕФ, когато разследването срещу него стана публично достояние. Скандалът доведе до оставката му и до поредно извинение за поведението му.

Кризата не подмина и Червения кръст, откъдето обявиха, че за последните три години 21 служители са уволнени или напуснали доброволно заради заплащането на сексуални услуги по време на мисии.

Разкритията от парламентарното разследване хвърлят сериозна сянка на съмнение върху претенциите на организациите "с идеална цел", чиято основна мисия би трябвало да е защитата и помощта за уязвими хора в тежко социално положение.

Британският доклад описва случаи на сексуално насилие над момичета на възраст 13-18 години от страна на служители на ООН и хуманитарни структури в бежански лагери в Либерия, Гвинея и Сиера Леоне още през 2001 г. Една от пострадалите твърди, че е забременяла от хуманитарен работник, който просто я е изоставил и е прехвърлил интереса си към друго младо момиче.

Някои от жертвите на насилие са преживели аборт, други са били заразени с болести, предавани по полов път, включително с ХИВ и СПИН.

Сексуалната експлоатация и насилие над жени и момичета от Сирия, които са настанявани в бежански лагери и центрове за разпределение на хуманитарни помощи, също е отчетено като масова практика. Сред насилниците има както охранители и шофьори на ниско ниво в йерархията на хуманитарните организации, така и висши ръководни кадри.

Докладът посочва, че една от причините за натрупването на толкова много груби етични нарушения е свързана с "забавената, откъслечна и флегматична" реакция спрямо насилниците. Тя води до случаи, в които не извършителят на престъплението, а жертвата му се чувства наказана заради подадения сигнал.

Парламентаристите призовават за създаването на единен световен регистър на хуманитарните работници, който да служи като предпазна мярка срещу наемането на сексуални насилници на мисии по света.

Един от най-големите проблеми пред промяната обаче е липсата на финансиране, което и в момента притиска организациите в подбора на кадри и ограничаването на всички странични разходи.

Новините

Най-четените