Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Има интернет, има проблем

През май Роскомнадзор изпрати писмо до централите на Twitter, Facebook и Google, с което поиска лични данни за определени руски потребители, използващи услугите им, а също така и премахване на страниците, които са поддържали заради призиви към „неразрешени протести" Снимка: Getty Images
През май Роскомнадзор изпрати писмо до централите на Twitter, Facebook и Google, с което поиска лични данни за определени руски потребители, използващи услугите им, а също така и премахване на страниците, които са поддържали заради призиви към „неразрешени протести"

Интернет по подразбиране е островът на свободното слово в Русия, където блогъри като Алексей Навални се превърнаха в национални звезди с критиките, разкритията за корупция и протестите срещу управлението на Владимир Путин. Нищо от това не успя да попречи на силния човек в Кремъл да спечели последните президентски избори, но скорошно проучване на общественото мнение показа нов проблем, този път не в самата власт.

Половината от руснаците смятат, че е нужна повече цензура в интернет. Само че в никакъв случай не може да се каже, че такава няма.

Напротив. В последните години се забелязва промяна в тактиката на Москва - от арести на опозиционни лидери и на интернет критици на Путин - Навални е „чудесен пример", сега водещата линия е друга - информационна война с армия от тролове.

Това се наложи заради войната в Украйна, отразена от множество чуждестранни сайтове и потребители, в която Русия възприе упоритата официална позиция за ненамеса - това многократно бе оспорено в социалните мрежи и западните медии, включително със снимки, видеоклипове и tweet-ове от размирните провинции на Донецк и Луганск.

Интернет - пазачът на Кремъл се нарича „Роскомнадзор", могъща институция, която относително бързо може да блокира страници с неприятно за властите съдържание. И да принуждава големи играчи да се съобразяват с нея. Наскоро мрежата за световен видеообмен YouTube премахна сериалите "Чернобил" и "Физрук", тъй като нарушавали авторските права, макар че няма гаранции дали скоро няма отново да бъдат качени от потребители.

Голямата шахматна дъска е в интернет

През май цензорът изпрати писмо до централите на Twitter, Facebook и Google, с което поиска лични данни за определени руски потребители, използващи услугите им, а също така и премахване на страниците, които са поддържали заради призиви към „неразрешени протести". Досега „Роскомнадзор" на няколко пъти сваляше сайтове на руски опозиционни партии и независими медии, което доста по-лесно може да прави, отколкото в гигантите в сектора.

Facebook, например, отвърна на удара и през миналия месец изтри постове на известни кремълски лидери на мнение и високопоставени държавни служители, в това чисто на шефа на „Роскомнадзор" Максин Ксензов и близкия до Путин писател Едуард Багиров, защото обиждали украинските на етническа основа, с жаргона „хохол".

Троловете имаха отговор - компанията на Марк Зукърбърг се поддава на украинската пропаганда. Руската й алтернатива Vkontakte, чийто основател Павел Дуров напусна след скандал, междувременно обяви прием на всички разочаровани от двуличните етични правила на Facebook потребители.

Показателен е фактът, че младежката организация на „Единна Русия", партията на Путин, започна кампания за „връщане" на руснаците в родните социални мрежи, вместо американските им първообрази.

Обяснението на идеала за „събиране" на руските интернет потребители „под един покрив" изглежда ясно - по-лесното им контролиране от държавните институции.

Код "Желязо"

Руското правителство се позовава на „черен" списък на забранени екстремистки материали - общо около 3000, включително циркулацията им в интернет, където редом с нацистка, фашистка и ислямска литературата, са включени художници - Александър Савко, филми, музиканти, кавказки и чеченски статии и сайтове, както и лозунгите „Русия на руснаците" и „Православие или смърт".

През 2012-та година Москва въведе списък на забранените сайтове и страници, което официално бе част от мерките за защита на децата, най-вече порнографски материали. След това обаче списъкът набързо набъбна, а самият регулатор няма практика да предупреждава авторите на съдържание, че възнамерява да премахне публикациите им.

В момента световната мрежа е едно от най-опасните места в Русия. Но не за тези, които потребяват, а за тези, които създават съдържание.

Отделно, в руската Дума все по-често депутати призовават за пълна забрана на американските социални мрежи, основно Facebook, тъй като са против „филтъра на дъгата" за профилните снимки, т.нар. Celebrate Pride Tool. Както е известно, Кремъл криминализира демонстрирането на хомосексуално поведение, забрани гей парадите, а традиционното патриархално семейство се прокламира като част от здравия дух и патриотизма на нацията.

Наскоро руско-американско допитване на общественото мнение показа, че всеки втори от анкетираните подкрепя цензура в световната мрежа. Едва 11 на сто твърдят, че правителството не трябва да регулира интернет по никакъв начин. Останалите изтъкват аргументи като гей порно (59 на сто), разваляне на имиджа на властта (46 на сто) и организиране на забранени протести и подривна дейност, когато защитават позицията за цензура в интернет.

Срещу това противниците им защитават тезата, че свободното слово в интернет не трябва да бъде ограничавано по никакъв начин, още повече че се явява единствен отдушник за много хора в Русия. Други бързат да успокоят топката, като казват, че проучването е измислено.

"Всичко забранено не бива да се появява и за това трябва да има наказания. В противен случай децата ви ще забравят думите Родина и Патриотизъм, или ще са като Кончита от Гейропата, или ще се втурнат в "Ислямска държава", или постоянно ще скачат като някои в Украйна", твърди друг читател.

Не е само интернет

На фона на всичко казано дотук, ще припомним и една съвсем скорошна история, от април тази година. Действието се развива в редакцията на сибирски седмичник, където в продължение на три дни наличният състав изрязва с ножици „грешна" статия от общо 50 000 копия, за да излезе тиражът на пазара.

Въпросната статия предварително е публикувана и в сайта на изданието „Нова Бурятия", но, разбира се, веднага е свалена. Темата е войната в Източна Украйна, по-специално „изясняване на мистерията за руското военно участие на страната на сепаратистите". В центъра на вниманието е 20-годишен мъж от региона, танкист, който е сериозно обгорял по време на битката за Дабелцево.

Той се е бил на страната на сепаратистите, изпратен от Министерството на отбраната на Русия, но в приятелското на Кремъл онлайн издание LifeNews е представен като „доброволец" във войната, посетен благородно от певеца Йосиф Козбон.

Журналисти от региона признават, че многократно са подлагани на натиск в работата си - в това чисто с директни „призив" статиите им да не излизат на бял свят, а в основата на всичко са специалните служби. Според Аркадий Зарубин няма никакво значение дали работиш в печатните издания или онлайн медиите, ако нещата, които пишеш, не се харесват на вишестоящите.

Дали всичко това не говори за завръщане на сталинизма в руския отпор срещу „оръжието" на технологична революция - интернет. Ако е така, тогава лесно може да си обясним защо премахването на неудобни сайтове и публикации за върхушката в Москва е толкова приемлив вариант за поведение.

   

Най-четените