Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кости - скритият коз в борбата за ресурсите на Антарктида

Някои държави потайно – а други и не толкова потайно – се подготвят да претендират за собственост над части от тази почти необитаема земя. Снимка: Getty
Някои държави потайно – а други и не толкова потайно – се подготвят да претендират за собственост над части от тази почти необитаема земя.

През 1985 г. уникална находка е открита на плажа Ямана на нос Ширеф – част от Южните Шетландски острови в Антарктида. Става дума за череп на жена, представителка на коренното население на южните части на Чили.

Установено е, че жената е била в началото на 20-те си години, когато е починала, а това е станало някъде в периода между 1819 и 1825 г. Черепът се превръща и в една от най-старите човешки останки, намирани някога на Антарктида.

Мястото, на което черепът е открит, е необичайно. Намерен е на плажен лагер, направен от ловци на тюлени в началото на XIX в. По това време обаче е било нечувано жена да участва в подобен лов. Няма оцелели документи от онзи период, които да обясняват как или защо млада жена е била на Антарктида по това време.

Сега, почти 200 години по-късно, се смята, че нейният череп е останал там от времето на първите познати на човечеството посещения на ледения континент.

Откриването на черепа има огромно значение и то не само от археологическа гледна точка. След едва 30 години подобни кости могат да изиграят важна роля, когато различни държави по света решат да изявят своите претенции зад контрол над тези земи.

Някои държави потайно – а други и не толкова потайно – се подготвят да претендират за собственост над части от тази почти необитаема земя.

"Много хора просто не разбират, че Антарктида има и тъмна страна", обяснява Клаус Додс,  професор по геополитика в Лондонския университет. По думите му се забелязва голяма политическа борба за мястото, на което много хора гледат като на замръзнала пустош.

В момента международните отношения спрямо Антарктида се определят от Антарктическата договорна система. Тя е подписана за пръв път през 1959 г., но през 1998 г. е добавен протокол за екологична защита. Той гласи, че Антарктида е "природен резерват, запазен за мира и науката". Чрез него се забраняват всички дейности за търсенето и добиването на минерални ресурси от континента, освен ако това не е необходимо с научна цел. Този протокол обаче има своята давност.

През 2048 г. - пет десетилетия след създаването на протокола – тази част от договора може да бъде преразгледана. Това е годината, в която забраната за копаене и добив на ресурси може да бъде променена или изцяло премахната.

Проблемът е, че ако определени държави решат, че забраната за търсенето на ресурси вече не трябва да бъде спазвана, целият договор може да се разпадне, тъй като опазването на околната среда е сред неговите основни акценти, обяснява Додс.

След едва няколко десетилетия можем да станем свидетели на борба за ресурсите и териториите на този замръзнал континент. Снимка: Getty

Седем държави изразяват своите застъпващи се претенции за части от Антарктида, когато договорът е приет. Това са Аржентина, Австралия, Чили, Франция, Нова Зеландия, Норвегия и Великобритания. Договорът не само "усмирява" тези претенции, но и забранява отправянето на нови подобни искания. Официално той забранява държавите и да разширяват претенциите си за владение над части от континента.

Консултантът по международно право Джил Барет обяснява нещата така: претендиращите държави държат своите искания, затворени в кутия. Тази кутия обаче никога няма да бъде изхвърлена.

Същевременно много държави започват да преосмислят тази част от споразумението. Според Додс големи играчи като Китай и Русия вече мислят по този въпрос и планират ходовете си за 2048 г. и отвъд.

Резултатът от това е, че много правителства пробно изпращат различни свои експедиции до Антарктида – финансират научни изследвания, исторически проучвания и строят изследователски бази из континента. Това, според Додс, е ясна заявка пред целия свят: тук сме, за да останем.

Корабът на една от многобройните китайски експедиции в Антарктида. Снимка: Getty

Археологията е една от най-любопитните дейности. Чрез нея се демонстрира интерес към бъдещите дискусии за претенции за собственост на земята и използването й за добив на ресурси и други комерсиални цели.

Макар че археологически находки като черепът от плажа Ямана нямат юридическа тежест, те могат да бъдат използвани, за да се оспори приетата историческа линия на континента. Ако Чили може да докаже, че нейни жители са живеели на Антарктида преди други държави, които имат териториални претенции, това ще е коз при преговорите.

Други събития – като потъвания на кораби, например – могат да изиграят сходна роля като тази на черепа от Ямана. През 1819 г. испанската фригата "Сан Телмо" се разбива в протокът Дрейк, който разделя Чили от Антарктида. Археолози вече са търсили из островите на Антарктида за следи и доказателства, че може би някой от екипажа е оцелял и е стигнал до брега.

Ако е имало оцелели, те може да са били изпреварили британците и да са били първи на Антарктида.

Положителната страна от цялото това внимание към континента е, че инвестициите дори само на една държава в археологически проучвания могат да доведат до откриването на артефакти и останки, които да донесат нова информация на целия свят. Това биха били открития, които иначе не биха могли да станат възможни, заради липса на финансиране, каквото по принцип трудно се осигурява.

Що се отнася до чилийската жена, чийто череп е намерен на плажа Ямана, най-вероятно тя е била взета на лов за тюлени до Антарктида. Възможно е да се е удавила, или да я умряла от студ. Но нейните кости остават едно от най-значимите археологически открития в Антарктида.

Освен това те вече са част и от една по-голяма картина в контекста на дългосрочните политически игри за придобиване на контрол над замръзналия континент.

Най-четените