Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Грешката на Европа

До какво води страхът да се справим с ислямските фундаменталисти? Снимка: Getty Images
До какво води страхът да се справим с ислямските фундаменталисти?

Атаката срещу сатиричното списание "Charlie Hebdo" изправи Франция на нокти. Разстрелът на 12-те жертви е удар не само срещу свободата на словото, но също така срещу и без това объркания европейски дебат за имигрантите - мюсюлмани, в който „обвинителите" и „защитниците" на исляма използват еднакви опасно-ярки цветове.

Докато крайната десница сочи с пръст ислямския тероризъм, за да отхвърли и да озлочести всички мюсюлмани, европейската левица отговаря с отказ да признае какво предизвикателство е днес тероризмът, оправдаван с Корана.

И преди показния разстрел в парижката редакция, в Западна Европа вреше напрежението между мнозинството „местни" и новопристигащите имигрантите, които се кланят на Аллах. Не се обърна внимание на многото мюсюлмани, които са родени в Западна Европа и са европейски граждани от няколко поколения.

Във Франция страховете от исляма са в центъра на политическия дебат в последните няколко години, а десните политически партии спечелиха безпрецедентна подкрепа. Ако днес в страната се провеждаха президентски избори, Марин льо Пен, която оглавява ксенофобския Национален фронт, щеше да бъде победител, при това вероятно още на първи тур. Самата тя използва трагедията, за да поиска дебат за връщане на смъртното наказание.

В последните седмици медиите в страната водеха горещ дебат за спорната книга „Подчинение" на един от най-уважаваните съвременни френски писатели - Мишел Уелбек, в която през 2022 г. главният герой Франсоа, професор по литература, доброволно приема исляма и полигамията, кандидатира се за президент и обявяват нова република по законите на шериата.

Същия сценарий предрича и новото националистическо движение ПЕГИДА в Германия. От седмици те протестират с все по-голяма сила срещу имиграцията и нарастващото влияние на мюсюлманите. На практика тези хора, които твърдят, че защитават основни демократични свободи, заявяват, че никога няма да приемат мюсюлманите като истински германци.

„Либералната ислямофобия" обзе по-голямата част от Европа

За да се домогнат до повече подкрепа и до по-висок рейтинг, десните партии умно преопаковаха тяхната омраза към имигрантите и религиозните малцинства в защита на либерали ценности като равенството на половете и свободата на словото.

Те твърдят, че проблемът им с „онези турци", „онези алжирци" или „онези бангладешци" не е в това, че те говорят на друг език или шептят молитви на друг бог, а че техните ценности не се споделят от по-голямата част от Европа.

Това разбиране е дълбоко неискрено. И е подмолно, защото всъщност призовава екстремистите да очернят огромното мнозинство от мирните мюсюлмани с една и съща клеветническа четка. Зад популярността на „Народния фронт" във Франция и на ПЕГИДА в Германия стои не защитата на универсалните права и ценности, а една монолитна етническа и религиозна представа за това кой е истински французин и кой е истински германец.

В крайна сметка по-голямата част от биячите на мюсюлмани по улиците с мотива, че те отказват да приемат либералните ценности, всъщност могат да бъдат обвинени в същото - те не вярват, че някой може да бъде пълноправен гражданин в една нация, независимо от цвета на кожата и вероизповедание.

Тези, които адвокатстват за по-многообразна Европа, навярно много се забавляват, сочейки с пръст очевидното двуличие на либералната ислямофобия. Те с право жалеят, че мюсюлманите се сблъскват с твърде много предразсъдъци, но грешно загатват, че трябва да се въздържаме от всякакви критики срещу исляма.

Терористите от „Ислямска държава" и „Ал Кайда" не дефинират исляма повече, отколкото Инквизицията и кръстоносните походи дефинират християнството

И в двата случая никой не може да каже, че религиозната мотивация на воините на Аллах и воините на Христос трябва да бъде оставена настрана или да бъде подценена.

Чрез отричането, че ислямският тероризъм има нещо общо с исляма или че само малка част от ислямските фундаменталисти представляват заплаха за ценности, които толкова дълбоко ценим, самозваните защитници на имигрантите допускат същата грешка като техните противници. Заради политически цели те ослепяват за огромните разлики, които има между различните направления в ислямската религия.

Много наблюдатели - основно, но не само в Европа - говорят за опасностите от „домашния тероризъм", докато ние водим един абстрактен дебат - за или против исляма като цяло. И така оставаме нетолерантни към обикновените мюсюлмани, но от друга страна се страхуваме да се справим с фундаменталистката идеология, която наистина е заплаха за либералната демокрация.

Касапницата в редакцията на "Charlie Hebdo" отприщи силна антиислямска вълна, но също така и остри критики на мюсюлмански организации срещу терора над свободното слово - има и друга кампания #JeSuisAhmed, тъй като единият от убитите полицаи е френски гражданин от арабски произход.

Може би не забелязахте, но битката между сунитите и шиитите, толкова очевидна в Близкия Изток между „Ислямска държава" и мюсюлманите, които искат да практикуват своите вярвания в мир, вече се играе по улиците на Европа.

Кървавото нападение в Париж може и да изглежда като дело на „вълци - единаци", но последиците вече отекват в цяла Европа и ще провокират лова на духова за провала на интеграцията в следващите няколко десетилетия.

Най-коментирани

Най-четените