В продължение на десетилетия Фидел Кастро беше считан от мнозина за нещо като вестител на новия световен ред, в който хората няма да са подвластни нито на Америка, нито на капитализма. Истината обаче е, че той предизвика истинска икономическа катастрофа в Куба.
Не, не са виновни САЩ, нито блокадата или ембаргото. Не търсете вина във външните фактори, за да си обясните какво се случи в Куба. Катастрофата се дължеше на идиотската икономическа политика, на социализма, който доведе до това почти нулев икономически растеж в продължение на 55-годишното управление на Кастро. Единствените проблясъци на напредък се случваха само тогава, когато някои от най-строгите му закони се разхлабваха.
Проява на възпитание, човещина и уважение към традициите е да се въздържаме от критика към мъртвите непосредствено след кончината им.
Но когато оставиш 11 милиона души много по-бедни, отколкото би трябвало да бъдат, в името на една фалирала идеология - това не е "подвиг", който заслужава да се пишат похвални слова като за светец.
Ето как беше поднесена новината за кончината на Кастро:
"Бившият кубински лидер Фидел Кастро почина на 90-годишна възраст, съобщават кубинските държавни медии. Кастро, който взе властта след Кубинската революция през 1959 г., ръководи страната си близо 50 години"
Вярно, физическата слабост поради преклонната му възраст го принуди да отстъпи част от властта в последното десетилетие:
"Фидел Кастро управлява Куба като еднопартийна държава почти 50 години, преди брат му Раул да поеме властта през 2008. Поддръжниците му казват, че той е върнал Куба на народа. Той обаче е критикуван и заради потискането на опозицията"
През следващите дни ще попадаме често на подобни твърдения:
"Кастро преобрази Куба от място за забавления на богатите американци в символ на съпротива срещу Вашингтон. Докато той държеше властта в Куба, успя да "надвие" деветима действащи американски президенти. Той отблъсна организирана от ЦРУ инвазия в Залива на прасетата през 1961 г. и оцеля след безброй опити за убийство"
Проблемът е, че икономическата му политика, въплъщаваща социалистическите принципи, не постигна основната цел, която всяка икономическа политика би трябвало да постигне: да направи хората по-богати.
Смъртта на Кастро ще отприщи вълна от коментари като този тук:
1. Today the world lost an iconic revolutionary leader Fidel Castro who liberated his nation from all vestiges of imperialism.
— Imran Khan (@ImranKhanPTI) November 26, 2016
"Днес светът загуби култовия революционен лидер Фидел Кастро, който освободи народа си от всички остатъци от империализма" (Имран Хан)
Ще се повтаря до втръсване, че "най-голямото наследство, което Фидел остави след себе си, е безплатното здравеопазване и образование, благодарение на които Куба е в челните места на класациите за човешко развитие в региона" (по The Guardian).
Интересното е, че огромна част от държавите по света разполагат както с безплатно здравеопазване, така и с добро образование, без да се налага да избиват политическата опозиция или да се опитват да налагат социализъм насила.
Неслучайно The Guardian отбелязва още в следващото изречение:
"Но Кастро е отговорен и за грешките на централното планиране и за затягането на административния контрол, който наред с ембаргото на САЩ задуши икономиката, постави мнозинството от кубинците в ситуация, в която не могат да се изхранват, поради което се стремят отчаяно към по-добър стандарт на живот".
Именно това задушаване на икономиката е огромната катастрофа, оставаща след Фидел.
За да придобием представа колко лошо е било положението там, би трябвало да изпозваме данните на Ангъс Медисън. Тези данни са в международни долари, така че вече е направена корекцията за ценови разлики на географски принцип. Предварително са извършени и корекции за ценовите разлики и инфлацията;
През 1959 г., когато Кастро взема властта, БВП на глава от населението в Куба е около $2067 годишно. Това е близо 2/3 от средното ниво за Латинска Америка като цяло, 2/3 от стойностите в страна като Пуерто Рико ($3239), и приблизително идентична стойност в сравнение с Еквадор ($1975), Ямайка ($2541), Панама ($2322).
Въпреки че Куба е наричана "мястото за забавления на богатите американци", по стандартите за времето си тя се държи относително добре икономически.
40 години по-късно, през 1999 г., няма почти никакъв напредък. БВП на глава от населението в Куба е в размер на $2307, докато в Еквадор има относителен ръст до $3809, Ямайка до $3670, Панама до $5618.
Същият показател в Пуерто Рико достига до $13 738.
Разбира се, брутният вътрешен продукт не е абсолютен мерител на всичко, но все пак е много важен фактор. По него може да се прецени каква е покупателната способност на населението в усреднени стойности.
Не, не смятаме, че Еквадор, Ямайка, Панама и Пуерто Рико се управляват особено добре през последните десетилетия на XX век, но поне правителствата им не са полагали умишлени усилия да поддържат бедността сред населението, както го е правила Куба.
И точно това е огромната икономическа катастрофа, гигантската грешка. Този научен социализъм от съветски тип прокламира една ключова постановка - или поне го правеше, преди хората да престанат да вярват на властите за каквото и да било. Тази теза е, че чрез планиране на икономиката, чрез премахване на експлоатацията на капитализма и хаоса на пазарите, социализмът ще направи хората богати.
Точно заради това се случи най-големият контролиран икономически експеримент в света, и именно той доказа, че социализмът се проваля.
Ако наистина държим да си затваряме очите за някои факти, можем да твърдим, че през 1959 г. никой не е предполагал, че ще се стигне до този печален извод.
Но дори да е така - към 1989 г. вече всички бяха наясно със ситуацията. Ето защо кубинската система наистина заслужава безпощадна критика. Както я заслужава и Фидел Кастро, който наложи въпросната система.
През 1991 г. Албания беше по-бедна от Куба (с БВП от $1836 на глава от населението, в сравнение с $2590), но с простия преход към пазарна икономическа система, колкото и хаотична да е тя, стандартът на живот се увеличи почти тройно само за 20 години ($5375 през 2010 г).
Резултатът от този контролиран икономически експеримент е, че имаме относително тесен спектър от социално-политически системи, които наистина работят. Под "работят" се има предвид, че увеличават стандарта на живот на средностатистическия човек.
И този спектър от държави варира от почти либертарианския свободен пазар на Хонконг до изобилстващия от данъци и преразпределение свободен пазар на шведската социалдемокрация.
Няма не-пазарни системи, които да работят.
Обърнете внимание на показателите за Пуерто Рико. Този карибски остров остава под американска доминация, в див капитализъм и насред хаоса на пазарите. Той никога не е бил обогатяван от научното планиране на социализма. Стандартът на живот там се е увеличил четири пъти, докато този в Куба е останал в застой за пет десетилетия. А кубинската система оправдава съществуването си именно с тезата, че е освободила Куба от американската хегемония.
Затова Фидел Кастро не заслужава прошка.
Никога не бива да забравяме този урок. Непазарните икономически системи не работят. Доказателството е само този спектър, достъпен до нас - от почти пълно либертарианство и "laissez faire" икономически политики до социалдемокрация. Но социализъм - никога. Разберете го - никога.
ГЕТИ Да се лъже не е никак добре. - Приписваш ми чужди думи и намерения. Никъде не казвам, че искам да съдя комунисти.Измисляш си съвсем фриволно. Преди всичко, съденето е нехристиянско дело за човека. Винаги твърдя, че е добре хората да се покайваме за лошите си дела и помисли, и да ги коригираме овреме. Иначе Провидението после ни коригира строго и справедливо. Относно "анти-семитизма" ми- отново се опитваш да вкараш нещо неверно, този път като трактовка. Пропускаш "сложна комбинация от антисемитизъм и контраантисемитизъм". Пояснявам- след величайшата инквизиция европейското общество е склонно да приписва всички възможни недостатъци на евреите и да ги вини дори за своите собствени проблеми. При евреите има един период на Просвещение, когато напредналите им умове се опитват съвсем искрено да се впишат в останалата част на обществото- но биват отхвърлени на базата на унаследената принципна омраза към тях. Така конфликтите вътре в тяхната общност по оста бедни-богати съвсем естествено се сливат и се пренасят в конфликтите на и с останалата част от обществото. Понеже то също си е имало и има свои конфликти, нямащи нищо общо с евреите-както конфликти м/у бедни и богати, така и м/у различните религиозни групи. Общо взето- исторически качамак. В заключение, както вече казах- добре е да осъзнаем, че сме едно цяло, взаимозависимо и свързано човечество. Практично би било да престанем да се крадем, лъжем и убиваме. Природата изглежда да е разумен единен самохармонизиращ се организъм, от който ние сме част и който организъм рано или късно задейства своите собствени, незавищи от нас механизми на блокиране, изчистване и рециклиране на неразумните елементи.
ПП При това, колкото по-високо е поставен един човек в дадена йерархия- била тя политическа, финансова, военна, научна и пр., толкова по-голяма е личната отговорност, която носи за осъществяване на тези процеси на съзнателна човешка хармонизация.
7 | 28.11.201613:43 ГЕТИ Да се лъже не е никак добре. - Приписваш ми чужди думи и намерения. Никъде не казвам, че искам да съдя комунисти.Измисляш си съвсем фриволно. ************** ми,да „Да се лъже не е никак добре“ ===== http://www.webcafe.bg/id_312391738/fpage_13/#Comments 103 7 | 17.10.201612:44 "Хората са измрели, кого ще съдиш? " Делата им. Не бива човек -публично или не- да се гордее с такива дела на предшествениците си. Също така, тези, които са се облагодетелствали от тях, да бъдат така добри да напуснат съответните постове, както и да върнат присвоеното, дори и вече унаследено имущество/пари и т.н. ... 106 7 | 17.10.201613:23 Не е така. Ако нещата се категоризират принципно и се изнесат като информация, всеки ще знае за какво става дума. Информираността- конкретната- е изключително важно нещо. Така, поне моралната страна ще бъде категорично определена. За да няма- ама те са били герои. -Не, повечето от тях не са били никакви герои. Относно останалото- всеки знае, какво е ставало в семейството/рода/ местоработата му. Ако не знае- може да се поинтересува за това. След което- сам да реши как да постъпи: да върне и обезщети или да се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. Просто хората трябва да знаем, че всичко се връща на този свят. По-добре рано и в пари и имоти, отколкото късно- в болести и страдания. Не искам да звуча като някаква врачка, но това е положението- до 4то поколение вкл. всичко се връща. Колкото по-късно- толкова по-големи са "лихвите". Това са наблюденията на много хора- в Дебелата Книга неслучайно го пише...
Павуре, нещо си объркал валутата от разказите на баща си. При кубинския климат чорапогащници не им трябват. И аз съм ходил, сигурно и ти, и не си спомням да съм виждал мацка с чорапогащник. И кубинки не носят. През ранните 60 и у нас вървеше "арап дава чорап". В съветските портове бутаха за една кофточка. В Тайланд за 30-40 долара обслужваха цяла седмица, плюс чистене, пране и кърпене. И изобщо, евтинията на жените не е монопол на Куба. Имало ги е и при Батиста. Даже Фидел може малко да е намалил бройката като е пратил много на тръстиката. Голямото му постижение е след 89г. Дотогава всеки Божи ден в Куба се наливаха 5 млн рубли. Кво да правиш, там освен захар друго не се сещам да има. Айде и банани. Каквато и система да въведат, пак ще опрат до туризъм. Включително и секс туризъм. Тия сладки мулатки са непреодолим магнит. Както и да го съдят или оправдават, Фидел ще си остане голяма личност. Голяма и в заблудата си. Комунизмът е хубава идея, която обаче не пасва на човешката природа и затова е неосъществима И като всички други идеи е наложена с насилие. Без насилие не става - вижте американската и френската революции, които са докарали новия свят. А фидел освен това е зарязал 110 000 декара хасиенди на баща си. Не знам друг такъв водач.
ГЕТИ Браво! Професионална работа. И къде точно искам да съдя някого? Не виждам, посочи ми, моля. Може би смяташ принципната морална оценка на даден тип поведение/дела за съд? Съветът към някого? Позоваването на библейската информация? Категоризацията на определени постъпки? Съжалявам, но представите ни за съдене тогава се различават...
ГЕТИ Според мен, съд/ене е да изправиш някого до стената - да го застреляш като куче, пардон-"враг на народа". -Да го умъртвиш по всякакъв начин- като лош, престъпник, враг и т.н.-Да го окрадеш- пак по същите или подобни "причини". -Да караш лично и поименно него и семейството му публично да се срамува от себе си. -Да му кажеш,лично, че е престъпник. -Да го психираш, преследваш,цензузираш, тормозиш, затваряш, биеш, наказваш.-Да го дадеш под съд. Но- да му кажеш, че не е герой, това не е съдене. Това е искреност- защото този, който извършва или подканва към убийства и пресъпления, не е никакъв герой. Той лъже и себе си, и другите. Герой е този, който може да даде или спаси живот. -Герой е този който раздава на бедните- от своето, а не от чуждото.-Герой е този, който е готов да помилва своя враг. Надявам се ,това изчерпва темата. Без истеризация.
15. Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. 16. От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? 17. Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. 18. Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове. 19. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. 20. И тъй, от плодовете им ще ги познаете.
Да, точно така. И още- Не си прави идоли или кумири!Не убивай! Не кради! Не лъжи! Не прелюбодействай! Не пожелавай нищо, което е на ближния ти...
И още: „Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му”.
Нека да сравним България с един такъв остров като Куба. Значи ние имаме най-плодородната възможна почва, планини, гори, море и т.н. Ние имаме свободата да излизаме да работим в чужбина и да връщаме пари в държавата, за себе си и близките. Може дори да работим оттук за чужди пари и да ни плащат. Нямаме ембарго - може да си купуваме всичко на евтиния откъдето може. Идват ни платежоспособни туристи. Приемаме и чуждестранни инвестиции - които се изразяват най- вече в разпродажба на активи. И въпреки всичко се топим като нация - като количество, а като качество в още по-голяма степен.
7 | 28.11.201616:05 И къде точно искам да съдя някого? Не виждам, посочи ми, моля. ************ да бе,под статия за „Престъпленията на комунизма“сигурно искаш да търсиш отговорност на баба ми от Долно Уйно ,дето продава незаконно зеленчуци на пазара,като говориш за: „да съдиш Делата им“ „да върнат присвоеното“ „трябва да знаем, че всичко се връща на този свят“ „до 4то поколение вкл. всичко се връща“ * а да виждаш корабчето дето плува в окото ми? много е лесно и изгодно да съдиш делата,без личности, нали антисемите?!
ГЕТИ "много е лесно и изгодно да съдиш делата,без личности, нали антисемите?! " Смятам, за приписаното ми от твоя страна "антисемитство" вече обясних надълго и нашироко. И смятам, интелигентен човек си- виждаш, че грешиш в оценката си. Сигурно е от корабчето... Лепенето на етикети е лесна и сладка работа, но твърде безотговорна. Именно то е съдене на другия, именно то. И смятам, очевидно е, че когато съдиш дела, а не личности, ти не съдиш никого, ти съдиш нещо. Което автоматично отхвърля и тезата ти, че съдя някого. А иначе- човек трябва да има точни категории за преценка на нещата, за да не бърка , нито да въвлича другите в изкушението на грешните преценки...защото от погрешните ни преценки за нещата следват погрешните дела - отровните плодове на нашето погрешно мислене... С уважение
Драги Иван Не виждам, защо вече няколко съфорумци се впрягат на моето "каканижене". Включително и твоя милост. За теб, заради веселяшката ти виталност, имам обичайно добро мнение, но и ти си запомнил нещото малко недобро, което някога ми е минало през ума. Много докачлив народ, много нещо. И на мен ми е странно всичко това.
ПП То и детето каканижело, че царят е гол, ама на него хич не му пукало. Подкрепям, защо не- вместо да се стресира, ходел си е спокойно човекът...
съвсем неутрално се вписвам,с голямо закъснение,но:по-добре късно,отколкото...по-късно!само един очеваден пример:погледнете двете Кореи-Южна и Северна!!!Е-горе-долу това остави "великият Революционер" на своя народ-каквото и истериччните комунистически изроди на Северна Корея...