В онлайн видео 22-годишният турски студент Али Гюл седи пред ударни инструменти и картини в рамки, докато хапливо коментира политическата власт в Турция. Той завършва с подмятането, че вероятно ще бъде арестуван, ако видеото набере широка популярност.
Видеото беше гледано от десетки хиляди хора. Този месец Гюл беше задържан.
Времената са тежки за Турция, изправена пред бомбардировки, сражения между правителствени сили и кюрдски бунтовници, поток от бежанци, опитващи се да избягат от войната в съседна Сирия, и провален опит за преврат, довел до огромни правителствени твърди мерки насред продължаващо извънредно положение.
Сега Турция е на ръба на драстична промяна в политическата система, която според поддръжниците й ще постигне крайно необходима стабилност, или според Гюл и други критици ще я тласне към самодържавие, пише в сайта си "Фокс Нюз".
Съвсем скоро турците ще решат дали да дадат повече правомощия на президента в конституционен референдум, който е важен залог за Реджеп Тайип Ердоган, твърдолинейният президент, който е най-променилият Турция човек след Мустафа Кемал Ататюрк, военният офицер от османската ера и основател на съвременната турска държава, починал през 1938 г.
Каквито и да са резултатите от допитването на 16 април, турското общество ще остане дълбоко разделено.
Оставащ на власт от 2003 насам, Ердоган е представител на общност от силно религиозни мюсюлмани, чийто политически и икономически възход се случи за сметка на твърдо светската класа, която някога доминираше в страната-членка на НАТО, с подкрепата на военните.
Бивш премиер, Ердоган беше избран за президент през 2014 г. за 5-годишен мандат и зае много по-активна роля в политиката в сравнение със своите предшественици. Дори и предложеният референдум да се провали и аурата му на непобедимост да бъде опетнена, той пак би могъл да се кандидатира за нов мандат като президент.
"Той наистина служи на хората. И знае как да въздейства на човек чак до капилярите му. Той достига до сърцето ти, докосва го," коментира Ахмет Кая, собственик на работилница в Истанбул, който приема президента не за авторитарен управник, а за агресивен защитник на Турция от враговете й.
Тези врагове, поне за целите на политическата кампания, са някои европейски държави, които са спрели опитите на турски министри да убедят турската диаспора да подкрепи референдума. Ердоган, който някога ухажваше Европейския съюз в името на не твърде успешната кандидатура на Турция да стане членка на ЕС, стимулира поддръжниците си, като сравни сегашните холандски и германски власти с нацисти.
Заяжданията с Европа, която е водещият търговски партньор на Турция, се опират на исторически оплаквания в страната, където историята как колониалните сили са си разделили разпадащата се Османска империя все още провокира силни националистически настроения. За някои хора те демонстрират отчаяние в кампания за референдума, резултът от който е неясен.
Надеждите за консенсусна политика в Турция ще изчезнат, ако бъдат подкрепени предложенията в референдума да бъде премахнат постът на премиер и властта се концентрира в ръцете на президент с изпълнителни правомощия, коментира Ахмет Касим Хан, доцент по международни отношения в университета "Кадир Хас" в Истанбул.
"В Турция може да бъде отворена вратата за популизъм, подхранван от настоящите тенденции в световен мащаб," казва Хан, като визира популистките платформи на американския президент Доналд Тръмп и антиемиграционните политици в Европа.
Твърда подкрепа на предложенията от референдума ще даде на президента власт да назначава министрите от правителството и висши чиновници, да назначава половината от членовете на най-висшия съдебен орган в страната, да обявява извънредно положение и да издава декрети.
"Президентът ще има властта да разпуска парламента по негова преценка, което е фундаментално несъвместимо с демократичните президентски системи," коментираха от Венецианската комисия, консултативен орган към Съвета на Европа.
Ердоган отхвърля обвиненията, че референдумът подготвя почвата за еднолично управление, като твърди, че вместо това той слага край на политическия хаос, разтърсвал досегашните коалиционни правителства. През 2001 курсът на турската валута се срина при икономическа криза, в която масовото отвращение от националните лидери проправи пътя за възхода на Ердоган до властта.
"Искам да управлявам държавата с почти същите разбирания като мениджър на компания. Защо ли? За да мога да я ръководя бързо и бързо да вземам решения," коментира Ердоган пред новинарския канал A Haber.
Студентът Гюл може да лежи в затвора, ако бъде осъден за оскърбяване на президента и турската държава във, видеото, което критикува и референдума. Като прави спорни аналогии с демократична Турция, той казва, че мъртвите диктатори Муамар Кадафи в Либия и Саддам Хюсеин в Ирак, както и сегашният сирийски президент Башар Асад, са подобрили стабилността и са вземали бързо решения за управлението на своите държави.
"Не всички от тези решения обаче са били благотворни," заявява Гюл. "И бързината в управлението далеч не винаги е нещо добро."
