Какво може човек да си изгради като представа за Полша, без да изпита тотален шок?
Едната Полша прелива от младежки оптимизъм: емблема на икономическия успех на Европа след 1989-a, проличаваща ежедневно не само в бързо издигащите се небостъргачи в центъра на Варшава, но и в цялата страна. На нейната динамичност завижда почти целия континент.
Другата Полша е злонравна и разделена, вманиачена по конфликтите в самата себе си и със съседите й, най-вече с Германия и Брюксел. Тази Полша гледа навътре и назад. "Историята е новата религия", казва един политик с десен уклон.
Има Полша, където всеки шофьор на Uber изглежда е Михайло или Андрий, наскоро пристигнал от Харков или Одеса, един от милион украинци, които законно работят там.
Те са посрещнати с отворени обятия, тъй като Полша има недостиг на работна ръка и безработица около 4 процента. Тази страна очевидно няма проблеми с отворените граници: хора от Украйна и Беларус мигрират с десетки хиляди, а между 2010 и 2014 близо един от всеки 10 поляци е емигрирал на свой ред, предимно в Западна Европа.
Има също така и друга Полша, която вижда в отворените граници екзистенциална заплаха и категорично се противопоставя на всякакви опити на ЕС да приема емигранти, изливащи се на континента от юг.
Тази страна гледа със скептицизъм към ЕС и се бори с Брюксел за бежанците или върховенството на закона като провокира дискусии за "Polexit" от Европа. И после идва и Полша, която в многобройни поредни социологически проучвания изразява по-голяма подкрепа за ЕС от всяка друга страна-членка.
Противоречията се трупат. Мястото на страната, както коментира един европейски учен, е на кушетката на психиатър.
Много удобно и успокоително би било да припишем тази развоена идентичност на някакво уникално "полско заболяване" на колективното обществено съзнание.
Но не - откриваме симптоми, които присъстват на целия континент, просто тук те са още по-крайно проявени. И в тях се крие отговорът за бъдещето на Европа.
Очевидното разделение между успеха на отворената икономика и възхода на затворената политика е най-поразително и всеобщо.
Колкото и нездравословна да се твърди, че е политиката напоследък из Европа, икономическата картина не е била толкова добра поне от десетилетие насам. Обратът към популизма навсякъде в западния свят (включително в Америка на Доналд Тръмп), но най-вече в Полша, вече е трудно да бъде приписан основно на икономически трудности или махмурлук от финансовата криза отпреди десетилетие.
Икономиката на Полша е в челните редове на EU28 като бележи четири пъти по-голям ръст от средното за евросъюза.
Варшава е най-бързо разрастващият се метрополитен регион на Европа.
Технологиите са в основата на този бум: ранното културно приемане от Полша на повечето дигитални технологии, съчетано с образователен акцент върху технологиите, е създало идеални условия.
Шеф на германска банка нарича Полша "Бангалор на Европа", IT бек-офисът на банките и корпорациите на континента. Един пример: вторият по големина офис на Goldman Sachs в Европа, след Лондон, е във Варшава.
Отхвърлянето на това, което можем да наречем "евролиберална масова политика" през 2015-а, когато дясната партия "Право и справедливост" изтласка дясноцентристката "Гражданска платформа" от властта, няма много общо с икономиката. Това беше полска версия на "нелибералната демокрация" на Виктор Орбан, изградена върху кръв, земя и страх от "другия", т.е. емигранта (мюсюлманин, не украинец).
Това не беше викът за помощ на белия безработен мъж; Полша няма нито стагнация на заплатите, нито трайни белези от кризата през 2008-а, която почти напълно я заобиколи.
Естествено, няма неотменима връзка между икономическото здраве и либералната демокрация.
Добрите икономически времена, ако не друго, изглежда са направили поляците по-склонни да поемат повече рискове с нови управници. Особено след десетилетие във властта на предишните управници, които са обвинявани, не твърде неоснователно, в арогантност и корупция.
Преходът към национализъм и политика на идентичността освен това не противоречи непременно с видимо космополитния и ориентиран към бъдещето дух на съвременна Полша.
Вярно е, че много поддръжници на управляващата партия са бедни и произхождат от селски райони. Но има и много млади поляци от градовете, които смятат либерализма за остаряла концепция, отхвърлят идеята, че Брюксел знае по-добре накъде да се върви, и подкрепят "Право и справедливост". Ново поколенческо разграничение откъсва тези под 35-годишна възраст, поляците, които само смътно си спомнят живота без отворени шенгенски граници, още по-малко комунизма.
Либерализмът и ЕС на практика са тема за "дъртите".
"Това просто вече не е готино", казва Хелена Хмелевска-Слайфер, полски социолог и писател. "Сега проевропейски настроените минават за стар елит. Хората се бунтуват срещу тях. Те вече не мислят в мащабни наративи; напротив, те са по-практични. И хората не свързват свободата на пътуване и всички други позитивни промени в живота им с ЕС".
Преди някой в Брюксел да спомене милиардите помощи, които са били насочени към Полша от присъединяването към ЕС през 2004-а, спомнете си, че хората, не обичат да бъдат приемани като обект на благотворителност.
Не и когато те имат толкова много причини да смятат, че са направили Полша успешна предимно със собствени сили. Red Is Bad, компания, която се специализира в патриотични модни аксесоари, гордо се рекламира с това, че никога не е получавала еврофондове.
Рано или късно обаче трябва да се направи избор.
На практика Полша не може да се възползва от свободната търговия на ЕС, преди всичко с Германия, и да скочи от кораба така, както го стори Великобритания.
Тя няма да може да се изолира с Будапеща, Букурещ, може би и с младия антибежански настроен канцлер във Виена, и да има значимо влияние върху това, което се случва в Берлин, Париж и Брюксел.
Разминаването между отвореност на границите и нагласите, които са направили възможни тези съвременни чудеса (а те са чудеса за всеки, който е виждал откъде е започнало това пътешествие от комунистическата ера преди близо 30 години), и дребнавите дърляния с Брюксел, които основно обслужват интересите на политиците във властта, не може да продължава да нараства без болезнени последици.
Това какви избори и компромиси ще направи Полша със себе си и с ЕС, ще спомогне за определянето къде ще се окаже Европа в крайна сметка.
Част от европейския елит би искал да види гърба на Полша и никога не е подкрепял при каквито и да е обстоятелства разширението на съюза на изток.
Но представете си ЕС след Brexit без Полша: тя не изглежда особено позитивно. Наравно с Испания, Германия и Франция, Полша е една от големите държави в сърцето на Европа, които свързват ЕС (някой ден, надяват се някои хора, и еврозоната) от Средиземноморието до границите на Русия. Тя е водещата сила в най-динамичния регион в Европа. Без нея ЕС би бил по-малък остров.
За Берлин сближаването с Варшава е близо след партньорството с Париж като акцент на европейската идентичност на Германия през XXI век. Притеснени от евентуална европейска негативна реакция спрямо нарастващото й влияние, германските политици се стремят да изграждат коалиции в ЕС.
Ето защо в Берлин сега се чуват тъжни разговори за по-стагниращото сега "Ваймарско трио" на Германия, Франция и Полша, които трябваше да работят заедно за очертаване на бъдещето на ЕС. "Искаме да възродим това", казва министър в германската столица.
Някъде сред многото ликове на Полша се крие бъдещето на Европа.
То е динамично и проспериращо; то е и потенциално не толкова свободно - отхвърлящо консенсуса за либералната демокрация и свободните пазари, съществуващ след падането на Берлинската стена; то или е голям тласък напред, или опасна заплаха за Европейския съюз.
Единственото, което може да се каже със сигурност, е, че всякакъв изход от ситуацията е възможен.
