Тук нищо не е за пренебрегване: съществува "дълбока загриженост за нарастващото преследване на християните в различни части на света". Това е една от констатациите в годишния доклад на Европейския парламент относно правата на човека и демокрацията по света от декември 2016 г., но тези изводи не са загубили своята актуалност и драматичен характер и до днес. Напротив, те само се засилват.
На фона на нападението в Шри Ланка от миналата седмица, точно навръх католическия Великден, при което загинаха над 350 души, темата за насилието срещу християни отново е на дневен ред.
Много от коментарите след тези атентати говореха за жертвите като за "Великденски поклонници" - странно определение при наличието на една по-проста и далеч по-утвърдена дума - християни.
Подобни определения обаче сякаш отказват да признаят един факт, който на фона на политическите тенденции и обществения дебат в Запада често бива неглижиран - християните в голяма част по света все още са жертви на преследвания.
Политиката и национализмът подхранват преследването
Токсична смесица от държавно и обществено преследване подхранват настроенията срещу християните в различни точки на света, особено в държави в Азия. Според проучвания, проведени от изследователския център "Пю" в САЩ, който ежегодно разглежда глобалния религиозен пейзаж, в десетки държави по света има християни, чиито права за свободно изповядване на религията им биват системно нарушени.
Според международната организация за евангелска помощ "Отворени врати", ислямското потисничество, държавната политическа враждебност и религиозно мотивираният национализъм са основните движещи сили, отговорни за този проблем.
В Китай, Виетнам и Северна Корея изповядващите християнството биват възприемани от управляващите режими като врагове на държавата, докато в държави като Индия и Шри Ланка преследването на християните често се ръководи от растящия там национализъм, който също намира корени в религията.
Ако при първите държави религията (не само християнството), по Маркс, се възприема като опиум за народа, несъвместим с комунистическата идеология и нейните източни варианти, то при индийския и шриланския национализъм идеята за християнството е по-скоро символ на колониалното минало и ролята на окупаторите и доминиращата им власт.
В своя Световен индекс за насилствено преследване за 2019 г. организацията "Отворени врати" изброява 50 държави, в които християните са жертва на най-жестоко преследване. 25 от тях са в Азия. Шри Ланка например се нарежда на 46-о място по този показател като далеч пред нея са Северна Корея, Индия, Пакистан, Нигерия и Афганистан.
Това не е нов феномен за Азия
Йоханес Сейбел, оглавяващ кампанията за религиозна свобода на католическата организация за подпомагане "Мисио", смята, че неотдавнашните атаки срещу християни в Шри Ланка могат да бъдат проследени до "вноса на ислямски тероризъм и сътрудничество на местните ислямисти с големи терористични групировки".
"Напоследък наблюдаваме този модел по-често в Азия. Двадесет и осем души загинаха в кафене в Дака, Бангладеш по време на вземането на заложници през юли 2016 г. И през май 2018 г. бяха извършени бомбени атаки върху църквите в Индонезия", коментира Сейбел.
Виджайеш Лал, генерален секретар на Евангелския алианс в Индия, казва, че целенасочените атаки срещу християните по време на Великден "не са ново явление". В изявление след нападенията в съседна Шри Ланка той отбелязва, че повече от 75 души са били убити по време на Великден 2016 г. при експлозия на бомба в близост до църква в пакистанския град Лахор. Тогава терористичната организация Джамаат-ул-Архар пое отговорността за нападението.
Сейбел заяви, че твърдението на групата "Ислямска държава", че ислямът и християнството се сражават в една глобална война по целия свят, се вписва във версията, че атаките срещу християни в Шри Ланка са дело на "вносен ислямистки тероризъм".
В случая обаче "Ислямска държава" оказва и друго влияние по този въпрос. С развитието на групировката все повече политически лидери от региона решават да залагат на консервативния ислям. Чисто идеологически засилването на групировките създаде среда, в която по-агресивните форми на тази религия се приемат по-добре от цялото общество - своеобразен недиректен отговор на засилващия се консерватизъм в Европа и САЩ с неговите антиислямски и антиимигрантски настроения.
Християнството и Запада
"В съзнанието на ИД християнството често е свързано със Запада и особено със САЩ", казва Сейбел. По думите му при този наратив идеолозите на ислямския тероризъм могат да оправдаят нападенията срещу мюсюлмани с американската инвазия в Близкия изток и Персийския залив.
Подобен подход цели да обедини мюсюлманите под идеята, че "Ислямска държава" или подобните й групировки защитават мюсюлманите от агресията на християнския Запад, който цели да промени техните традиции и обичаи, да им отнеме религията и да я замени с консуматорство и западен империализъм.
Към този момент се добавят и оставнките от колониалното минало, в което християните от Западна Европа играят ключовата роля на окупатори и агресори срещу местното население. Впоследствие тази роля се прехвърля към САЩ като основна глобална сила и носител на идеята за християнството и Запада.
И макар да е изключително критично настроен към цялостната политика в много мюсюлмански държави да експлоатират християните като отдушник за социални недоволства, Сейбел далеч не подкрепя идеята за "войната на религиите".
"Разбира се, ужасно е да виждаме как християни са мразени и биват изложени на насилие заради вярата си. Да се настройваме срещу мюсюлманите заради това обаче не помага на никого, още по-малко на преследваните християни. Най-важното в случая е да се търсят решения в борбата с причините за това преследване", обяснява той.
Насърчаване на диалога
Именно това организацията "Мисио" се стреми да постигне в работата си. По думите не Сейбел междурелигиозният диалог, ангажираността с религиозната свобода и осъждането на политическите злоупотреби с религиите са потенциални пътища за намиране на решение.
"Винаги трябва да гледаме към това кой злоупотребява с религията и за какви цели, а след това да се опитаме да се справим с възникналия проблем чрез междурелигиозен диалог. Добрият опит в сътрудничеството между католическата църква и представителите на исляма в Нигерия, например, показва, че междурелигиозният диалог и съвместната ангажираност с религиозната свобода са много важни", коментира активистът.
Засега обаче такива примери са все още твърде малко. А нападенията в Шри Ланка са само поредното доказателство, че религиозно мотивираното насилие и тероризмът на база религия се засилват през последните години. А това ражда само трагедии - независимо дали визираме тази в Шри Ланка, или тази в Крайстчърч, Нова Зеландия.
