Европа изпраща поредното прекалено горещо лято, доминирано от брутални горещи вълни и опустошителни пожари - от най-северните до най-южните части на континента.
Но засега лятото на миналата година държи рекорда за най-горещото в историята на Европа и на Северното полукълбо, според данните на климатичната служба на Европейския съюз "Коперник".
Резултатът е ужасяващ.
Едно от най-бързо затоплящите се места на планетата - норвежкият арктически архипелаг Свалбард, е загубил рекордните над 60 милиарда тона лед само в рамките на 6 седмици по-топло време през лятото на 2024 г.
Това гласи проучване на норвежки учени, публикувано в списание "PNAS - Proceedings of the National Academy of Sciences", изданието на Академията на науките на САЩ.
••• Затоплянето топи и пермафроста:
Това количество стопен лед е толкова много вода, че с нея може да се покрие целият град Осло с над 130 метра вода, обяснява единият от авторите на изследването - специалистът по проучване на ледници от университета на Осло Томас Шулер пред сайта на Норвежкия метеорологичен институт.
Загубата на този лед е все едно да се стопи почти напълно най-големият ледник в континентална Европа - Йостедал, който също се намира в Норвегия.
Проучването е установило, че изгубеният само за едно лято лед е равен на 1% от целия лед на Свалбард - архипелаг, 60% от територията на който е покрита от глетчери и ледени шапки.
Загубата е толкова огромна, че е с поне 5 милиарда тона лед по-голяма от стопеното в Гренландия за същия период. Островът обаче е с 50 пъти по-голямо ледено покритие от Свалбард.
Причината за екстремната загуба са рекордно високи температури в комбинация с по-влажен въздух и по-топла морска вода. В Баренцово и Норвежко море е наблюдавана гореща вълна, при която температурите на повърхността на водата са били с до 5 градуса над обичайното. Това води и до по-висока с близо 4 градуса температура и на въздуха.
Обичайно средната температура в Свалбард през август е 7 градуса, но през 2024 г. тя стига 11.
"Изключително екстремно е. Обикновено рекордите падат с по няколко десети [от градуса], но през август 2024 г. рекордът беше счупен с няколко [цели] градуса", казва друг от авторите на проучването - Шетил Исаксен от Норвежкия метеорологичен институт.
"Това, което се случи през 2024 г. ще стане обичайно след няколко десетилетия", предупреждава Расмус Бенестад, климатолог от метеорологичния институт и също автор на изследването. Той казва, че ако въглеродните емисии на планетата останат високи, измерените през 2024 г. температури в Свалбард в края на века ще изглеждат като студено лято.
Предишният рекорд на норвежкият архипелаг, който е на около 1000 км. от Северния полюс, е 40 милиарда тона изчезнал лед.
Според Норвежкия метеорологичен институт нивото на световния океан се покачва с около 3,7 мм годишно, като около половината от това е резултат от факта, че водата се разширява при топлина. Останалата част е благодарение на топенето на ледниците.
През 2024 г. цели 10% от този ръст идват от топенето в Свалбард, или 0,16 мм от покачването на нивото на океана - само от един малък архипелаг на север.
Площта на Свалбард е 61 000 кв. км., или почти наполовина по-малко от тази на България.
Учените могат да правят сравнение за състоянието на глетчерите и по въздушни снимки, които са правени на почти целия Свалбард в края на 30-те години на миналия век.
По тях те съдят, че площта, покрита от лед, е намаляла с 15% спрямо това, което се вижда на фотографиите от онова време. Особено обезпокояващо е обаче, че 5 на сто от "оголената" площ се е появила от 2010 г. досега.
"Моделите ни показваха екстремно топене, далеч отвъд нормалното. Реших, че има някаква грешка, но след като отидох на място, разбрах, че изчисленията, уви, отразяват реалността", казва Шулер.
На един от ледниците, където се правят замервания и където обичайно почти няма топене, той открива, че ледът е намалял с над 2 метра.
Най-сериозен е проблемът в западната част на най-големия остров на Свалбард - Шпицберген. "Океанските течения носят по-топла вода в този район и водят до по-мек и топъл климат. В североизточната част е по-студено, и ледниците се променят малко по-бавно", обяснява Гейр Мохолд от Норвежкия полярен институт, цитиран от телевизия NRK.
Мохолт изучава леденото покритие на втория по големина остров на Свалбард Нордаустланде от над 20 години. "В началото ледът беше доста стабилен, но в последните години има голяма промяна", казва той. Ученият смята, че в бъдеще ледът ще се оттегля все по-навътре в острова.
"До края на нашия живот ще има останали глетчери на Свалбард. Но ще са драматично по-малки", предупреждава Мохолт.
Проблемът с топенето на ледниците не се отразява негативно само на покачването на нивото на водата в океана. Липсата на лед води до т.нар. Албедо ефект - ледът отразява слънчевата светлина, а когато него вече го няма земята отдолу абсорбира топлината и процесът по затопляне се ускорява.
Липсата на лед е проблем и за обитателите на водите във фиордите в района и на цялата екосистема - от рибите и птиците до тюлените, моржовете и полярните мечки.
Сега учените наблюдават как ще се отрази лято 2025 на леда в Свалбард.
••• Най-иконичното животно на Арктика също е застрашено от изчезването на леда:
