Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Абсурдната страна на референдумите

Когато "волята на народа" подведе народа... Снимка: Getty Images
Когато "волята на народа" подведе народа...

Референдумитe в глобален мащаб станаха обичаен инструмент за легитимиране на стъкмени политически решения пред обществото, маскирани като "волята на народа".

Като започнем от случая "Brexit", довел до решението Обединеното кралство да напусне ЕС, минем през популисткия фарс на Орбан с квотите за бежанци в Унгария и стигнем до наистина изумителното отхвърляне на историческото споразумение за мир в Колумбия -  веднага си вадим категоричния извод, че има някакъв абсурден проблем с така наречената "пряка демокрация" в 21-ви век.

Унгарската податливост

На 2 октомври 2016-та 98 процента от участвалите в допитване в Унгария гласуваха против плана на Европейския съюз 1 300 търсещи убежище чужденци да бъдат настанени за кратък период от време на територията на страната.

За провеждането на референдум по въпроса се говореше още през февруари. Той бе свикан и проведен въпреки факта, че няма никакъв легален начин, по който Брюксел да настани насила бежанци в страна, в която те не са желани.

Нещо повече - сред самите чужденци много малко са тези, които биха искали да останат да живеят продължително в Унгария, тъй като тамошната икономика е доста по-слаба, отколкото в други европейски държави, и съответно страната предлага доста по-малко възможности за професионална реализация.

Въпреки факта, че единият отговор на въпроса, поставен на унгарския референдум, събра убедително мнозинство, резултатът бе отхвърлен поради причината, че по-малко от 50 процента от имащите право на глас са се явили на допитването, което автоматично прави решението невалидно според унгарските закони.

Въпреки това министър-председателят Виктор Орбан - популярен по целия свят евроскептик и националист, който беше водещ агитатор за това да се отхвърлят плановете на Брюксел, на висок глас обяви победа. По този начин той легитимира своите популистки антиевропейски позиции, с които крепи популярността си.

Въпросът, на който унгарците трябваше да отговорят, бе следният: "Искате ли Европейският съюз да може да нарежда задължителното разселване на граждани от неунгарски произход в Унгария дори и без одобрението на парламента?"

Този въпрос бе съставен от правителството на Орбан. Възможните отговори бяха "Да" и "Не".

До референдума се стигна вследствие на решението на Европейския съюз да подслони не за постоянно, а само за временно търсещите убежище хора в страните-членки на квотен принцип, за да се облекчи натискът върху страните от Съюза, в които има най-много бежаци.

Но, както стана ясно и по-горе, Брюксел по никакъв начин не може да стори това насила.

Орбан от години - по-точно от началото на втория си мандат като премиер, който започна през 2014-та - тенденциозно изкривява представите на хуманните усилия на Брюксел и европейските лидери, системно отъждествявайки бежанците с терористи.

На този фон той легитимира своето популистко говорене срещу бежанците, което е основният рейтингов инструмент по време на целия му втори мандат като премиер.

Орбан вече активно употребява резултата от референдума като оправдание, за да се противопоставя на фасадната политика на приемственост на ЕС ("Фасадна" е, тъй като на практика в нито една европейска страна не е създаден дори и един легален път за търсещи убежище хора). Вероятно Орбан ще продължи да го прави и в бъдеще.

Абсурдът в Колумбия

В деня на напълно излишния референдум в Унгария (но не и излишен за популистките цели на тамошната власт), се проведе и референдум в Колумбия. След продължил 52 години конфликт, правителството на южноамериканската страна постигна мирно споразумение с бойците на Колумбийските революционни въоръжени сили (ФАРК) през август. Така бе постигнат край на половинвековните кръвоприлития, станали причина за смъртта на около 220 000 души.

Споразумението бе дългоочакван от колумбийския народ шанс за мир. Който шанс обаче сега е застрашен.

Застрашен е, защото, макар и едва 1/3 от имащите право на глас да участваха в референдума по темата - 50,2 процента от тях гласуваха за отпадане на мирното споразумение.

Този резултат срещна много възмущение сред хората от крайбрежните райони, където подкрепата за мирния договор е най-висока. Но много от тези хора не са имали възможност да отидат до урните и да гласуват в изборния ден, тъй като крайбрежието на Колумбия тогава бе връхлетяно от ураган.

Колумбийският референдум по принцип бе абсолютно ненужен за утвърждаването на мирното споразумение.

Но президентът Хуан Мануел Сантос пое риск, решавайки да бъде дадена легитимност на решението му от страна на народа. Гласоподавателите обаче бяха силно повлияни от подкрепящите гласуването с "Не" лидери, които извадиха стари вражди и страхове.

В обръщение към нацията Сантос обяви, че приема резултата, но ще продължи усилено да работи за постигането на мир. Макар и на практика мирът в страната да е на кантар и да е налична напълно реална възможност войната да избухне с нова сила именно поради резултата от референдума, президентът Хуан Сантос получи Нобелова награда за мир за привеждането на историческото споразумение.

Brexit и тъжният автогол

Британците гласуваха на референдум през юни с 51,9 процента за излизането на страната от Европейския съюз. Кампанията за допитването бе почти изцяло негативна, като дори и посланията в медиите масово бяха в подкрепа на напускането на Европейския съюз.

След като стана ясен резултатът в полза на излизането на Обединеното кралство от ЕС, много от участниците в допитването отказаха да приемат резултата, твърдейки, че не са били добре информирани и че са били под твърде силното въздействие на политиците и публичните фигури. Много британци твърдяха, че биха искали да върнат обратно гласа си. Но автоголът вече бе факт.

Веднага след оповестяването на резултата от референдума британският паунд - една от най-силните валути в глобален мащаб - падна до най-ниските си нива от десетилетия.

Родните вълнения

И у нас все по-често референдумите се използват за постигане на предварително обречени или политически удобни цели.

На 27 януари 2013-та се проведе референдум за строежа на нова атомна електроцентрала. Но решението от допитването не влезе в сила поради факта, че участие в него взеха по-малко от 50 процента от имащите право на глас граждани - тоест не бе покрито изискването, за да влезе в сила резултатът.

Любопитното в случая е, че във въпроса на референдума не бе изяснено мястото, на което да бъде построена централата, въпреки че в кампанията се говореше основно за Белене.

През 2015 година президентът Росен Плевнелиев свика референдум за въвеждане на електронно гласуване, който също не събра вота на 50 процента от имащите право на глас. Но в крайна сметка повечето гласували подкрепиха въвеждането на електронен вот и обсъждането влезе в парламента.

Липсваше обаче активна разяснителна кампания, въпреки наличието на инициативен комитет, защитаващ "Да"-то.

Тази есен в България предстои провеждането трети референдум, иницииран от популярен шоумен и неговия екип, на който ще може да се гласува за мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, за въвеждане на задължително гласуване (макар и то практически вече да е факт) и за намаляване на държавните субсидии за партиите до 1 лев за 1 получен глас (което би се отразило крайно неблагоприятно на малките партии и би било добър подарък за големите такива).

По всичко личи, че референдумът днес се е превърнал в политически мотивиран инструмент за изиграване на хората и провокирането им да гласуват в услуга на идеи, на които биха са противопоставили при една по-трезва преценка.

Резултатите все по-често зависят не от самия въпрос, а от несвързани с реалността популистки твърдения, от състезания за рейтинги между политици и популярни личности, както и от емоциите на гласоподавателите.

По-горе изброените преки допитвания, проведени през 2016-та година, са ярки примери за експлоатирането на референдума за легитимиране на зловредни популистки политики. Но това разбира се не означава, че никога не трябва да се провеждат такива допитвания. Още по-малко пък означава, че пряката демокрация няма бъдеще.

Напротив, в добре информираните общества, каквото например е швейцарското, референдумите са ежедневие, като дори податливи на политически популизъм предложения, например приемането на безусловен базов доход за всеки швейцарец, често биват отвхърляни.

Референдумите са средство за легитимиране на празнодумството в услуга на политическата демагогия само там, където гражданското съзнание все още не е достигнало висотата всеки човек да осъзнава, че съдбата на цялото общество е в неговите ръце; че вземането на адекватни решенията в демократичните общества е задължение на хората, а политиците са просто техни служители.

Дано референдумите в Обединеното кралство, Унгария и Колумбия бъдат урок по пряка демокрация за целия свободен свят, а не повод за нейното ограничаване.

Най-четените