Насред кризата на сигурността, предизвикана от "Ислямска държава", през 2016 г. започват сражения в северен Ирак около град Туз Хурмату, между членове на иракските кюрдски военни сили и бойци от иракските шиитски мюсюлмански милиции. Това става, въпреки че би трябвало да са съюзници в борбата срещу ИДИЛ.
Този тип конфликти не са нещо ново в Туз Хурмату. Двете групи отдавна имат разногласия, а престрелки са избухвали и преди. Новото в случая е ролята, която Facebook изиграва за ескалацията на напрежението.
Поддръжници на двете страни публикуват снимки и видеа, за които се твърди, че са от Туз Хурмату: горящи танкове, сцени от бойни действия и камион, пълен с мъртъвци. Различни иракски медии препубликуват тези постове; някои дори ги излъчват и в телевизионен ефир.
Един от лидерите на местните шиитски милиции Халиф Ауаф прочита във Facebook, че кюрдите изпращат танкове и специални сили към Туз Хурмату. Нещата са изглеждали много зле. Хората на Ауад се подготвят да продължат борбата.
Все пак, за да се увери, че това се случва в реалността, не в света на Facebook, Ауаф се обажда на кмета на града, за да потвърди, че кюрдите наистина изпращат тежка артилерия. Оказва се, че информацията е лъжа.
Стрелбата спира. Бойците на Ауаф настояват пред Иракската комисия за медии и комуникации да блокира социалните мрежи в Киркук и Туз Хурмату, защото се използват само за разпространение на лъжи за двете страни.
Заради фалшивите новини във Facebook, които провокират ттова насилие, умират близо 60 души.
Ирак, подобно на други млади демокрации, тепърва научава колко опасни могат да бъдат социалните медии във военна обстановка.
Най-очебийният пример е в Мианмар (Бирма), където много организации за защита на правата на човека обвиняват Facebook за допускането на расистко подбудителство на омраза и конспиративни теории. В крайна сметка те доведоха до кампанията за етническо прочистване срещу малцинството рохинги, което достигна почти сравними с геноцид мащаби.
Когато Марк Зукърбърг даваше показания пред американския Конгрес, той беше изправен пред немалко въпроси за това, че компанията му е станала съучастник в трагедията в Мианмар. Той призна, че съществува проблем, и се зарече да работи по-усърдно за блокирането на езика на омразата в Бирма. Това обаче е глобален проблем.
След свалянето на режима на Саддам Хюсеин през 2003 г. в Ирак има същински бум на медиите. Стандартите за журналистика в страната се отличават както по съвестността, и по отговорността при отразяването.
Нещо повече, тъй като няма реален рекламен бизнес, нито сериозни начини за генериране на приходи, много от местните медии се финансират от хора или групировки с конкретни религиозни, политически или етнически цели. Съдържанието неизбежно ги отразява.
Иракчаните добре съзнават проблемите с така наречените техни „масови медии". Въпреки че телевизията все още е най-популярният източник на информация в страната, не по-маловажни са съобщенията от приятели и роднини във Facebook.
Над половината от всички иракчани ползват интернет редовно, повечето - през мобилни устройства. Около 1/3 от населението - около 14 млн. души - са във Facebook. Реалните числа може би са дори още по-големи.
В Ирак Facebook е не просто придатък към живота онлайн, а е самият живот онлайн. Преди YouTube да започне да се конкурира с Facebook, социалната мрежа държеше монопола в иракските социални медии. Използваше за новини и актуални събития, за изпращане на съобщения, за поръчки на храна и за пазаруване на какво ли не - от бельо до оръжия.
Но като всеки бизнес, Facebook естествено има собствени планове. Платформата използва алгоритмите си, за да засилва съдържание, което предизвиква силна емоционална реакция сред потребителите. След това конвертира данните за потребителските интереси и желания в таргетирана реклама.
В Ирак обаче силните емоционални реакции с лекота могат да доведат до престрелка.
Доверието във всичко, написано във Facebook, е почти религиозно. За разлика от Европа, тук скептицизмът към публикациите в социалните мрежи е минимален, предимно се споделя от хората над 30-годишна възраст. Много от по-младите иракчани, особено тийнейджърите, използват Facebook като основен източник на информация. А те са най-голямата възрастова група в страната.
Масовите медии в Ирак редовно препубликуват постове от социалните медии пред своята многомилионна аудитория. Често никой не проверява произхода на тази информация. Това може да се дължи на факта, че въпросната медия няма репортери на терен, или да е защото подвеждащият пост подкрепя тенденциозността на самата медия. Няма медиен регулатор с реални правомощия в Ирак, и обикновено няма наказания, ако някой е съобщил нещо погрешно.
Подвеждащите новини, базирани на подвеждащи социални медии, остават онлайн с дни; понякога никой не ги коригирани.
Събитията от миналия октомври в Иракски Кюрдистан са пореден пример за тази перфектна онлайн буря: комбинация от общи дигитални тенденции, злонамерени активисти, хора, затворили се във филтъра на своите групи с отдавна утвърдени позиции, загуба на доверие към старите медии (или в случая с Ирак, почти пълната им липса) и бизнес, базиран на хиляди километри разстояние, който не поема отговорност за ефекта си в страната.
След като кюрдското малцинство в страната проведе отдавна дебатиран референдум през септември за това дали да се отдели от останалата част от Ирак, иракското правителство отвърна на удара. В средата на октомври, Багдад изпрати войски на север, за да превземат отново територии, контролирани и защитавани от кюрдите по време на кризата с ИДИЛ.
Пропагандните машини на двете страни обезумяха.
Има индикации, че в Ирак съществуват многобройни, по-малки версии на "фабрики за тролове", в които политически ангажирани активисти наемат млади и грамотни иракчани, за да разпространяват дезинформация.
Предизвиканият хаос впоследствие се използва за собствените цели на политическите групировки.
През октомври 2017 г. се появиха видеа във Facebook и YouTube, които показваха огромен конвой от иракски военни машини, насочили се на север. Това доведе до объркване сред кюрдските войници, които на места излязоха да се сражават. Някои гражданите се въоръжаваха и отиваха на бой с "потисниците." Други събираха вещите си и бягаха.
Видеото, показващо движението на войски, всъщност датира от няколко месеца по-рано - клип на иракската армия, насочила се към Мосул, за да се сражава с "Ислямска държава".
Може ли Facebook да бъде обвиняван за всичко това? Не за всичко, естествено. Ирак има собствена политика, история, местни конфликти и близо 40-милионно население. Но бизнесмоделът на "икономика на вниманието" на Facebook провокира потребителите да реагират на постове, така че да събира данните им.
Това определено дава негативен резултат в Ирак, където се използват предварително съществуващите процеси на социално разделение.
Проблемът е изключително сериозен за иракското правителство, а властите обикновено реагират с груба сила.
Миналата година блокираха интернет за всички, като просто изключиха сървърите, за да предотвратят измами на изпити от ученици и студенти. През 2014 г. те сториха същото, за да предотвратят разпространението на пропаганда на ИДИЛ в платформи като Facebook и YouTube.
Марк Зукърбърг даде заявка, че Facebook ще се опита да промени алгоритмите си и популяризира по-"надеждни източници" в платформата си - стари медии като New York Times и BBC. Остава неясно обаче как това би помогнало на Ирак, където трудно ще откриете медия с еквивалентни журналистически стандарти.
Като се имат предвид плановете на Facebook за навлизане в неразработени територии като Ирак, и като се има предвид, че младите хора в Азия, Африка и Близкия Изток са сред най-ентусиазираните и безкритични потребители на социалните медии, проблемите вероятно само ще се утежняват.
