Две седмици след анонса, че повече няма да се кандидатира за нов мандат, Ангела Меркел излиза пред група мъже и жени в стар завод за локомотиви в Кемниц - арената на крайнодесните протести в Източна Германия.
Отвън 2500 демонстранти крещят: "Меркел вън!". Вътре 120 души, по-учтиви, но не по-малко враждебно настроени, са се събрали, за да изразят недоволството си от наследството на канцлера. А то е сведено до един-единствен въпрос - решението й да допусне над 1 милион мигранти в Германия през 2015 г.
"Wir schaffen das" ("ще се справим"), казваше Ангела Меркел в разгара на бежанската криза в Европа. Да, обаче не се справяме, отговарят недоволните германци три години по-късно.
На 7 декември Християндемократическият съюз се събира на историческа среща, за да избере новия партиен лидер на мястото на Меркел - избор, от който ще зависи и нейната позиция като правителствен ръководител. Днес ценностите, които тя олицетворяваше през последните 13 години, са поставени в опасност. Мнозина се питат дали нейният лидерски стил, особено по отношение на миграцията и бюджетните икономии, не провокира зараждането на силите, които днес разкъсват ЕС.
Самата Ангела Меркел обеща да завърши мандата си през 2021 г. Но дори да победи надвие онези, които вече пишат политическия й некролог, много трудно ще превърне следващите три години в победоносен финал на кариерата си. И това е жалко, като се има предвид, че тя беше лицето на стабилността в Европа и Германия. За добро или за лошо.
Меркел знае, че присъствието й в политиката поляризира мненията и го признава пред жителите на Кемниц. Същото можеше да каже и пред хората в Атина, Будапеща, Рим и др. В последното десетилетие тя беше не просто ръководител на федералното правителство на Германия, но и главна движеща сила на цяла Европа. Тя преведе държавата и континента през поредица от кризи. Тя превърна Германия в най-значимата европейска сила, за първи път от Втората световна война насам.
Няма друг политически лидер, който да оформя съвременния образ на Европа, както дъщерята на пастора от бившия комунистически Изток, пазителката на либералния западен ред.
Ангела Меркел накара германците отново да се гордеят с националните си постижения. В същото време обаче старите демони на национализма се завърнаха в обществения живот. Европейският съюз, за чието оцеляване тя се бореше, днес е атакуван остро от популистки лидери.
Тези парадокси лежат в основата на наследството на Ангела Меркел. Като германски канцлер тя ръководеше най-голямата икономика на Европа през златното й десетилетие, като й позволи да нарасне с повече от 1/5, а безработицата спадна до най-ниските си нива от началото на 80-те години.
Германия на Меркел беше остров на стабилността, докато САЩ се въвлякоха в множество военни конфликти, Великобритания заложи на карта бъдещето си след референдума за напускането на ЕС, а Франция се проваляше във всеки следващ опит да се реформира. Решението й да приеме над милион мигранти обаче разтърси уютното статукво.
Извън Германия - налаганата от нея и Волфганг Шойбле последователна политика на бюджетни съкращения върху страни с голям дълг като Италия, Испания, Португалия и особено Гърция, доведе до социална криза и презрение, която продължава и до днес.
Бившият финансов министър на Гърция Янис Варуфакис сравнява политиката й с Договора от Версай, който налага на Германия тежките икономически наказателни мерки след Първата световна война, унижава нацията и разпалва огъня на популизма.
Мнозина от следвоенните канцлери на Германия са останали в историята с ясно и позитивно наследство. Конрад Аденауер установява страната в Западния блок. Вили Бранд подава ръка отвъд Желязната завеса. Някогашният й ментор Хелмут Кол става символът на германското Обединение. Герхард Шрьодер прокарва пътя към икономическия успех на Германия.
А наследството на Меркел?
Меркел даде на властта женско лице. Според някои наблюдатели - тя омекоти политиката, улесни възможността на страната да възвърне историческата си доминация в Европа.
Пазеше се никога да не изпада в самодоволство от постигнатото. Но сякаш не успя да възпита у сънародниците си усещането за отговорност и солидарност с останалите жители на континента.
Германия се промени благодарение на собствения й образ на двоен "аутсайдер" - жена, израснала в ГДР, която успява в света на западната политика, доминирана от мъже.
Скромният и умерен управленски стил, лишен от идеология и суета, е пълната противоположност на образа на силните мъже, които днес дефилират на световната сцена. Нейната Германия - уязвимият хегемон, както я наруича интелектуалецът Херфрийд Мюнклер - се превърна във фар на либерализма.
Подобно на Барак Обама - първият чернокож президент на Америка, последван от избора на Доналд Тръмп - за Меркел ще се съди по наследниците й.
Тя олицетворява най-добрата Германия, която сме познавали. Направляваше възхода на Германия към някогашната й позиция на лидер в Европа. Не успя обаче да подготви самите германци за това, което означава новата им роля, казва политическият изследовател Тимъти Гартън Аш.
Както Франсоа Митеран, така и Маргарет Тачър са се притеснявали от евентуалното възраждане на "лошите германци".
Може би най-голямото постижение на Ангела Меркел е, че успя да покаже как изглеждат "добрите германци". Решението й да отвори границите за мигранти през 2015 г. беше ръководено от принципи. Спечели международен респект към Германия, създаде й образ на дружелюбна и хуманитарна страна, която може да защитава, а не да заплашва.
Много скоро обаче се отвориха вътрешните пукнатини. "Алтернатива за Германия", създадена през 2013 г. като евроскептична партия в разгара на валутната криза, получи втори шанс през 2015 г. с настъпването на мигрантската вълна. Днес партията е трета политическа сила в Бундестага и има присъствие във всички провинциални парламенти в Германия.
Германският популизъм не е "дете" на Меркел. Но е дете на ерата на Меркел.
Окончателната присъда за наследството й ще бъде произнесена в петък, 7 декември, когато делегатите от ХДС се събират за избора на нов партиен лидер.
Евентуалният избор на Анегрет Крамп-Каренбауер (известна като А.К.К., понастоящем - генерален секретар на ХДС) би бил потвърждаване на тихия центристки курс на канцлера. Би бл и силен сигнал към жените в особен момент за политическото развитие не само на континента, но и отвъд Европа.
Евентуален избор в полза на Фридрих Мерц (стар противник на Меркел, милионер, председател на надзорния съвет на инвестиционния фонд BlackRock Германия, мъж с огромно самочувствие) би означавал, че желанието за ново харизматично лидерство е победило и в Германия.
Всички определят Ангела Меркел като изключение от правилото.
На нейно име беше кръстен нов политически термин - "меркелизъм" - умерен, но твърд либерализъм, създаден върху принципа на консенсуса, а не конфронтацията, рецепта за демократично управление през 21 век. Някои се притесняват, че меркелизмът ще изчезне заедно с нейната оставка. Дори най-големите й противници, като Варуфакис, се боят от това, което ще дойде след нея.
"Тя беше катастрофа", казва бившият гръцки финансист No.1, "но ще ни липсва, защото наследникът й със сигурност ще бъде по-лош".
