Кастовата система на Силициевата долина - това ли е обществото на бъдещето?

Не случайно я наричат Комифорния. А тези касти са направо извадени от "1984"

Ние сме 100г след Европа, така че надали ще доживеем подобно нещо.

Имах роднини в Сан Франциско. НАй-красивото място на света. Всеки трябва да отиде там да го види. Напуснаха града предидоста години. Там просто не се живее, освен ако не си милионер.

>Не случайно я наричат Комифорния Наричат я така хората, които не могат да видят нищо отвъд повърхността на нещата. Ключовите феномени в случая са тези: >силна стратификация и ограничена социална мобилност И те са диаметрално противоположни на основната цел на социалистическо/комунистическо общество - равенство (включително икономическо), гарантирано от силен държавен контрол във всеки аспект на обществото. Докато това само по себе си не е проблем (за добро или лошо, силната социална държава не е цел за американците), плашещо е, че еродират основите на демокрацията в САЩ. Силно препоръчвам тази статия. Доста е дълга, но отлично описва горните феномени, причините им, следствията, както и защо силно застрашават демократичността на американското общество: https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2018/06/the-birth-of-a-new-american-aristocracy/559130/

Би ли обяснил как може да има едновременно равенство и силен държавен контрол? Единствено се сещам за вариант в който "Държавата" е някакъв изкуствен интелект програмиран така че да се грижи за хората безусловно. Също така самото равенство създава проблеми като идея, предвид че хората нямат равни качества. Равенство на възможностите или равенство на резултата? Не разбирам и къде е проблема в това богатството да се държи от 9,9% от хората. Това са нормални статистически дистрибуции (Крива на Бел, Принцип на Парето и т.н). Хората в тези 9,9% се сменят през няколко поколения (пример от скорошна статия - http://time.com/money/3925308/rich-families-lose-wealth/) при нормални пазарни условия. Икономическото (а и всякакво) неравенство е естествено за човека според мен (не виждам нищолошо в това футболист да взима повече от лекар или учител), но не виждам как това пречи на демокрацията (1 глас е 1 глас). Създаването на касти/класи/аристокрация (както искаш го наречи) е много по-голям проблем за демокрацията и отличителна черта на всякак съществувала комунистическа система до сега.

>Би ли обяснил как може да има едновременно равенство и силен държавен контрол? Комунизъм? "1984"? Някоя друга дистопия като "Мы" на Замятин? В почти всяка дистопия има социална стратификация, най-често до степен на дехуманизация, която редовно е налагана от силно тоталитарно правителство. В някои дистопии ("Brave new world") съществуват шепа твърдоустановени касти, в други всички хора са стъпкани до едно и също "равно" ниво, естествено, освен нужните за установяване на този контрол шепа хора в правителството и обслужващите организации като полиция. >Равенство на възможностите или равенство на резултата? Добър въпрос. В случая говорим за равенство във възможностите (прочети статията от The Atlantic, която го описва чудесно). Такова неравенство създава силни предпоставки за икономическа, и след това социална, стратификация, унищожава социалната мобилност в обществото, всичко което практически разрушава демокрацията, крайният резултат от който процес е неравенство в резултата, пълна липса на социална мобилност, и дехуманизация, които са чудесно описани и представени в дистопични произведения, например гореспоменатите. >Хората в тези 9,9% се сменят през няколко поколения Статията, към която дадох препратка, обяснява доста добре защо тази мобилност изчезва, защо този слой от 9.9% се стратифицира и се превръща в де факто американската аристокрация, която се предава през поколенията и се защитава със зъби и нокти заради страха от нарастващата бездна между статуса на тези 9.9% и долните 90%. Статията също описва чудесно и порочния кръг на нарастване на бездната - повече страх - повече усилия за предаване на статуса 9.9% през поколенията - по-ниска социална мобилност - повече неравенство във възможностите - повече нарастване на бездната. >скорошна статия - http://time.com/money/3925308/rich-families-lose-wealth/ Скорошната статия е от преди 3 години, но ОК. В нея, обаче, се говори за богати семейства, което в контекста на САЩ означава най-горните 1% или даже 0.1%. Също, да, исторически погледнато богатството на супербогатите наистина видимо изчезва след поколение-две-три (знаеше ли, че Anderson Cooper - доста известен, но не точно богат - е всъщност пряк наследник на Vanderbilt?), но това най-често е просто следствие от факта, че преди 100-200 години е било съвсем нормално да имаш 5+ деца, особено ако си много богат. Съответно, Cornelius Vanderbilt е имал 13 деца, John Rockefeller - 5, Jean Paul Getty - 5, Joseph Kennedy - 9, и прочие. За сравнение, супербогатите днес имат съществено по-малко деца: Bill Gates - 3, Warren Buffett - 3, Jeff Bezos - 4, Larry Ellison - 2, Charles Koch - 2, David Koch - 3. Разликата в общия брой наследници след 3 поколения при среден брой деца 8 срещу 3 е 15 пъти. Тоест, днес разводняването на натрупания капитал е значително по-малко, което прави прехвърлянето му през поколенията много по-лесно. Допълнителни механизми, описани в онази статия, помагат на 9.9% да правят същото - например безданъчно прехвърляне на до $22М на наследниците, при това с пълно опростяване на натрупаните и иначе дължими данъци върху растежа на този капитал; гигантски разлики между нивата на държавните училища в богатите райони и бедните райони; силно предимство за прием в най-добрите университети на деца на вече завършили (за Харвард, например, около 5 пъти по-добри шансове) и прочие. >не виждам как това пречи на демокрацията (1 глас е 1 глас) Доста наивно и опростенческо ми се струва да мислиш законовата равнопоставеност на гласа на всеки член от обществото за достатъчно условие за демокрация. Хората на теория гласуват свободно и равноправно дори и в КНДР. >отличителна черта на всякак съществувала комунистическа система до сега Къде е съществувала комунистическа система? Освено ако не визираш шепа кратко просъществували малки комуни тук-таме, вероято бъркаш познатите ни тоталитарни общества с комунистически системи, каквито те изобщо не са били. А дори и в тези тоталитарни общества имаше насилствено приравняване, и огромната маса от народа (разбира се, изключая управляващата върхушка като ЦК на БКП) бяха доста приравнени във всеки практически аспект.

Значи да разбирам че сме на едно мнение че от комбинацията насилствено равенство заради засилен държавен контрол нищо добро не излиза? Статията я прочетох и имаше доста данни, до доста бяха и объркващи. Например защо се поставя толкова значение на расата на хората от 9,9%. Какво значение има дали са бели, черни или "латино" или мъже/жени? Не разбирам и аргумента за ластика. Нима е лошо родители и приятели да помогнат на човек от тяхната среда? Това е човешко и нормално и в дългосрочен план хората в 9,9-те % няма как да се сменят бързо, поне 1-2 поколения трябват. За мен проблема не е това че група хора в момента държат богатсвото (което е нормално при всяка една статистическа дистрибуция). проблемите идват от все по-голяма преразпределителна и контролираща сила на държавата, съчетано с трупане на дълг. Самата статия също намеква за редицата проблеми създадени от държавата (лицензи, образование и т.н) Да се концентрираме върху решенията предлагани. Недоумение предизвиква самия факт че федералното правителство се споменава като институция която може да помогне. Ако централно правилтество може да направи нещо то е да задълбочи проблема. Как може самите хора от 9,9-те % да помогнат с нещо? Да вървят против човешката природа и вместо да насочат всички усилия за децата си и близките си да помагат на някакви други хора? Нали за това държавата прибира данъци и преразпределя? Как би коментирал ти възможни решения?

Разбира се, че насилственото равенство не е нормално, но как без намесата на държавата можеш да осигуриш на 40- 50 процента много бедни някакви средства за съществуване, които са достатъчно, за да предотвратят бум на престъпността? Неслучайно се говори за гарантиран минимален доход, раздават се социални помощи, има програми за заетост на безработни и пр. Любопитно ми е какво е било точно това принудително въдворяване на бездомниците, което се коментира в статията. Потърсих инфо за новата кметица, но не успях да намеря нещо конкретно по тази тема. В Европа не си представям нещо подобно, дори за мигранти се поставя под въпрос законността на мярката, какво остава за граждани на държвата, които просто са бедни. Звучи почти като концлагер. Това, което не се коментира, е свиването на външната общност - онези почти 10 процента. Тъжното е, че и те обедняват или стават по-малко, в зависимост от гледната точка. Дори с автора на цитирания блог е така, въпреки че той може би не го осъзнава. Дъщеря му ще е по-бедна от него, а той е по-беден от дядо си/става въпрос за това, което може да си позволи в сравнителен аспект: 10 дни в Париж за дъщеря му се струват скъпи, и то не само заради завишената цена, а дядо му е бръмчал из Европа, когато си е искал/. При лекарите в САЩ тенденцията вече е осезателна в резултат на твърде скъпото и дълго следване и твърде зле платената специализация. Не знам дали е възможно действително да пострадат програмисти поради развитие на изкуствен интелект, но въобще не го изключвам. Тоест имаме още по-малко рабоещи, които са още по-бедни. Реално не виждам някаква алтернатива на гарантирания доход за запазане на т.нар. "социален мир" в средносрочен план. Проблемът е, че парите за финансирането му се търсят основно пак от работещите и се получава някакъв омагьосан кръг. В това отношение ми е интересна напр. Бразилия с това до какво може да доведе безкрайното обедняване.

"Разбира се, че насилственото равенство не е нормално, но как без намесата на държавата можеш да осигуриш на 40- 50 процента много бедни някакви средства за съществуване,..." Човече, не се прави на глупак. Къде ги видя тези проценти?

https://baricada.org/2017/06/22/linia-bednost/ ами ето. малко са стари данните/2016 г./, но си пише, че без социалните трансфери засегнатите биха били над 40 процента.

Бедните в България биха били двойно повече, т.е. 45.5%, ако не бяха т.нар. социални трансфери – пенсии и различни помощи и обезщетения. Значи твърдението ти се базира на предположения. Доста разклатен аргумент в сравнение с това което виждам ежедневно. Българите не са бедни, огледай се добре около себе си и си отвори очите на 5, когато го правиш.

Да, базира се на предположения и се надявам така и да си остане, т.е. на никого да не хрумне идеята да спре тези плащания, за да провери какво ще стане на практика. Много често средната класа недоволства срещу подобни транфери. Разбира се, неприятно е да спонсорираш една камара тунеядци, неориентирани хора или чужди родители, но тези плащания ни откупуват спокойствие. Друг е въпросът, че имаме право да недоволстваме за това доколко ефективно се преразпределят тези средства от държавата. И аз нямам сред познатите наистина бедни хора, но не си затварям очите за пенсионерките в центъра на София, които си купуват 2/две/ кайсийки за закуска веднъж седмично, защото за толкова им стигат пенсиите, нито за факта, че в столицата има гета както до Разсадника, така и в районите към летището, а сигурно и на други места. И за да дам пример с реална ситуация: http://www.foxnews.com/world/2017/08/30/mexico-says-poverty-down-to-about-44-percent-population.html и до какво води това (новината е съвсем прясна) https://www.segabg.com/hot/papata-shche-pomiryava-meksiko-po-skayp

>да разбирам че сме на едно мнение че от комбинацията ... Да. >расата на хората от 9,9%. Какво значение има дали са бели, черни или "латино" или мъже/жени? Принципно няма значение. Има значение това, че, какъвто и да е профилът на тази група в това отношение, той се запазва и укрепява, защото хората имат присъща склонност да дават голяма стойност на цвета на кожата си, от което идва силната in-group динамика на тази основа. >Нима е лошо родители и приятели да помогнат на човек от тяхната среда? Лошо за кого? Статията много дълбоко описва как това вреди на демокрацията в обществото и как дори е в ущърб на личните интереси на отделните хора - например споменатият феномен на "правя $200-300К/година, но едва се справям и нямам усещането да живея богато". >група хора в момента държат богатсвото (което е нормално при всяка една статистическа дистрибуция) Не знам какво наричаш нормално, но очевидно не е така при всяка статистическа дистрибуция - в едно егалитарно общество, например, не би било. Можеш тривиално да измислиш дистрибуция, в която изкривяването е дори в другата посока. Дори реално същестуващите общества днес имат доста различна дистрибуция в това отношение, което може да се околичестви с коефициенти като Gini. >Ако централно правилтество може да направи нещо то е да задълбочи проблема Напълно несъгласен. Централното правителство е като всеки друг инструмент и мерките му нямат вроден и непроменяем (камо ли пък, както ти изглежда мислиш, гарантиран) уклон към негативното. Все едно да кажеш, че един нож може само да убива. Може много други неща, включително положителни. Но, да, може и да убива. >Как може самите хора от 9,9-те % да помогнат с нещо? Мисля, че точно това е драмата и причината проблемът да съществува и да се задълбочава - точно както при доста по-простата и основна трагедия на общите блага, личните стимули и интереси на всеки един човек се оказват така насочени, че създават проблем на обществото като цяло. Точно в такива случаи обществото може да има полза от централно управление, например демократично избрано представително такова, защото интересите на отделните индивиди гарантират единствено задълбочаване на проблема, от който в крайна сметка страдат всички. Според мен това е и основният проблем със системи като laissez-faire капитализма - наивно е да се мисли опростенчески и да се предполага, че ако всеки индивид се грижи само за собствените си интереси и премахнем всички механизми за външен контрол, то получаващото се общество ще е оптимално. Практиката показва, че получаващото се общество не просто не е оптимално, а не е дори и функционално, определено не и в дълъг план.