Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ходорковски vs Путин - войната продължава

Март, 2002-ра: Президентът Владимир Путин се среща с генералния директор на "Юкос" Михаил Ходорковски в Кремъл. Toва е разговор, по време на който са обсъдени енергийните отношения между ЕС и Русия. Малко по-късно петролният олигарх е хвърлен в затвора за 10 години Снимка: GettyImages.com
Март, 2002-ра: Президентът Владимир Путин се среща с генералния директор на "Юкос" Михаил Ходорковски в Кремъл. Toва е разговор, по време на който са обсъдени енергийните отношения между ЕС и Русия. Малко по-късно петролният олигарх е хвърлен в затвора за 10 години

Последния път, когато Ходорковски се пробва в политиката, прекара 10 години в затвора. Готов ли е тогава той отново да поеме на война срещу Кремъл?

Михаил Ходорковски беше най-богатият руснак, а после и най-известният руски затворник. Сега, година след като Владимир Путин го помилва и го освободи от затвора, той живее в Цюрих и планира как да си отмъсти на мъжа, който го прати зад решетките за десетилетие.

“Ще направя всичко по силите си, за да гарантирам, че режимът в Русия ще се промени”, казва той. “Въпросът е: готов ли съм да стигна до края? И отговорът е: да, готов съм”.

“Гледайки назад, не мога да повярвам, че преди година бях в затвора и не мислех, че изобщо някога ще изляза на свобода”, казва бившият олигарх. “Бях убеден, че ще има трето дело”.

Путин оповести, че планира да освободи Ходорковски, покрай маратонската си предколедна пресконференция миналия декември. Това бе голяма изненада: имаше слухове, че се подготвя дело по трето обвинение, с което олигархът да бъде удържан зад решетките.

Но в пълна секретност Ходорковски бе освободен още същата нощ от килията си и натоварен на самолет за Санкт Петербург, където директно на пистата той взе полет до Берлин.

Ходорковски казва, че е обещал на Путин три неща в лично писано на ръка писмо. Първото, което е молел в писмото, е да бъде освободен, за да посети майка си, която тогава е била на смъртен одър. Второто е заявлението, че ще напусне Русия, за да прекарва времето си със семейството си. И третото: че ще стои настрана от политиката и няма да опитва да си върне акциите в "Юкос" – превзетата от държавата и разтурена негова петролна компания, както и че няма да води съдебни дела.

До края на лятото, когато майка му почина, той наистина запази мълчание, но сега е създал фондация, наречена Open Russia. И прави политически изявления.

“Истина е, че не желая да навлизам в политиката”, твърди той. “Желая обаче да подкрепям хора, споделящи моите ценности. И правя точно това. В Русия наричат това политика, но както и да е”, коментира Ходорковски.

Той твърди, че под “промяна на режима” няма предвид непременно Путин – и, ако, колкото и невероятно да звучи, Путин реши изведнъж, че желае изцяло да промени стила си на управление, Ходорковски охотно заявява, че би работил с него.

Също така той казва, че няма особено желание да става президент:

“Не мога да твърдя, че особено ме интересува да направя това, но ако хората поискат - да, готов съм да го сторя”.

Той със сигурност знае, че дори заобиколното изявление, че би искал да бъде президент, не би допаднало на Путин.

Последния път, когато Ходорковски се пробва в политиката, бе арестуван и хвърлен за 10 години в затвора. Въпреки че няма съмнение, че повечето от хората, които забогатяха през 90-те години в Русия, са извършили доста грехове, също така почти нямаше съмнения, че предприетите срещу Ходорковски действия бяха политически.

Наистина ли той е готов да се бори отново с Кремъл?

Офисът му в Цюрих е само на няколко улици от дома, където Владимир Ленин е живял в продължение на година до април 1917-та. Тогава болшевиките са били маргинална група почти без подкрепа в Русия, и високопарните фрази на Ленин от Швейцария са изглеждали донякъде неадекватни. Но само няколко месеца след пътуването си до Русия с влак, Ленин сваля временното правителство и става новият лидер на страната.

В съвременността обаче героят с най-много паралели с Ходорковски е Борис Березовски.

И двамата забогатяха рекордно от съмнителния и нечестен процес на приватизация през 90-те години. И вамата бяха близки до Кремъл. Березовски, който бе политически ментор на Путин, изпадна в немилост пред протежето си и избяга в Лондон, където намери смъртта си (според официалната хипотеза - от самоубийство) през 2013-та.

“За да се превърнеш в някой като Березовски, освен физическите обстоятелства, трябва да имаш и вътрешна предразположеност към такъв тип ситуация. Той беше истински опортюнист, докато аз съм по-скоро прагматик. Свикнал съм да управлявам бизнес. Свикнал съм да си поставям реалистични цели и да ги постигам. Понякога те са големи цели, понякога малки, а понякога постигането им изисква повече време, отколкото съм смятал. Но те винаги са прагматични цели, прагматични стъпки и внимателно планирани ходове към целта”.

Ходорковски споделя, че е прекарал повечето време в затвора в размисли как би трябвало да изглежда Русия след Путин.

“Беше много трудно през тези 10 години да участвам във всички онези процеси с предопределен резултат, във всички онези малки оскърбления, които се случваха. Така че си поставях интелектуални предизвикателства и се хващах на работа, мислейки за това какъв механизъм трябва да има в преходния период. Това къде е необходимо да стигнем, е достатъчно ясно: държава, управлявана по законовите правила. Точка по въпроса”.

Ходорковски обаче се въздържа от конкретика. Той отказва да заяви как би се появило ново управление – чрез революция или чрез преговори.

По отношение на въпроса дали трябва да има наказателно преследване на видните фигури в сегашния режим той също казва, че това ще се решава по-късно.

“Това ще го обсъждаме доста, имаме време. Мисля, че ще има много дискусии”.

Той говори за преходен период от 2-3 години, в които той би бил готов да стане президент, но отново механиката на тези събития остава неясна.

Дори в поспаливия Цюрих, Кремъл никога не е твърде далеч.

Руските специални служби ясно показват, че следят комуникациите на Ходорковски. Това той коментира така: ако помоли някого да занесе документ в Москва, този човек бива спиран на митницата и претърсван. А на публичните му събития често има неканени гости.

“Можете да ги познаете по въпросите. Понякога те се представят, понякога не. Понякога местните ми казват: "А, твоите хора пак са дошли". Тук всички се познават, това е малка държава”.

Не изглежда да го следят, поне не и особено видимо, казва той, но той е наясно с рисковете на категоричната опозиция на Кремъл:

“Разбирам перфектно, че ако Путин нареди да бъда премахнат, ще бъда премахнат. Какво друго да кажа? Но като се има предвид, че съм негов личен противник, би било много публичен жест. Не знам до каква степен това би го спряло, като се замислим какво се случи в Украйна. Но да се надяваме, че все пак остават в сила някакви правила на играта”.

Ходорковски говори тихо и решително, но и със заучено безразличие.

Той казва, че няма нито времето, нито желанието да продължи затворническите си дневници, и настоява, че няма сънища или спомени за времето си в затвора. “Абсолютно съм спокоен. Случи се, какво от това, майната му. Време е да продължа напред.”

Чудесно е да се храниш с качествена храна, казва той, но настоява, че не е страдал толкова от престоя в затвора.

“Аз съм доста непретенциозен човек. Каквото и да ми дават като храна, няма проблем. Не съм страдал особено от затворническото ядене, въпреки че реално то може да се нарече "храна" само в смисъла, че в него има калории”.

Що се отнася до нещата, които са го изненадали, когато е излязъл от лишения от електронни джаджи вакуум на руския затвор, Ходорковски казва, че е разбрал повечето неща, но след десетилетие зад решетките, мощта на социалните медии е била най-големия шок за него.

“Чета 200 страници дневно, така че имах теоретична представа за всичко, което се случваше, дори и за айфоните. Феноменът на социалните медии обаче ме изненада. Знаех, че те съществуват, но за да разбереш влиянието, което те имат върху човечеството, трябва да го почувстваш на практика”.

Той твърди, че едно от предимствата на престоя в затвора е, че се е научил на търпение.

“Затворът ме научи, че времето няма толкова голямо значение, колкото си мислим. Само защото нещо не се е случило днес, това не значи, че няма да се случи утре”, коментира той. “Няма защо да се бърза. Десет години не са много време. За мен 2024-та не изглежда много далеч. Имам план за тези години. И ако всичко се случи по правилния начин, ще го реализирам”.

Най-коментирани

Най-четените