Понякога погледът на външен човек може да улови симптомите на разруха по-добре от, тези, чийто живот преминава в Европа.
В "Разпокъсан континент: Кризите на Европа и съдбата на Запада" дългогодишният американски журналист Уилям Дроздяк показва как три несъвършени проекта, стартирали в края на Студената война - еврото, Шенгенската зона за свободно пътуване и разширението на изток на ЕС и НАТО - се сблъскват с трудности, които създават разделение в ядрото на Европа.
Според Дроздяк мечтата за европейско единство е започнала да вехне, а бъдещата стабилност на континента е замъглена от несигурност.
Това рязко контрастира със скорошните изказвания на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че Европа отново "има вятър в платната".
Допълнителен утежняващ кризата фактор е неангажираността на САЩ, която оставя европейците без посока, тъй като преди насочващата и стабилизираща ръка на чичо Сам често помага континентът да премине през опасни води.
Дроздяк е дългогодишен поддръжник на трансатлантическото партньорство като твърдо вярва във визията на Ричард Холбрук за САЩ като добронамерена, сътрудничеща на Европа сила. Той предупреждава, че заради липсата на силно американско лидерство Европа рискува да бъде погълната от стария си демон: национализма.
Журналистът изтъква дълбок методологичен проблем на ЕС: навикът да се поставят амбициозни цели, които да се постигат с недомислени планове, подготвени чрез компромиси в последния момент и без да се предвижда какво ще се случи, когато нещата се объркат.
Възприемане на единна валута без фискален съюз или кредитор от последна инстанция; отваряне на вътрешни граници без съвместни действия за защита на външните граници на Европа; вкарване на бивши съветски сателити в орбитата на Запада без да се очаква враждебна руска насрещна реакция - във всеки от тези случаи лидерите на Европа се държат като наивни и неподготвени оптимисти.
Дроздяк се въздържа от предсказания дали ЕС ще се разпадне, което би хвърлило Европа отново в конфликти, или ще се възползва от шанса да поеме в правилна посока като полезна последица от Тръмп и Brexit.
Той обаче ясно заявява, че ключът за това е в Берлин - "новият епицентър на властта."
Презрението на Доналд Тръмп към Европа и мултилатерализма стовариха огромното бреме на лидерството върху раменете на германския канцлер Ангела Меркел. Дроздяк има достъп до най-близкия й кръг като бивш дългогодишен председател на Американския съвет за Германия.
Всяка от застъпващите се европейски кризи води до нови очаквания от неохотния хегемон на ЕС.
Историите иззад кулисите, които Дроздяк споделя, подчертават самотната отговорност на Меркел в пика на кризите, например когато тя бърза от преговори с Владимир Путин в Минск заради руската дестабилизация на Украйна до продължила цяла нощ среща на високо равнище в Брюксел за дълговата криза на Гърция, а след това отива на преговори с британския премиер Дейвид Камерън как да се избегне излизането на Великобритания от ЕС.
Той разкрива също колко се колебае Меркел дали да се кандидатира за четвърти мандат и колко усилия полага бившият американски президент Барак Обама през ноември миналата година да я убеди, че тя носи отговорност за Запада и трябва да се кандидатира отново след шокиращата победа на Тръмп на изборите в САЩ.
Най-голямото огорчение на Меркел в борбата с многобройните кризи е липсата на силни партньори в Европа.
Тя никога не може да разчита на Камерън, заложник на евроскептиците в неговата партия, и често остава разочарована от френските президенти Никола Саркози и Франсоа Оланд, неспособни да реформират прекалено разрасналата се държавна администрация и препъващата се икономика на Франция.
"Слабостите на Франция се превърнаха в един от най-големите проблеми на Европа и на Германия", цитира Дроздяк думите на Меркел към нейни съветници. Когато Саркози, който неведнъж я дразни с прекалената си импулсивност, е казал на Меркел: "Ангела, създадени сме да се разбираме. Ние сме главата и краката на Европейския съюз", тя отвърнала: "Не, Никола - ти си главата и краката. Аз съм банката."
Дроздяк води читателите на обиколка из европейските столици като диагностицира разделението, което по негови думи все още застрашава единството на ЕС, въпреки скорошното завръщане към скромен икономически растеж, избирането на енергичния проевропейски настроен Еманюел Макрон за президент на Франция и нарастването на обществената подкрепа за европейското единство след близо десетилетие на задълбочаващо се разочарование.
Някои от най-болезнените му наблюдения са във Варшава, Москва и Анкара.
Той наблюдава как либералната демокрация е под заплаха не само в бивши комунистически държави като Полша и Унгария, които се присъединиха към ЕС след разпадането на съветската империя, или от авторитарни управници в периферията на ЕС като тези в Русия и Турция, но и в англосаксонското ѝ ядро, където гневният национализъм надделя над просветеното себелюбие във Великобритания и САЩ.
Въпреки че Дроздяк пише предимно за американската аудитория, която е незапозната с детайлите на ЕС, мрачната му картина е полезно неласкаво огледало за всички европейци, изкушаващи се да изпаднат в самодоволство след поражението на антиевропейските популисти във Франция и Холандия по-рано тази година.
Ръстът и подкрепата за антиемигрантската крайна десница в Германия и Австрия подчертава постоянната опасност от центробежни сили, разкъсващи цялостта на европейската интеграция.
На моменти картината, рисувана от Дроздяк, изглежда твърде мрачна, най-вече по отношение на Франция, която в шестия месец на реформаторското президентство на Макрон изглежда в по-малка стагнация и не така обречена на постоянен упадък, отколкото беше в края на миналата година, когато Дроздяк завършва книгата си.
И все пак той е прав да предупреждава за потенциала от ислямистки терористични атентати да провокират анти-мюсюлманско насилие от крайнодесни групи, които се обучават и въоръжават, особено на фона на нарастващото напрежение около исляма, секуларизма и сигурността.
Той сочи Италия като следваща потенциално слаба точка в европейската криза.
Подновената политическа нестабилност след изборите догодина има потенциала да извади на преден план нерешените банкови проблеми в силно задлъжнялата страна, която може да се окаже твърде голяма, за да е в състояние ЕС да я спаси от фалит. Това е оценка, която може да звучи преувеличено мрачно. Италия има дълга история на ходене по ръба, без да пада в бездната.
Дроздяк, който не крие ужаса си от поражението на Хилъри Клинтън, представяна като ангажиран проевропейски интернационалист, е най-язвителен в анализа си на подхода "Америка преди всичко", действащ сега във Вашингтон. Той сравнява възгледите на Тръмп с изолационизма, доминирал в политиката на САЩ през 30-те години, когато Америка е отстоявала търговски протекционизъм и е игнорирала риска от разрастващия се фашизъм в Европа.
И европейците, и американците ще спечелят от вслушването в предупреждението на Дроздяк: европейското единство може да тръгне в обратна посока и Европа да се разпокъса заради слепия национализъм и от двете страни на Атлантическия океан.
