"Диалог между глухи" - така френското издание "Фигаро" окачестви срещата на върха на страните-членки от НАТО. Въпреки че на срещата в Брюксел се чуха повече декларации за намерения, отколкото конкретни решения, бюджетът на Северноатлантическия пакт беше една от основните теми на разговорите зад кулисите.
Причината: американският президент Доналд Тръмп директно разкритикува 23 държави, които не отделят достатъчно средства от бюджетите си за отбрана, а в същото време "са натрупали огромни дългове през изминалите години".
Тръмп определи това като "несправедливо спрямо хората и данъкоплатците от САЩ".
Как обаче се формира бюджетът на НАТО?
Към момента НАТО се състои от 28 страни-членки: САЩ, Канада и двадесет и шест държави от Европа. След няколко седмици съюзът ще се увеличи с още една страна - Черна гора.
Всички членове на НАТО плащат вноски директно в бюджета на Северноатлантическия пакт. Преките годишни разходи на организацията надвишават 2 млрд. евро. Това финансиране на институциите и структурната администрация на НАТО се договаря на всеки две години, заедно с определянето на квотата, с която всяка отделна страна е длъжна да допринесе за общия бюджет.
САЩ е най-големият платец в бюджета на НАТО, като осигурява 22,14% от годишните средства на съюза. Германия е на второ място с 14.65%, следвана от Франция - 10.63 на сто и Великобритания с 9.85%.
Приносът на България е малко над 0,32 на сто от общия бюджет на Алианса.
Всяка от страните-членки внася средства в три отделни направления - цивилно, военно и програма за инвестиции в сигурността.
Военният бюджет е най-важният - размерът му за 2017 г. е малко над 1.29 милиарда евро. Той е предназначен за "дейноста и поддръжката на структурата на командването на НАТО". Бюджетът е разделен на 35 пера, които могат да бъдат финансирани целево от отделните държави според стратегическите им интереси.
С тези средства не се заплаща осигуряването на военни контингенти или въоръжение от отделните страни при изпълнявана операция.
Цивилният бюджет покрива всички административни разходи, свързани с програмите на Международния секретариат на НАТО. През 2014 г. Алиансът е работодател на 6000 цивилни служители, от които 1000 работят в централата в Брюксел, чийто бюджет за тази година е в размер на 235 милиона евро.
Програмата на НАТО за инвестиции в сигурнсотта (NSIP) служи за финансирането на определени военни инвестиции в страните-членки, например осъвременяване на информационните системи, инфраструктурата и др. за ползване при външни операции (летища, бази и др.) 655 милиона евро са отделени за тази програма.
НАТО обаче съществува и благодарение на непрякото финанансиране - а именно, бюджетите, които отделните държави отделят за издържането на въоръжените си сили.
Страните финансират "косвено" НАТО, когато се включат в операция, командвана от пакта. Всяка страна решава самостоятелно дали да участва в съвместни операции - с едно изключение. Ако една от 28-те страни-членки на НАТО бъде атакувана от външна сила, участието на всички останали партньори в отбраната й е задължително (чл. 5 на Северноатлантическия договор).
Атаките на Доналд Тръмп по отношение на вноските в бюджета на НАТО са насочени главно към Германия. По време на кампанията си Тръмп призоваваше Берлин да отделя значително по-висок дял от своя БВП за отбрана, за да компенсира непрякото финансиране.
Германия отделя едва 1,19% от БВП за отбрана, докато от 2014 г. НАТО постави изискване от минимум 2 процента за всички свои членове (за сравнение - военният бюджет на САЩ е в размер на 3,61%)
Въпреки че през последните години 22 от 28 държави-членки увеличиха постепенно военните си разходи, все още само пет страни спазват правилото на НАТО за 2% - САЩ, Гърция, Естония, Великобритания и Полша. Военният бюджет на България е в размер на 1,65% от БВП за 2017.
Литва и Латвия, от друга страна, бяха принудени да увеличат с над 30 на сто средствата си за отбрана заради риска от руска военна агресия.
Тези дисбаланси на военния потенциал се усложняват и от разликите в тоталния бюджет на НАТО: разходите за отбрана на САЩ (664 млрд. долара) представляват над 70% от общия бюджет на всички държави-членки, взети заедно.
Оправданието на европейските страни за ниските ставки е свързано с факта, че много от тях все още държат ограниченията за бюджетни разходи, наложени след финансовата криза през 2008 г. Безработицата в част от страните продължава да е висока, а икономическият растеж остава относително слаб.
За да може държава като Испания да достигне целевите 2% от БВП до 2024 г., трябва да увеличава държавния си бюджет с 15 на сто всяка година.
