Вътрешната и външната политика трудно могат да бъдат разглеждани отделно една от другa, особено когато на хоризонта се задават избори, както е в Германия.
Само така можем да си обясним 180-градусовия завой, който направи федералното правителство, като за първи път забрани изява на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган в страната.
Инициативата дойде от лидера на европейските социалисти и проекто-кандидат за канцлер Мартин Шулц. Той говори по темата в четвъртък пред "Bild". Тезата му беше доразвита от партийния му колега и външен министър Зигмар Габриел по време на визитата му в руския град Краснодар.
Така десет седмици преди парламентарните избори изведнъж стана възможно всичко онова, което беше многократно отхвърляно в предходните месеци, а именно да се забранят публични изяви на Ердоган или на министрите му пред немските турци.
Изборите в Германия тропат на вратата и място за отстъпки вече няма.
Предложеният закон предвижда правото на правителството да забранява прояви на чуждестранни държавни лица в страната. Тази мярка е евфемизъм, маскировка на решение, което е взето конкретно заради един човек - Реджеп Тайип Ердоган - и по-специално заради желанието му да говори пред турците в Хамбург.
Турският държавен глава искаше да съчетае речта си със срещата на върха на Г-20.
За този ход на Берлин има много основателни причини.
Досега федералното правителство и отделни политици си мислеха, че могат да повлияят на Ердоган и хората му чрез приятелски и дипломатичен подход, но това вече не е така.
Нилс Анен, външнополитически говорител на парламентарната група на социалдемократите казва: "Просто трябва да си признаем, че предишният курс не даде резултат."
Ердоган не отстъпи нито в спора за преместването на немската базата от турския град Инджирлик, нито по въпроса за задържането на Дениз Юсел. Припомняме, че германо-турският журналист все още е в ареста без официално да има повдигнато към него обвинение от страна на държавата.
"Сега е моментът да изпратим ясно послание на Ердоган", казва Анен.
Разбира се, турският държавник може да се възползва от новия курс на федералното правителство и отново да ескалира напрежението. Но рискът от подобно рязко поведение не е за подценяване, тъй като между двете страни има установени тесни икономически връзки.
През пролетта, точно преди референдума за промяна на конституцията на Турция, отношението на Берлин спрямо кампанията на Ердоган на немска земя бяха в стила: "Не можем да направим нищо по въпроса".
Още тогава конституционни експерти казваха, че агитацията на германска територия може да бъде заменена според обстоятелствата.
Говорителят на правителството Щефен Зайберт оправда този подход със свободата на изразяване. "Ние смятаме, че дори и когато критикуваме други за ограниченията върху свободата на словото, сме длъжни да отстояваме тези ценности в нашата собствена страна, което означава да не забраняваме изявите на турските политици (...). "
Тогава Берлин си "изми ръцете" и остави отделните местни власти да взимат самостоятелно преценка.
Така град Гагенау в провинция Баден-Вюртемберг намери "организационни причини", за да не разреши планиран митинг на турския министър на правосъдието Бекир Боздаг. Оправданието беше, че залата, паркингите и достъп до тях няма да издържат броя на посетителите.
Или Хамбург: там турският външен министър Мевлют Чавушоглу трябваше да направи изказването си от балкона в резиденцията на турския генерален консул. Тогава местните властите не позволиха достъп до предвидената за изявата му зала от съображения за пожарна безопасност.
Въпреки това други политици свободно правеха кампанийни изказвания в германските градове.
Самият Ердоган също е говорил в Германия пред последователи си - за последно през 2015 г. Миналото лято, малко след опита за преврат в Истанбул, той не успя да направи жива връзка с германските турци. Дори и тогава забраната за изявлението му не дойде от столицата, а от местните власти в Кьолн.
Този път е различно - Берлин иска да се действа от свое име и да отправи ясно послание към Анкара.
Правителството няма 100-процентова гаранция, че може да предотврати публична реч на Ердоган в Германия. Турският президент може да реши да говори и да го направи на квази-турска зема, както беше случаят с Чавушоглу в Хамбург. Тогава обаче изказването му ще е пред много по-ограничена аудитория.
Междувременно Ердоган отговори на Берлин като врагът в неговите очи стана още по-мащабен - не просто Германия, а цяла Европа.
Неговият говорител, Ибрахим Калин, коментира пред Анадолската телеграфна агенция, че забраната на германците е илюстрация за европейските двойни стандарти.
"Онези, които всеки път искат да учат Турция на демокрация, човешки прави и свободи сега пречат на президента да се обърне към турските граждани." заяви говорителят.
В същото време европейците се обграждат с терористи, превратаджии и хора, които газят законите, казва Калин.
Неговата надежда е все пак Германия да не повтаря "тежката грешка", която направи по време на референдума, като възпрепятства изявите на турските политици в Европа.
