Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

След ядрената катастрофа във Фукушима: Дивата природа процъфтява

Там където няма хора, изобилства от животни Снимка: Университетът на Джорджия
Там където няма хора, изобилства от животни
Дива коза Снимка: Университетът на Джорджия
Дива коза
Лисица Снимка: Университетът на Джорджия
Лисица
Дива свиня Снимка: Университетът на Джорджия
Дива свиня

Близо десетилетие след ядрената катастрофа в японския град Фукушима, която прогони хората от големи райони наоколо, сега живеят огромни популации от животни.

Проучване на университета в Джорджия за популациите на диви животни в зоната за ядрено изключване във Фукушима хвърля положителна светлина за ситуацията там. Оказва се, че повече от 20 вида, сред които глиган, японски заек, макак, фазан, лисица и миещо куче, са се задомили в различни области наоколо.

Резултатите са първото доказателство, че многобройни видове диви животни вече са в изобилие в цялата зона за евакуация на Фукушима, въпреки наличието на радиологично замърсяване, отбелязва изаднието ZME Science.

Измина близо десетилетие от ядрената авария във Фукушима, станала през 2011 г. Както и при други ядрени аварии, властите създадоха зона за забрана около мястото, за да защитят общественото здраве.

Животните обаче са свободни да идват и да си отиват, както пожелаят. И както за обикновените хора, така и за учените е любопитно да наблюдават живота в такива области. Оказва се, отговорът е „по-добър от очакваното".

Екипът от учени от университета в Джорджия е работил и в Чернобил.

С настоящото изследване те само допълват откритото до момента - карантинните райони могат се превърнат в сигурни убежища за дивите животни, особено за видове, които имат проблем с близостта на хората. Заселилите се във Фукушима са животни, които са наблюдавани предимно в евакуирани от хора зони.

Предполага се, че тези видове са се увеличили и изобилстват именно след евакуацията на хората заради изтичането на радиация.

За проучването екипът е работил в три зони на интерес, създадени от правителството в регион Фукушима след аварията през 2011 г. Събрани са данни за популацията на дивата природа, като са използвани 106 места за камери в тези зони.

Една от изследваните зони е напълно ограничена за хората поради високите нива на радиационно замърсяване, другата е с ограничен достъп поради междинните нива на замърсяване, а последната е отворена за достъп и обитаване на хората, заради ниски фонови нива на радиация.

Необитаемата зона служи като контролна зона за изследванията. Няма предишни данни за популациите на дивата природа в евакуираните райони, от които да се установи базова линия, но трите области са в непосредствена близост и имат подобен пейзаж. Тоест, данните могат да се сравняват само с предишни, направени в обитаваната от човека зона.

Камерите са направили над 46 000 снимки на дива свиня за 120 дни. Около 26 000 са направени в необитаемата зона, приблизително 13 000 в ограничената и само 7000 в обитаемите зони. Други видове, наблюдавани в голям брой, включват миещи мечки, японски собол, японски макак и маймуни.

Това изследване има важен принос, защото дава светлина за радиологичното въздействие върху популациите на дивата природа, докато повечето предишни проучвания търсят ефекта върху отделните животни.

Екипът разглежда и влиянието на други фактори върху популацията на дивата природа, като отдалеченост от път, надморска височина, време на активност и видове растителност.

Поведенческите модели на повечето видове са почти като исторически записаните модели.

Енотите например са по-активни през нощта, както и се очаква. Фазаните, които са дневни, съответно са по-активни през деня. Междувременно дивите свине в необитаемата зона са били по-активни през деня, докато глиганите в населените от хора райони са били по-активни през нощта. Екипът предполага, че видът променя поведението си спрямо това да избегне хората.

Тези открития обаче се отнасят само за популациите, те не дават оценка за здравето на отделните животни.

Теренът варира от планински до крайбрежни местообитания, каквито обичайно са дом на различни видове. Резултатите показват, че нивото на човешка активност, надморска височина и вид местообитание са основните фактори, които влияят върху изобилието на оценяваните видове, а не на нивата на радиация

Изключение от общия модел е японският сероу, бозайник, подобен на коза, който се наблюдава най-много в планински селски райони. Според екипа близостта до заселените райони е резултат от нарастващия брой глигани в евакуираните район, които козите се опитват да избегнат.

Фауната на Фукушима включва също червенаа лисица, цивета (Paguma larvata), невестулка, елен и черна мечка.

Докладът от изследването с е публикуван в списанието „Граници в екологията и околната среда".

Най-четените