По ниския каменен таван на мината се стичат капки, а звукът от падането им кънти в ръждивите релси, използвани в продължение на десетилетия за превозване на камъни от покрития с дървета хълм към очакващите съветски влакове. Някои от тези камъни съдържат уранова руда.
Миньорите помнят, че независимо дали навън е било горещо или студено, вътре винаги цари същата температура - винаги е адски горещо.
Сред спомените е и това, че руснаците са можели да правят каквото си поискат с работниците.
Повечето от тях знаят добре как изглеждат отвътре мините, защото са прекарали там поне няколко години като политически затворници, принудени да копаят уранова руда за надпреварата във въоръжаването през Студената война.
Хълмовете около Яхимов, град на чешко-германската граница, изобилстват от уран. Рудата, съдържаща уранинит, е открита в Яхимов от Мария Кюри в края на XIX век, но едва когато комунистите завземат Чехословакия след Втората световна война, минният добив на уран наистина набира популярност. Зад него обаче стоят хиляди политически затворници като миньорите от Яхимов.
В разцвета си през 50-те години действат 12 уранови мини около селището, а хълмовете са превърнати в опасен подземен ядрен лабиринт. Самото градче става един огромен съветски концлагер.
Използвани като лесно заменяеми работници, затворниците са изложени на ядрено лъчение с твърде малко защита - носят само груби маски и комбинезони. Край входа на селото десетилетия по-късно продължава да се извисява висока тухлена кула - "Кулата на смъртта". Това е мястото, където урановата руда се стривала на прах и където затворниците били заставяни да работят без каквито и да било предпазни средства.
В мините инцидентите били твърде чести като грубо издълбаните тунели нерядко се срутвали и затрупвали хора вътре. При един инцидент таванът се срутва върху мъж и го запраща в една от вертикалните дупки в мината, а останалите вадят останките му с дни. Миньорите са пълни с подобни разкази и могат да говорят до сутринта.
Въпреки че същите тези мини са затворени преди десетилетия, интересното е, че една от урановите шахти в селото остава отворена. Но там вече не се добива уран, а радиоактивна вода.
Безброй сгради в Яхимов са изоставени, запуснати и разпадащи се, но един огромен девствено бял спа-комплекс, Radium Palace, доминира пейзажа. Вътре в сградата, която e построена още през 1912-а, заможни пациенти в бели плюшени халати се разхождат по червен килим през огромни зали.
Някои от тях са тук за едно твърде алтернативно лечение - къпане във вода, съдържаща радон, страничен продукт от добива на уран. В продължение на години изворите са текли през тези мини като са пренасяли тази вода.
Въпреки че потапянето на тялото ви във вода от уранова мина звучи като нещо, което вероятно не би трябвало никога да правите, лекарите в Radium Palace твърдят точно обратното.
Те посочват, че има две клинични ползи от водата с радон - първата е противовъзпалителният й ефект. Знае се със сигурност, че радонът намалява възпаленията. Втората е, че водата има пряк обезболяващ ефект, подобен на този на морфина, но много по-продължителен.
Има различни лимити на радиацията.
Медиците използват това, което е подходящо като баланс между риск и ползи, което означава, че не искат да причиняват щети. Затова прилагат много малки дози.
Посетителите търсят облекчение от симптоми на гама от заболявания - от неврологични разстройства до артрит и подагра. Един от пациентите, който страда от хронично възпаление на ставните връзки, казва, че ползите осезаемо надминават негативите. Той се връща в спа-центъра вече около 30 години подред специално за процедурите с радонова вода.
Преди това нищо не е помагало за болките му, докато някой не му препоръчва баните с радон. Сега идва и прекарва в тази вода по 20 минути на ден. Но може да идва и да отсяда в центъра само веднъж годишно, защото водата е радиоактивна. Той превъзнася спа-комплекса и луксозния му хотел и допълва, че всеки спа-център трябва да има естествен материал или източник, който използва, и това тук е радонът.
С всеки престой за лечение, продължаващ 24 дни, въпросният пациент става все по-добре познато лице на персонала и бива сърдечно посрещнат при всяка визита.
Заможните арабски гости сядат в големия ресторант на хотела, докато руснаците и чехите изглежда предпочитат бара в оранжерията с изглед към добре поддържаната ливада на спа-центъра. Във фоайето статуетка с разголени гърди е разположена зад стълби с тъмночервен килим, които водят към разкошните хотелски стаи.
Радиоактивната вода е в сутерена.
Дървените и стъклените врати по пътя са покрити с предупредителни стикери с добре познатия символ за радиоактивност. През вратите преминават медицински сестри в бели престилки, вдясно се намират отделни стаи, разделени с болнични завеси, всяка от тях с голяма наподобяваща джакузи вана в центъра си - баните с радон, където пациентите се потапят в радиоактивна вода, добита от съседните хълмове.
И все пак с дълбоко изровените от мини хълмове и тъмното съветско минало, използвани от екстравагантния комплекс за странните му и скъпи здравни процедури, няма как да избегнем поразителното противопоставяне между богатството и (потенциалното) здраве на гостите на радоновия спа-център и трагедията, случвала се в мините преди десетилетия.
Това обаче е връзка, която пациентите и персоналът изглежда не правят или предпочитат да избягват.
Повечето бивши миньори нямат лоши чувства към спа-центъра за това, че извлича изгода от съществуването на мините, нито към пациентите, които след като са изчерпали шансовете си за медицинска помощ другаде, са решили да се потопят в тази странна алтернативна терапия.
Всъщност някои от работниците са впечатлени и дори горди от Radium Palace. Според тях е жалко, че радиоактивната руда тук не се е използвала за благото на страната, за да се сдобие с магистрали, училища и развита икономика. Вместо това рудата безплатно се е давала на Съветския съюз, а чешките роби е трябвало да я копаят.
