Серия тайнствени нападения срещу основната руска военна база в Сирия, включително една, извършена от рояк от въоръжени дронове, разкри продължителната уязвимост на Русия в страната, въпреки неотдавнашните твърдения на президента Владимир Путин за победа.
Атаките също предизвикаха вълна от въпроси за това кой може да бъде отговорен за това, което е най-голямото военно предизвикателство досега за ролята на Русия в Сирия, точно когато Москва се опитва да намали присъствието си в страната.
В най-скорошните и необичайни атаки повече от дузина въоръжени дронове се спуснаха от неизвестно място към въздушната база "Хмеймим" в северозападна провинция Латакия, център на руските военни операции в Сирия, и към намиращата се в близост руска военноморска база "Тартус".
От руското военно министерство уточниха, че няма жертви или сериозни щети в резултат на нападенията, в които са участвали 13 въоръжени дронове. Според данните на Кремъл всички дронове са били засечени от руските противовъздушни отбранителни системи "на значително разстояние от военните обекти" като се добавя, че седем от безпилотните апарати са били свалени от руската противовъздушна система "Панцир С1".
Атаката обаче идва по-малко от седмица, след като при минометен обстрел над същата база "Хмеймим" двама руски военнослужещи бяха убити.
Тогава от руското министерство на отбраната отрекоха публично появилите се данни в руската преса, че при атаката са били унищожени и 7 бойни самолета, включително два изтребителя Су-35 и четири Су-24. Само че ако информацията е вярна, това би представлявало най-лошия ден за руските сили в Сирия от началото на кампанията в страната и за армията на Кремъл като цяло от десетилетия насам.
Ако на двете нападения не са единични действия, това се превръща в най-съгласуваното нападение срещу руския щаб в Сирия след военната намеса през септември 2015 г. Самата руска намеса бе продиктувана от нуждата на сирийския президент Башар Асад от подкрепа в бушуващата гражданска война в страната.
Наскоро руският държавен глава Владимир Путин обяви тази цел за постигната, а положението в региона - за успокоено. Официално опасността от терористичната организация "Ислямска държава" е премахната, а бунтовниците от джихадистката и умерената опозиция за изтласкани. На практика обаче военните действия в страната продължават.
И признак за това са атаките срещу руските позиции в Сирия. Освен тези две нападения, в руски медии се появи информация за още няколко по-малки атаки с дронове срещу базата "Хмеймин", както и няколко нападения срещу предни постове на руските войски в провинциите Хомс и Латакиа.
"Хмеймин" е сърцето на руските военни операции в Сирия. Базата се намира дълбоко в територията на сирийското правителство и досега изглеждаше неудобна за нападение, коментира пред Washington Post Максим Суцков от Съвета за международни отношения на Русия, който също пише за публикацията Al-Monitor.
Атаките също повдигат въпроси за устойчивостта на руските победи в Сирия, смята Дженифър Кафарела от базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната. През декември по време на посещение на Путин в базата той заяви, че Русия ще започне да изтегля войските си, защото "войната в Сирия е приключила".
По нейни думи събитията от последните дни са демонстрация за това, "че който и да е извършил тези атаки, все още може да проникне в зоните на режима и да нанесе щети на руснаците". Така на практика спечеленото от режима на Асад далеч не е сигурно и може дори да се окаже просто временно положение, смята още Кафарела.
И все пак може би най-големият въпрос е кой реално е отговорен за тези нападения.
Това, което прави атаките особено необичайни, е, че няма и най-малка следа от това кой може да стои зад тях. Никой не е поел отговорност, нито има сигнали, които да предизвикат нещо повече от просто спекулации.
Руското министерство на отбраната във вторник непряко обвини САЩ, че е снабдила терористите с технологиите за извършване на нападенията, заявявайки, че те изискват по-високо ниво на експертиза, отколкото която и да е въоръжена групировка в Сирия е известно да има.
Насочвайки още повече подозренията към САЩ, от министерството заявяват в публикация на страницата си във Facebook, че разузнавателен самолет на САЩ е летял в района между Хмеймим и Тартус по време на атаката срещу руската база.
Говорителят на Пентагона Ерик Пахън отхвърли тези твърдения като "абсолютно фалшиви". "Ислямска държава" често използва въоръжени безпилотни самолети за атаки срещу съюзническите сили в Източна Сирия и Ирак без "значително въздействие", коментира той, допълвайки, че малките дронове са лесно достъпни в търговската мрежа.
Най-близките позиции на ИД се намират на стотина километра от западната крайбрежна провинция, където се намира "Хмеймин", което на практика превръща групировката в един от най-невероятните извършители на нападенията.
В по-голямата си част нападенията, които "Ислямска държава" извършва срещу САЩ и съюзниците им, са в периметър от 1-2 километра, според анализ на консултантската група по отбрана IHS Markit. Според изявлението на руското военно министерство обаче дроновете, използвани в нападението на базата са дошли от периметър 50-100 км., което прави нападението много по-сложно и чисто географски разширява много списъка с потенциалните заподозрени.
Според Сушеков най-вероятно става въпрос за някоя от безбройните сирийски опозиционни групи. Но нито една от известните бунтовнически групи не е известно да се намира в този обхват. Освен това те не пропускат да поемат отговорност за операциите си. "Ако това беше опозицията, те са склонни да пуснат всичко онлайн и да се похвалят с него", казва още той.
Сред широко разпространяващите се теории е и тази, че недоволните алауити (религиозно малцинство, към което принадлежи и родът Асад) са отговорни. Изявление за атаките срещу базата, която е в район с преобладаващо алауитско население, е публикувано онлайн от името на групировка, наречена "Свободно алауитско движение".
То предупреждава алауитите, които подкрепят режима на Асад, че нападенията доказват как сирийският лидер не е в безопасност. Въпреки това никъде не се поема отговорност за атаките.
Редица членове на алауитската опозиция обаче са на мнение, че тази групировка не е реална, а чуждестранни разузнавателни служби се опитват да създадат впечатление за борба сред лоялните към режима.
Според друга теория зад нападенията стоят милиции, подкрепяни от Иран, които също се бият в района в полза на режима.
Според тази теза Техеран иска да осуети усилията на Русия да наложи мирно уреждане на Сирия, което би подкопало интересите на Иран. В подкрепа на това са известните търкания между двете държави относно начина за решаване на конфликта в Сирия и иранските териториални претенции в страната.
Въпреки това за мнозина тази теория звучи по-скоро като конспирация, отколкото като сериозно твърдение.
Но това важи и за всички останали версии, които далеч не са малко. И засега нито една от тях не може да бъде потвърдена.
