През 1956 г. Военновъздушните сили на САЩ са изправени пред сериозен проблем. Само година по-рано е осъществен първият полет на високолетящия разузнавателен самолет U-2, снабден с камери за шпионаж. Той обаче вече е отживелица - основният стратегически летателен апарат на САЩ не може да достигне свръхзвукова скорост.
Затова ВВС решават да разработят нов шпионски самолет. Резултатът е модел Blackbird, който повтаря впечатляващите възможности на U-2 за полети на големи височини и добавя способността за достигане на скорост, три пъти по-висока от тази на звука.
За 35 години служба за целите на армията и ЦРУ, Blackbird се превръща в легенда благодарение на мощната си скорост и зловещ външен вид.
Но истинското предимство на Blackbird беше неизвестно, докато не бяха публикувани свръхсекретни документи на ЦРУ.
Освен че е невероятно бърз, Blackbird е и първият военен самолет по стелт технология - титла, която повечето историци присъждат на F-117, създаден през 80-те години на XX век.
В средата на 50-те години първите шпионски сателити на Америка все още са в процес на разработка.
Единственият начин Пентагонът да наблюдава военните дивизии, летища и командни центрове на СССР е да прелети със самолет над тях и да снима.
Затова от U-2 се очаква да постигне революция във въздушното разузнаване. И в някакъв смисъл го прави. 61 години след първия си полет U-2 все още е най-важният шпионски самолет на американските ВВС, благодарение на новите си сензори и двигатели.
Но с големите си прави крила, които с лекота отразяват радарните сигнали, U-2 се оказва твърде уязвим за съветската противовъздушна отбрана.
"Не само че радарите засичат U-2, когато навлиза в неразрешени територии, но и го проследяват доста точно", отбелязва ЦРУ в официален документ, който службата изготвя през 1969 г.
Governmentattic.org успява да получи разсекретения доклад след искане по закона за достъп до информация.
С пикова скорост от 220 m/s U-2 се оказва твърде бавен, за да изпревари свръхзвуковите ракети земя-въздух. През 1960 г. една от тези ракети поразява шпионски самолет, пилотиран от американеца Гари Пауърс над Съветския съюз, и провокира дипломатическа криза.
Пентагонът иска наследникът на U-2 да преминава незабелязано край съветските радари. И по щастливо стечение на обстоятелствата по същото време д-р Едуард Пърсел от Харвардския университет разработва нов материал, който може да абсорбира радиовълните.
"Откритието му доведе до лабораторни опити в търсене на технологии, чрез които части от самолета да бъдат покрити с материали, абсорбиращи радарните лъчи", отбелязват от ЦРУ.
ВВС поставят новия материал към няколко U-2, но това прави самолетите твърде тежки. Конструкторите се връщат обратно към чертожната дъска.
"Акцентът вече се насочи към възможността за практическа реализация на разузнавателен самолет, проектиран по такъв начин, че силно да намалява способността за разпознаване от радарите като основна цел."
Военновъздушните сили наричат бъдещия нов шпионски самолет с кодовото название "Gusto". Авиопроизводителите Lockheed и Convair се захващат с разработването на алтернативни проекти.
Дизайнерският екип на Convair се отклонява в безсмислен опит за създаване на малък самолет със скорост от Mach-4 (четири пъти по-бърз от скоростта на звука в съответната среда), който да се изстрелва от бомбардировач-самолетоносач по време на полет.
Междувременно екипът на Lockheed се заема с проекта на малко по-традиционен самолет според изискванията за Gusto.
Lockheed A-12 - който е версията на ЦРУ на Blackbird - прави първия си полет през април 1962 г. Заедно с последвалата го версия SR-71 той поставя началото на нова ера в шпионажа.
Структурата на машината е изаботена предимно от титан и използва два изключително мощни двигателя Pratt & Whitney J58. Blackbird може да лети на височина 25 000 м при пикова скорост Mach-3.3, като е в състояние да носи тон и половина комплексни сензори.
Стелт възможностите на Blackbird се разработват в тайна база в Невада, която по-късно се прочува като Area 51.
Малък екип от инженери модифицират и тестват радарната отражаемост на шпионския самолет, като следват двата основни принципа на стелт-полетите - материали и форма.
"Елементите от фюзелажа, които даваха най-голяма радарна отражаемост, бяха вертикалният стабилизатор, въздухозаборниците и предната част на мотогондолите за двигателите. Разглеждаше се като вариант и оптимизация на страничния ръб на фюзелажа и крилете", отбелязват от ЦРУ.
Инженерите експериментират с нови керамични материали с високи нива на проникване на магнитна енергия и ниска проводимост, което означава, че те биха могли да абсорбират електромагнитната енергия от типа на използваната при радарите.
"Надявахме се да постигнем сериозно понижение на радарната отражаемост", докладват от ЦРУ.
През май 1967 г. разузнавателната агенция най-после подлага Blackbird на изпитания за стелт полети.
Един отряд от тези самолети заминава към авиационна база в Япония, като осъществява 58 шпионски полета над Северен Виетнам и съседните държави при операция "Черен щит".
Резултатите са... разочароващи. Blackbird наистина е стелт самолет, но не е толкова "невидим" за радарите, колкото военните и ЦРУ са се надявали.
"Във всички мисии, с изключение на четири полета, беше засечено проследяване от вражески радари", признават от службата.
Комунистическите сили изстрелват осем ракети земя-въздух срещу самолетите Blackbird. Седем не уцелват, a една експлодирала ракета успява да удари самолета с малък метален шрапнел.
"Нивата на радарно абсорбиране, които дизайнерите постигнаха, всъщност бяха доста ниски. Но пък напредъкът, който СССР бележат в тяхната система за радарна отбрана, беше също толкова впечатляващ", обяснява ЦРУ.
Вашингтон забранява да се осъществяват полети с Blackbird директно над вражеска територия, освен ако не са подкрепяни с електронно заглушаване на радарните системи. Това обаче не означава, че Blackbird се проваля като стелт самолет.
Скоростта на шпионския самолет помага на ВВС и САЩ да осъзнаят един важен факт: стелт системите сами по себе си не могат да защитят който и да е самолет.
"Няма универсално решение", коментира полковник Алекс Гринкевич, офицер от ВВС, ръководил разработването на концепциите за следващия стелт изтребител.
Ето защо сегашните F-22 и F-35 стелт изтребители са тежко въоръжени и свръхзвукови. Затова и сегашните B-2 стелт бомбардировачи на ВВС обикновено атакуват целите си заедно с други военни самолети, ракети и електронна система за заглушаване на радарите.
"Всички възможни начини за намаляване уязвимостта на летателните апарати трябва да бъдат използвани", се казва в документа на ЦРУ от 1969 г.
60 години по-късно това означава, че Blackbird не само е бил най-бързият шпионски самолет в света, но и първият стелт самолет.
